Алис Купър (, рожденото му име е Винсънт Деймън Фурние) e американски рок певец, текстописец и музикант, чиято кариера продължава вече повече от половин век. Купър успешно комбинира хорър филми, водевили, хевиметъл и гаражен рок с концертните си представления, включващи гилотини, електрически столове, фалшива кръв и змии, за да създаде жанр, станал известен като шок рок.
Първоначално Alice Cooper е име на група, в която участват Фурние (вокали и хармоника), Глен Бъкстън (китара), Майкъл Брус (ритъм китара), Денис Дънауей (бас) и Нийл Смит (барабани). Бандата пробива на международната сцена през 1971 г. с хита „I'm Eighteen“ (от албума „Love It to Death“), който е последван от дори по-успешния „School's Out“ (1972). Албумът „Billion Dollar Babies“ се смята за връх в кариерата им (що се отнася до продажби).
Соловата кариера на Фурние започва след като взима името на групата и издава през 1975 г. концептуалния албум „Welcome to My Nightmare“. През 2008 г. издава 18-ия си студиен албум „Along Came a Spider“. Купър надраства гаражния рок и глем метъла и през годините експериментира с концептуален рок, арт рок, хардрок, ню уейв, поп рок, експериментален рок и индъстриъл рок.
Извън сцената Купър е известен с приятелската си и духовита персона. Той спомага да се изгради звученето и представянето на хевиметъла и (според Дъ Роулинг Стоун Албум Гайд) е човекът, който „пръв представя хорър имиджа на рок'н'рола и чиито сценични представления трайно трансформират жанра“. Освен музикант, Алис Купър е и филмов актьор, голф играч, ресторантьор и радио водещ (от 2004 г.) на класическото рок предаване „Нощи с Алис Купър“.
Ранен живот и кариера Рожденото име на Алис Купър е Винсънт Деймън Фурние. Роден е в Детройт, Мичигън, в семейството на Ела Мей и Етър Морони Фурние. Дядо му, Трумън Силвестър Фурние е проповедник в Църквата на Исус Христос в Пенсилвания. Бащата на Винсент е старейшина в същата църква. След поредица детски болести семейството се мести във Финикс, Аризона.
През 1964 г., когато е на 16, Винсънт участва в местно годишно шоу за намиране на таланти и се свързва със свои приятели от отбора по маратон, за да вземат участие в представлението. За име си избират The Earwigs (в превод Щипалките) и тъй като не можели да свирят на никакви инструменти се облекли като Бийтълс и ги имитирали. Групата победила в състезанието и била толкова въодушевена, че решили да се научат да свирят. Сменили името си на The Spiders (в превод Паяците), като в състава влизали Фурние на вокали и хармоника, Глен Бъкстън на китара, Джон Тотъм на ритъм китара, Денис Дънауей – бас и Джон Спиър на барабаните. В музикално отношение групата е вдъхновена от групи като Бийтълс, Ролинг Стоунс, Дженис Джоплин, Дъ Ху, Дъ Кинкс и Дъ Ярдбърдс. През следващата година групата редовно свири в района около Финикс, като в задната част на сцената имало голяма паяжина. През 1965 г. записват първия си сингъл „Why Don't You Love Me“ (оригиналът е на Дъ Блекуелс).
През 1966 г. членовете на групата завършват гимназия. Майкъл Брус заменя Джон Тотъм на ритъм китарата и групата записва първия си местен радио хит „Don't Blow Your Mind“ (оригинална композиция). През 1967 г. групата започва да прави редовни пътувания до Лос Анджелис. В този период променят името си на The Nazz (Дъ Наз) и издават сингъла „Wonder Who's Lovin' Her Now“, като Б-страна е „Lay Down And Die, Goodbye“. Тогава барабаниста Джон Спиър е заменен от Нийл Смит. В края на годината групата се установява в Лос Анджелис за постоянно.
