„Южен поток“ (, по МЗА: [ˈjuʐnɨj pɐˈtok]) е неизпълнен международен проект за газопровод за превоз на природен газ от Русия през Южна Европа до Италия. Проектът се разглежда като конкурент на планирания газопровод „Набуко“. Основната му цел е да осигури на Русия алтернативно трасе за износ на газ, заобикалящо Украйна.
Строителството започва през декември 2012 г., но предизвиква остри спорове, като в България – ключова страна по трасето – се превръща в символ на мащабната корупция в страната. Главен фактор за успеха на проекта е изключването му от европейските регулации на Третия енергиен пакет, което правителството на Пламен Орешарски не успява да постигне. През 2014 година България се оттегля от проекта и той е прекратен, като вместо него Русия изгражда също с българско участие газопровода „Турски поток“.
История На 14 ноември 2006 г. руският Газпром и италианската компания „Eni“ влизат в споразумение за стратегическо партньорство, даващо право на Газпром да доставя руски газ директно на италианския пазар, като се започне от 2007 г. По силата на споразумението съществуващите договори за доставките на руски газ за Италия са удължени до 2035 г. На 23 юни 2007 г. в Рим е подписан Меморандум за разбирателство за изпълнението на проекта „Южен поток“. Меморандумът определя областите на сътрудничество между двете компании при проектирането, финансирането, изграждането и управлението на газопровода. На 22 ноември 2007 г. Газпром и „Eni“ подписват в Москва споразумение за създаване на съвместна компания за провеждане на маркетингови проучвания и за техническата осъществимост на проекта.Eni and Gazprom sign the agreement for the South Stream Project Предвижда се да се транспортират 63 млрд. m³ природен газ годишно.
На 18 януари 2008 г. България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода „Южен поток“ през територията на България. Споразумението е ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г. Компанията, която ще изгражда и управлява газопровода на българска територия, ще се регистрира в България и ще е с 50% участие на България. Между 250 и 400 млн. долара годишно може да печели България от транзитни такси (при пренос на 30 млрд. m³ годишно, а се предвижда разширяване на капацитета до 60 млрд. m³ г.) според източник от Министерството на икономиката и енергетиката.България ще печели между $250 и 400 млн. от „Южен поток“ Очаква се цената на газопровода да е между 7 – 10 млрд. евро.
Първото споразумение между Сърбия и Русия е подписано още преди обявяването на Южен поток. На 20 декември 2006 г. Газпром и сръбската държавна газова компания Сърбиягаз се договарят за извършване на проучване за изграждане на газопровод, започващ от България за Сърбия. На 25 януари 2008 г. Русия и Сърбия подписват споразумение за насочване на северната отсечка на Южен поток през Сърбия и да се създаде акционерно дружество за изграждането на сръбския участък на газопровода и голямо газохранилище близо до Банатски двор в Сърбия. В същия ден Русия и Унгария се договарят да създадат акционерно дружество с равни дялове за изграждане и експлоатация на унгарския участък от газопровода. На 29 април 2008 г. Русия и Гърция подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество в строителството и експлоатацията на гръцкия участък от Южен поток.
На 15 май 2009 г. в Сочи, в присъствието на министър-председателя на Русия Владимир Путин и премиера на Италия Силвио Берлускони, газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват споразумение за изграждането на тръбопровода „Южен поток“. На 6 август 2009 г. Владимир Путин и министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган в присъствието на Силвио Берлускони подписват протокол за маршрут на газопровода през турски териториални води. На 14 ноември 2009 г. след проведени преговори между словенския министър-председател Борут Пахор и Владимир Путин, в Москва е подписано споразумение от руския министър на енергетиката Сергей Шматко и словенския министър на икономиката Матей Лаховник за условията, при които част от газопровода ще преминава през Словения до Северна Италия. Според споразумението между двете страни по-рано през 2008 г., на 17 ноември 2009 г. руската Газпром и сръбската Сърбиягаз създават South Stream Serbia AG в Берн, Швейцария. Съвместната инженерингова компания ще подготви анализ за изпълнимостта на сръбския участък от проекта. Ако се постигне споразумение за инвестиции, новото дружество ще отговаря за проектирането, финансирането, изграждането и експлоатацията на газопровода в Сърбия.
