Ефрем Каранов

Ефрем Цветков Стоянов Каранов () с псевдоним Еф. К-в е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 година.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 450.

Биография

Ефрем Каранов е роден през 1852 или по-вероятно 1853 година в град Кратово, Македония, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Цветко Стоянов е кратовски чорбаджия и търговец на памук, родом от село Гайранци. Брат е на учителя и общественик Иван Каранов. Самият Каранов пише в спомените си: „Роден съм от родители българе“.

Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1867 година – в българското училище в Цариград. След това в 1867 година заминава за Одеса и учи в Одеската класическа гимназия, като е издържан от Одеското българско настоятелство. Завършва Втора одеска гимназия в 1872 година, а през юни 1875 година завършва и славянска филология в Новоросийския университет. В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов. През лятото на 1873 година се връща за ваканцията в Кратово и записва стотици народни песни, част от които излизат в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Става дописен член на Българското книжовно дружество в 1875 година.

В 1875 година се връща в родината и за кратко работи в руското вицеконсулство в Пловдив при Найден Геров, а след това от август същата година става учител в Щип. През юни 1877 година, след избухвнето на Руско-турската война, е изгонен от местните турци като руски агент и Каранов се установява в Кюстендил. Прогонен и от Кюстендил служи на руското командване.

По време на Временното руско управление служи като преводач в Кюстендил. От октомври 1878 година до януари 1879 година е учител в Кюстендил. Между януари 1879 и септември 1880 година преподава в Самоковската семинария. След учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски, Каранов е уволнен.

Между септември 1880 и септември 1885 година и септември 1887 и 1901 година е учител в Кюстендилското педагогическо училище, където работи със Стоян Заимов. Директор е на третокласното училище в града, а през 1884 година става действителен член на Българското книжовно дружество. В Кюстендил развива активна обществена и научна дейност – основател е на местния музей, един от обновителите на читалище „Братство“. След обвинение от османското правителство, че подпомага изпращането на чети в Македония, Каранов от септември 1885 до септември 1887 година е изпратен да учителства в Софийската класическа гимназия. След това се премества за постоянно в Кюстендил.

През 1895 година Каранов е сред учредителите на Благотворителното дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател. Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. По време на Четническата акция в неговия дом е главната квартира на въстаниците. След неуспеха на Четническата акция и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация и поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, както и с Никола Зографов, на който предава съхранявано у дома му оръжие за целите на Вътрешната организация.Каранов, Ефрем. Спомени, Издателство на Отечествения фронт, София, 1979, стр.63 – 65.

Каранов превежда „Слово за похода на Игор“, както и „Пан Тадеуш“ на Адам Мицкевич. Като обществен и културен деец Каранов поддържа близки връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов, Иван Шишманов, Гоце Делчев, Яне Сандански, а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други. След смъртта на синовете си Боян – загинал на фронта в 1913 година и литератора и учител в Кюстендил Радивой Каранов – убит в 1925 година, Ефрем Каранов постепенно се оттегля от обществена дейност. Подготвя свои спомени, но поради напреднала болест са завършени само тези за ранните му години и ученичеството му в Цариград.

В 1892 година му е връчен орден „За гражданска заслуга“ V степен.

На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Кратовското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

Ефрем Каранов умира в Кюстендил през 1927 година. Академик Ефрем Каранфилов е негов внук.Енциклопедия „България“, том 3, София, Издателство на БАН, 1982.

Родословие

Трудове

Бележки

Външни препратки

Категория:Български историци от Македония Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български общественици от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Възпитаници на Одеския национален университет Категория:Академици на БАН Категория:Почетни граждани на Кюстендил Категория:Български имигранти от Македония в Кюстендил Категория:Родени в Кратово Категория:Починали в Кюстендил Категория:Учители в Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил) Ефрем Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Мемоаристи Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“