През 1968 г., след като научават, че Тод Рундгрен също има група с името Nazz, групата отново сменя името си. Фурние осъзнава, че им трябва ефектно име, което да привлича вниманието, и че останалите групи не използват максимално ефективно сцената. Той избира името Alice Cooper, както за име на групата, така и за свое собствено. Според публикации в пресата от този период, това име се „родило“ след сеанс с дъска за викане на духове, според която Алис Купър е вещица от 17 век. Независимо от това, вече е всеизвестно, че това е измислица. Тогава групата разбира, че концепцията за мъж играещ ролята на вещица в дрипи и носещ грим определено има потенциал да причини социални спорове и да се появи на първите страници. Групата вече е в състав Алис Купър (вокал), Глен Бъкстън (китара), Майкъл Брус (ритъм китара), Денис Дънауей (бас) и Нийл Смит (барабани). Купър, Бъкстън и Дънауей учат изкуство в университет и са почитатели на работата на Салвадор Дали, която ще ги вдъхновява в бъдеще.
Една вечер по време на гиг във Венис групата успява да опразни заведението след десетина минути свирене. След „изпълнението“ при тях дошъл мениджъра Шеп Гордън. Той успял да им уреди прослушване при известния композитор и продуцент Франк Запа, който търсел нестандартни групи за звукозаписната си компания Straight Records. Срещата била насрочена за седем часа в къщата на Запа, но групата погрешно решила, че става въпрос за седем сутринта. Така събудили Запа рано сутринта, а той бил толкова впечатлен от тях и свиренето им, че подписали договор за три албума. Освен това Запа назначил GTOs (група групита от 60-те, издали единствения си албум през 1969 г. „Permanent Damage“, продуциран от Запа) да се занимават с визията на момчетата и така изиграл важна роля в ранните им години на сцената. Първия от трите албума които издават е „Pretties for You“, който въпреки че остава седмица в класациите в САЩ е посрещнат с неодобрение от критиката и е търговски провал.
След сценично представление с жива кокошка на сцената Купър печели вниманието на пресата и групата се превръща в таблоидна сензация и създава нов поджанр наречен шок рок. Купър твърди, че известния „номер с кокошката“ от фестивал в Торонто през септември 1969 г., всъщност е инцидент. Кокошката някакси е стигнала до сцената, а Купър, който нямал опит с домашни животни, видял крилата и решил, че може да лети. За това я взел и хвърлил над публиката в очакване птицата да полети. Вместо това обаче, тя се приземила в първите редове, които били заети от инвалиди в колички, които според слуховете разкъсали кокошката. На следващия ден историята била в повечето вестници в страната и Запа се обадил на Купър, за да разбере дали историята, че вокалиста е откъснал главата на кокошката и е изпил кръвта и, е истина. Купър отрекъл, но Запа му казал каквото и да става да не отрича, виждайки, че такава реклама би била безценна за групата.
Въпреки отзивите за „номера с кокошката“, групата издава следващия си албум „Easy Action“ през 1970 г., който има същата съдба като предшественика си. След това Warner Bros. купуват Straight Records. Alice Cooper получават повече реклама и внимание от новия си издател. По това време на групата и писнало от безразличието на калифорнийската публика към музиката им и се преместили в Детройт, където странния им звук е по-добре приет. Групата остава там до 1972 г.
70-те В началото на седемдесетте след два неуспешни албума Alice Cooper са предоставени на продуцента Боб Езрин за третия им албум със Straight Records и това бил последния шанс на групата да направи хит. Този хит станал „I'm Eighteen“, издаден през ноември 1970 г. и достига 21-во място в Билборд. Последвалия албум е озаглавен „Love it to Death“ (февруари 1971 г.) и с него групата пробива в мейнстрийма, като достига №35 в Билборд 200. Това е първият от единадесетте албума продуцирани от Езрин, който явно успява да развие потенциала им. Смесицата от глем звученето и насислствените сценични представления отличават Alice Cooper сред хипи групите от този период.