Развитие в България На 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София, бе учредено съвместното дружество за „Южен поток“, което носи името „Южен поток България“ АД. Акционери в него са „Български енергиен холдинг“ ЕАД и „Газпром“, с по 50% от капитала, мястото на регистрация е България. Капиталът му е 15,6 млн. лева. Инвестиционното споразумение е подписано през 2012 г.Енергийните проекти на България
След проведена открита процедура в началото на февруари 2011 г. „Български енергиен холдинг“ ЕАД и ОАО „Газпром“ избират консорциума между украинската компания ОАО „ЮЖНИИГИПРОГАЗ“ и българското дружество „ГАЗТЕК БГ“ АД за изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта „Южен поток“. Изпълнителят следва да проучи техническата, правната, екологичната, финансовата и икономическата осъществимост на българския участък от газопровода „Южен поток“ с оглед обезпечаването доставките на природен газ за Централна и Южна Европа.
През август 2013 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите одобрява участъка, през който ще премине тръбата.
Българският участък ще струва 4 милиарда евро. Стойността му е почти половината от общата сума, необходима за изграждането на целия сухопътен участък, тъй като в България трябва да се изгради и терминалът, който ще приема цялото количество природен газ за Европа и три компресорни станции. Българският енергиен холдинг ще финансира 15% от стойността чрез заем в размер на 620 млн. евро при лихва от 4,25%, който ще се връща за 22 години. 15% е делът на „Газпром“, а за останалите 70% ще бъде осигурен заем от руската страна при неясни параметри. От 2018 г., веднага след запълването на капацитета, българската страна ще получава дивидент от проекта в размер на 715 млн. лв. до 2035 г. Икономическият министър Драгомир Стойнев съобщава, че очакваните приходи (от транзитни такси) за периода 2013 – 2043 г. се равняват на приблизително 2,8 млрд. евро, които ще влязат в бюджета.
Официално началото на строителството при село Расово е дадено на 31 октомври 2013 г. „Стройтрансгаз консорциум“ е избран за изпълнител на проекта през пролетта на 2014 г. През юни строителството е спряно от премиера Пламен Орешарски до приключване на проверката на Европейската комисия. През август 2014 г. обаче са предприети стъпки за започване на строителството, включително е вписано спорно увеличение на капитала на проектната компания „Южен поток България“.
Край на проекта На 01.12.2014 г. след посещение на руския президент Владимир Путин в Турция и среща с Реджеп Тайип Ердоган, става ясно, че трасето на газопровода „Южен поток“ ще преминава през територията на Турция, а не на България, като проектът ще има друго наименование. Не отговаря на истината твърдението, че е взето решение проектът да не се реализира изобщо. На същата дата е подписан меморандум с турската корпорация Botas Petroleum Pipeline Corporation.
Параметри на проекта Географски Подводната част ще бъде дълга 900 km и ще стига до 2000 m дълбочина. Началото е в Анапа и преминава по дъното на Черно море до Варна (България). Според последния маршрут газопроводът ще свършва в Австрия, а не в Италия.
