Етруският език е изчезнал писмен и говорим език на етруските, които населявали Италия в периода от IX до III век пр.н.е. на територията на днешна Тоскана, Умбрия и западен Лацио, а също така Емилия-Романя и Ломбардия, откъдето по-късно биват изтласкани от галите и Кампания, където са претопени от самнитите.
Писменост и писмени паметници Етруската писменост е близка до архаичната форма на старогръцката писменост. Запазени са около 10000 писмени паметника – няколко по-обширни надписа, стотици кратки, както и множество различни глоси в различни римски писмени източници, отделни знаци. Те не са разчетени, тъй като езикът не е сроден с други езици и не са запазени двуезични текстове, а и поради силната фрагментарност. Най-дългият запазен етруски текст е открит върху ленени парчета плат, увити около мумия.
Съставените от император Клавдий речник на етруския език, както и неговият труд Le Tyrrenikà за обичаите и изкуството на този народ, са загубени.
Някои етруски думи са заети в албански, латински и романш и това улеснява тълкуването им.
Хипотези Полският археолог Тадеуш Волянски има претенциите да е разшифровал много етруски надписи, включително паметник край Кречио . Понастоящем изследването на Волански се продължава от руския учен, доктор на философските науки Валери Чудинов, който предполага, че славяните населявали Европа още в 10 век преди новата ера и настоява за родствеността между славяни и етруски. Съществуват и подобни теории, че етруският език е близък до унгарския или арменския, но тези изследвания обаче се отхвърлят в някои научни кръгове.
Според гръцкия историк Дионисий Халикарнаски (1 век пр.н.е.) етруският език се различава от всички останали. Това поражда хипотезата, че етруският език е изолиран език.
Фонетика Гласни звукове
Във фонетичен аспект езикът включва 20 звука, 4 гласни (а, е, i, u) и 16 съгласни, както и 4 дифтонга – ai, au, eu, ui. Особеност на етруската фонетика е липсата на звука „о“. Гласните /o/ и /u/ изглежда не са различавали по произношение според особеностите на етруската писменост, където се употребява само един знак при предаване на гръцки заемки, например гръцки κώθων kōthōn > етруски qutun (кана).
предни средни задни тесни i[i] u[u] полу-широки e[e] широки a[ɑ]
Съгласни звукове дву-бърнени зъбни венечни небни задно-небни гласилковипреградниp[]φ[]Φt, d[] θ[]Θc, k, q[] χ[]проходни f[]s[]ś[]h[]Преградно-проходни z[]носовиm[]n[]странични l[] r[]полугласниv[]i[]
Наблюдават се два типа беззвучни преградни: непридихателни (p,t,k), придихателни (ph, th, kh); Ликвидите /r/, /l/, както и носовите ликвиди /m/, n/ както и в старобългарския език са били сричкотворни.
Граматика Морфологично съществуват два типа склонения при имената, съответно „s“ и „l“ склонения. Особеност на системата е съвпадение на наставки от морфологичен и синтактичен клас. Има два рода – мъжки и женски, две числа – единствено и множествено. Темпоралната система засяга сегашно и минало време. Има и повелително наклонение. Синтактично, етруският език се доближава до латинския. Определението стои пред определяемото и е в родителен падеж, сказуемото попада в края на изречението.
Списък с етруски думи
Множество археолози се опитват да разчетат етруските надписи, по предположения или със стабилна писмена база за сравнение, какъвто е случаят с плочките от Пирги, върху които има паралелен текст на етруски и финикийски, който вече е бил известен на археолозите. Немският етрусколог Дитер Щайнбауер в резултат на множество проучвания и сравнения е събрал известен брой етруски думи.
Ето някои от тях, разпределени по области:
Земя, свят, материяcel земяthi водаuna потокhuin- изворushil слънцеtiur лунаpulum(chva) звезда (звезди)trut- светкавицаzeri ясен (време, небе)lur(i) лъчЖивотниthevru бикleu лъвkrankru коткаtusna лебедhiul(s) соваЧовешки действияam- съмacnanas роди сеsvalce, svalthas живяСмърт, гробнициlupu умряcesu бе погребанtesham погребениеceluca погребение(?)hinthial душа, сянка
Литература Cristofani, M. 1978a. L’alfabeto etrusco. – Popoli e civiltà dell’Italia antica: lingue e dialetti dell’Italia antica, vol 6, ed. A. L. Prodocimi, Roma, 401 – 428. Cristofani, M. 1978b. Rapporto sulla diffusione della scrittura nell’Italia antica. Scrittura e civiltà 2: 5 – 33. Maggiani, A. 1990. Alfabeti etruschi dell’ età ellenistica. Annali della Fondazione per il Museo „Claudio Faina“ [La scrittura nell’Italia antica: Relazioni e communicazioni nel Convegno del 1985 (Orvieto)] 4: 177 – 217. Meiser, G. 2006. Zur Struktur des Neptunsrituals im etruskischen Liber Linteus (I). – August Friedrich Pott; Beiträge der Halleschen Tagung anlässlich des zweihundertsten Geburtstages von August Friedrich Pott (1802 – 1887), eds. G. Bense, G. Meiser & E. Werner, Frankfurt am Main, 113 – 124. Meiser, G., ed. 2014. Etruskische Texte. Editio minor. Hamburg. Rix, H. 1997. Les prières du liber linteus de Zagreb.“ – Les étrusques, les plus religieux des hommes, Actes du Colloque international (Paris, 1992). eds. F. Gaultier & D. Briquel, Paris, 391 – 398. Wallace, R.E., 2015. Language, Alphabet, and Linguistic Affiliation. – The Wiley-Blackwell Companion to the Etruscans, eds. S. Bell & A.A. Carpino. Hoboken, NJ, 203 – 223. doi: 10.1002/9781118354933.ch14
Външни препратки Сайт на немския етрусколог Дитер Щайнбауер (на английски и немски)
Вижте също Прединдоевропейски езици „Corpus Inscriptionum Etruscarum“