Тесните костюми с пайети, създадени от Синди Дънауей (сестра на барабаниста на групата Нийл и жена на Денис) и сценичните представления включващи пародиини сбивания и готически мъчения, въведени от Купър, са в противовес на съвременното общество. Поради тази причина Купър трябва да бъде наказван за неморалното си поведение и един от първите способи за това е екзекуцията му по време на представление на електрически стол.
Успехът на сингъла, на албума и турнето през 1971 г., което е първото им и изключително успешно турне в Европа (част от публиката били Елтън Джон и Дейвид Бауи) са достатъчно основание за Warner Bros да предложат на групата нов договор.
Последвалия албум „Killer“ (1971) продължава комерсиалния успех на „Love It To Death“ и добавя още успешни сингли като „Under My Wheels“ и „Be My Lover“, а също и „Halo Of Flies“, който влиза в Топ 10 в Холандия. В тематично отношение е продължена насилническата линия следвана на сценичните представления и така става фон за изпълнения с боа около врата на Купър и насичането с брадва на кървави мъртви бебета. Като добавка метода на екзекуцията бил променен на обесване. В средата на 1972 г., концертите на Купър вече били скандално известни, но това, от което групата имала нужда бил голям хит.
Същото лято излиза сингъл озаглавен „School's Out“. Той влиза в Топ 10 в САЩ, става #1 в Англия и до днес е често пускан по рок станциите. Албумът със същото име достига второ място в американските класации и се продава в над милион екземпляра. Тогава групата се мести в Гринуич (Кънектикът), а садиста от концертите се превъплъщава като мачо и разглезено дете. Следват турнета в САЩ и Европа, който затвърждават позициите на групата като печелят нови фенове и ужасяват родителите им. Освен това в Англия е забранено излъчването на видеото на „School's Out“ по ВВС и има петиции за забрана на групата да концертира в страната. Това обаче не оказва негативно влияние върху популярността на групата и те са първите учатсвали в телевизионното шоу ABC In Concert през септември 1972 г. А през февруари 1973 г. излиза най-големия комерсиален успех на групата „Billion Dollar Babies“. Той стига #1 и в САЩ и във Великобритания и е считан от много критици за креативния връх на групата. „Elected“ е хит от албума, излязъл през 1972 г., който вдъхновява една от първите промоционални видео-истории излъчвани по MTV (първообраз на днешния видеоклип) и то три години преди „Bohemian Rhapsody“ на Куийн). „Elected“ е последван от още два хита от английския Топ 10 „Hello Hooray“ и „No More Mr Nice Guy“, като втория е последния английски хит от албума (в САЩ достига #25). Заглавното парче от албума, в което участва като гост вокал и Донован, също става хит в САЩ. Поради здравословни проблеми на Глен Бъкстън в този период Мик Машбир се включва в групата (той свири и в „Muscle of Love“, но името му не е добавено към състава).
С успешен концептуален албум и няколко хит сингъла, групата тръгва на изтощтително турне в САЩ. Продължаващите опити на политици и групи за натиск да забранят концертите им само подхранват мита за Алис Купър и засилват публичния интерес. Турнето от 1973 чупи бокс офис рекордите на Ролинг Стоунс и издига театралния рок до нови висини; на сцената на няколко нива се осъществявали безброй специални номера и ефекти вклчително Billion Dollar Bills, обезглавяване на бебета и манекени, зъболекарска психоза и танцуващи зъби и екзекуция с гилотина. Гилотината и другите сценични номера са проектирани от фокусника Джеймс Ранди, който в някои представления участва като екзекутор. Групата вече е достигнала върхът си и е сред най-забележимите в музикалната индустрия. (Сценичното поведение на Купър ще повлияе на редица бъдещи групи, включително Kiss, Blue Öyster Cult, GWAR, W.A.S.P. и Мерилин Менсън). Въпреки това обаче непрекъснатите концерти започват да взимат своето от групата. По това време Купър е под постоянното напрежение на „влизането в образ“ за вечерното представление и постоянно „е съпровождан“ от кутийки бира.