Технически През 2009 г.Д. Димитров, П. Димитров, В. Пейчев, М. Цанева. (2014). Физико – географическая и геолого – литологическая характеристика трасса трубопровода Южного потока через Болгарской экономической зонны Черного моря. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен. 7 – 15. doi:10.13140/RG.2.2.31954.71367. и 2011 г. БАН извършва ОВОС по трасето в плитководието на българската морска акватория. Проучването на възможностите за реализация на офшорната част е проведено от „Сайпем“, дъщерно дружество на Eni.Ilieva, Tsvetelia; Shchedrov, Oleg, „Bulgaria signs up for Russian natural gas project“ , Reuters, 18 януари 2008.„South Stream price tag hits $20bn“, Upstream Online (NHST Media Group), 30 юли 2008. Планирането е направено от „Интексий“ (INTECSEA), дъщерно дружество на WorleyParsons. Гипроспетсгаз (Giprospetsgas), филиал на Газпром, е назначен като главен проектант. По офшорния газопровод се планира да преминат 63 млрд. кубични метра (2,2 трлн. кубични фута) природен газ годишно„Gazprom Agrees To Boost Pipeline Capacity“, Downstream Today, Deutsche Presse-Agentur, 15 май 2009. Той ще има 4 паралелни линии с капацитет от 15,75 млрд. кубични метра (556 млрд. кубични фута) всяка Rodova, Nadia, „Russia, Bulgaria sign final investment decision on South Stream gas pipeline“, Platts, 15 ноември 2012. Офшорният газопровод ще използва тръби с диаметър от 32 инча (810 мм), предназначени за 27,73 мегапаскала работно налягане, а дебелината на стената на тръбата ще бъде 39 мм (1,5 инча).„Gazprom says large diameter pipe purchases to rise 30 percent in 2011“ , LNG World News, 22 септември 2011. Първата линия трябва да бъде готова до края на 2015 г., втората и третата до края на 2016 г., а четвъртата до края на 2017 г. Офшорната част се очаква да струва 10 млрд. евро.„Ukrainian gas transmission system may cost more than South Stream construction“ , Gazprom, (Press release), 30 декември 2011.
Тръбопроводните части в България, Сърбия, Унгария и Словения ще са с капацитет от най-малко 10 млрд. кубични метра (350 млрд. куб. фута) годишно Bierman, Stephen; Shiryaevskaya, Anna, „Russia, Slovenia Sign South Stream Gas Pipe Accord“, Bloomberg, 14 ноември 2009. Газопроводът, намиращ се на сушата, ще има 8 компресорни станции; очаква се да струва 6 млрд. евро.
Най-малко 2 съоръжения за съхранение на газ ще бъдат изградени, от които едното ще бъде подземно хранилище в Унгария с минимален капацитет от 1 млрд. куб. м (35 млрд. куб. фута), а другото – в Банатски двор, Сърбия с капацитет от 3,2 млрд. куб. м (110 млрд. куб. фута).„Ukraine Surfaced in South Stream Project“ , Kommersant, 29 февруари 2008.Socor, Vladimir, „Gazprom set to pounce on Serbia as Putin moves into the Balkans“, Eurasia Daily Monitor (The Jamestown Foundation), 9 януари 2008. Унгарската петролна и газова компания MOL Group е предложила празното си находище за природен газ в Pusztaföldvár като съоръжение за съхранение с капацитет от 9 млрд. куб. м (320 млрд. куб. фута). До 2009 г. британската Melrose Resources планира да превърне офшорната област Галата в България в съоръжение за съхранение на газ с първоначален капацитет от 1,7 млрд. куб. м (60 млрд. куб. фута). Има и твърдения, че газопроводът Южен поток ще бъде свързан със склада за газ Haidach, собственост на Wingas.
Финансови Проектът е на предполагаема стойност 16,5 млрд. евро и се очаква да приключи за по-малко от три години след одобрение от Европейския съюз. Той ще се финансира, притежава и управлява съвместно от „Газпром“ и „Ени“, а на транзитните страни ще бъдат предложени миноритарни дялове.
Част от разходите се извършва по линия на съвместното акционерно дружество „Южен поток България“. За 2014 г. в ГФО, одитиран от EY, са показани общо разходи за 4 882 000 лв., което е също така и оперативната загуба, защото дружеството няма приходи от продажба. След приспадане на финансовите разходи и прибавяне на финансовите приходи дружеството показва загуба преди данъци, която е и загуба за годината, в размер на 4 760 000 лв.ГФО за 2014 г. на „Южен поток България“, достъпен в Търговския регистър.
Проектни компании