Константин (Коста) Николов Николов с псевдоним Страхил е български офицер (генерал-майор) и политик, началник-щаб на отбраната на София през септември 1918 година.

Биография Коста Николов е роден на 23 юни 1873 година в пиянечкото село Вирче, тогава в Османската империя, днес в община Царево село, Северна Македония. След Освобождението семейството му се премества в Горна Джумая, но тъй като съгласно Берлинския договор тя остава в пределите на Османската империя, се преселват в Дупница. Там Коста Николов завършва гимназия, а след това учи в Духовната семинария в Самоков. Отказва се от църковна кариера и на 15 октомври 1894 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, което завършва в 1897 година; произведен е в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк.Руменин, с. 338

Между 1901 и 1904 година учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург, Русия, като на 2 май 1902 година е произведен в чин поручик. След завръщането си Коста Николов 9 години е офицер от генералния щаб. В щаба на армията се занимава с изучаването на Османската империя. Създава няколко секретни съчинения, като за тази цел през 1906 година е изпратен тайно в Османската империя, за изучаване на Пиринския операционен театър, в това число и долините на реките Струма и Места с център Сяр. На 18 май 1906 г. е произведен в чин капитан. През 1909 г. е назначен за помощник-началник на информационно-цензурна секция в Щаба на армията, след което от 1911 г. е адютант на 3-та инспекционна област.

В 1911 година завършва право в Брюксел. През 1912 г. е произведен в чин майор.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на оперативната секция в щаба на 3-та армия.

След войните е назначен за професор във Военната академия в София, през 1914 година е назначен за длъжността началник на секция военни съобщения. На 2 август 1915 година е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия. Участва във военните действия като командващ на 5-и македонски полк, по-късно се създава Дирекцията за стопански грижи и обществена предпазливост (ДСГОП) и полковник Николов е назначен за неин началник-щаб.

След пробива при Добро поле София е обявена за „крепост в обсадно положение“ и на 28 септември полковник Николов, който по това време е председател на Главната реквизиционна комисия, е назначен за началник на щаба на крепостта. Взема участие и в потушаването на Владайското въстание. На 9 август 1919 г. е уволнен от служба.

От 1923 до 1931 година е народен представител. Член е на Централното управление на Съюза на запасните офицери. Председател на Изпълнителния комитет на Македонските братства и председател на Малешевското македонско братство. Член-учредител е на Македонския научен институт. В 1937 година е произведен в генерал-майор.

Към 1941 година е председател в НК на Съюза на македонските емигрантски организации и председател на Малешевското благотворително братство.ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1 – 2

През 1943 г. Коста Николов се застъпва за дееца на ВМОРО Рафаел Камхи пред българското правителство и успява да му издейства българска лична карта, възможност за постоянно местожителство в София, като успява да предотврати неговата депортация от Солун от германските окупационни власти.

Генерал-майор Коста Николов е отведен „за справка“ на 29 септември 1944 година и изчезва безследно.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 331.

Памет На генерал Коста Николов е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София ().

Военни звания Подпоручик (1898) Поручик (2 май 1902) Капитан (18 май 1906) Майор (1912) Подполковник (2 август 1915) Полковник (14 октомври 1917) Генерал-майор (1937)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен 1-ви и 2-ри клас Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата Народен орден „За военна заслуга“ IV ст. на военна лента Орден „За заслуга“ на обикновена лента.

Трудове Николов, К., "Клетвопрестъпниците. Владайските събития през септември 1918 г.", София, 2002, Работилница за Книжнина „Васил Станилов“ Николов, К., Турция и нейната армия (секретно изследване) Николов, К., Няколко възможни случая за съсредоточаване на турската армия към българската граница (секретно изследване) "Позив към земледелското население", София, 7 юни 1917 година „Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“, София, 1943 година "Илинденското възстание", публикувано във в-к "Утро", год. XXXI, бр. 9599, София, 1 август 1941 година

Източници

Николов, К., Клетвопрестъпниците, София, 2002, Работилница за Книжнина „Васил Станилов“ (За автора)

Бележки

Категория:Български офицери от Македония Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български политици от Македония Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Осемнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени във Вирче Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Починали в София Категория:Безследно изчезнали Категория:Членове на Българското географско дружество Категория:Възпитаници на Брюкселския свободен университет Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български военни дейци от Балканските войни