Scud (от англ. – „мъгла“, „облак“, „валеж“; произнася се Скъд) представлява серия от балистични ракети с малък обсег, създадени по времето на СССР и широко изнасяна по света. Същата обаче, през ъпдейт на електрониката, може да се превърне в ракета със среден обсег. Запомнена е с означението си в НАТО – SS-1 Scud, което първоначално се отнася за ракетата Р-11, а по-късно и за нейните развития Р-17 и Р-300 „Елбрус“.
Развитие Първите балистични ракети, появили се в епохата непосредствено след Втората световна война, са почти пълни копия на германската Фау-2. SS-1 произлиза от Р-1, която е преработена Фау-2, пленена от руснаците в края на 1945 г. Р-11 обаче е нова версия, която използва конфигурация, подобна на немската, но с някои драстични промени – съвсем различна форма, както и единична горивна камера. Монтиран е и заглушител, който ограничава дима и шума при полет. Същият двигател по-късно служи и за основа на руските космически ракети. Р-11, известна също като Scud-A, излита за пръв път през 1957 година. Нейният обсег е бил едва 130 km, и тя е изведена от експлоатация през 1978 г. Най-масовият вариант е Scud-В, който е разпространен по целия свят. Счита се за „стандартен“ модел и има обсег от 300 km. Работното му име е Р-300 „Елбрус“, и е полетял за пръв път през 1961 г. По-нови версии са Scud-С, която има сходни характеристики с В-версията, но с двойно по-голям обсег, и Scud-D, която е пригодена да пренася различни видове конвенционални експлозиви. Всички модели, с изключение на Scud-А са с дължина 11,25 m, диаметър 0,88 m и течногоривен керосинен двигател.
ВариантНаименование на НАТОПърви полетИзведена от експлоатацияОбсегБойна главаМаксимално отклонение от целтаР-11 Scud-A 1957 1978 130 km конвенционална 4000 mР-17/Р-300 Scud-B 1961 300 km конвенционална / ОМП 900 mР-300 Scud-C 1965 600 km конвенционална / ОМП 900 mР-17 ВТО Scud-D 1980-те 700 km конвенционална / касетъчна / вакуумна 50 m
Употреба Scud е най-употребяваната ракета при бойни действия след Фау-2. Най-нагледният пример за това е гражданската война в Афганистан, при която през 1988 г. са били изстреляни повече от 1000 ракети Scud-В, десетина от тях удрят цели дори на територията на Пакистан.взето от David B. Ottaway, „Kabul forces gain combat edge“, The Washington Post, 27 юни 1989, p. A11. Ирак изстрелва близо 200 ракети по време на войната срещу Иран, някои от които с химически бойни глави. Иран отвръща на ударите също с Scud-В. Либия организира ответен удар след бомбардировките през 1986 г., като изстрелва няколко ракети по американска охранителна станция на остров Лампедуза. Scud-В са били използвани както от Северен, така и от Южен Йемен по време на гражданската война през 1994 г. Една иракска ракета удря американска база в Саудитска Арабия по време на Войната в Залива, вследствие на което загиват 28 войници. Именно иракската армия е известна с множеството си модификации на ракетата, най-ефективната от които е Ал-Хюсеин.
Ирак и Scud Почти винаги медиите свързват ракетите Scud с Ирак, и това е обяснимо по ред причини. Ракетата е едно от основните офанзивни оръжия по времето на Саддам Хюсеин. Иракските ракети поразяват цели на територията на Иран, Кувейт, Израел и Саудитска Арабия по време на Войната в Залива и унищожават жилищен блок в Рияд малко след началото на войната от 2003 г.. Scud-овете са най-голямото безпокойство за Израел по това време, тъй като се разпадат на множество части при приближаване на целта и е почти невъзможно бойната глава да бъде прихваната от стандартните ракети Пейтриът. Общо 40 ракети са изстреляни срещу Израел през 1991 г. Друг проблем за Съюзниците тогава представлява и голямата подвижност на установката. Американските пилоти твърдят, че са унищожили над 100 установки, но не могат да потвърдят унищожаването на нито една. Сирия, Либия, Афганистан, Иран, Йемен и Египет използват тактика, характерна за арабските страни – те крият всичките си установки в пещери и подземни тунели, което ги прави неуязвими (и незабележими) в случай на въздушно нападение. Тази тактика е била приложена за пръв път именно от иракчаните.
Страни, отказали се от балистичните ракети Има няколко страни, които доброволно се отказват от всичките си арсенали от ракети Scud. Това са България, Полша, Словакия и Унгария. България се отказва от ракетите и химическите си оръжия като условие да бъде приета в НАТО.
Оператори
Вижте също Ал-Хюсеин Ал-Абас Шахаб-1
Източници
Външни препратки
GlobalSecurity.org: R-11 / SS-1b SCUD Синдромът Scud The Soviet „Scud“ missile family Kapustin Yar Ракетный комплекс 9К72 Оперативно-тактический ракетный комплекс 9К72 „Эльбрус“
Категория:Руски балистични ракети