Въоръжените сили на Република Франция (, Френски въоръжени сили) са организацията, натоварена с конституционната задача да гарантира суверенитета и териториалната цялост на френската република. Гражданският контрол върху тях се осъществява от Министерството на отбраната, на което е подчинен Щаб на армиите (État-Major des armées) като висш военен ръководен орган на въоръжените сили. Формално те включват четири вида въоръжени сили и допълнителни военни и цивилни организации и структури на централно подчинение. Видовете въоръжени сили са: сухопътни войски (Наземна армия – Armée de terre), военновъздушни сили (Въздушна армия – Armée de l'air), военноморски сили (Национални ВМС – Marine nationale) и жандармерия (Национална жандармерия – Gendarmerie nationale). Жандармерията е едновременно вид въоръжени сили и национална полицейска служба и като такава е под двойно подчинение както на Министерството на отбраната, така и на Министерството на вътрешните работи. Френските въоръжени сили притежават най-многочислената армия в Европейския съюз (над 420 000 души), както и най-големия военен бюджет. Силите разпологат и с третия най-голям ядрен арсенал в света (300 ядрени глави).
Командна организация на френските въоръжени сили Във Френската република, както е обичайно и в повечето републикански форми на управление по света, Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Характерна особеност на френския държавен модел на полупрезидентска република е, че президентът на Републиката е пряко ангажиран с ресорите на националната сигурност като външни работи, финанси, отбрана и вътрешен ред и сигурност, докато функциите на премиера формално покриват и тези ресори, но реално са насочени повече към останалите сфери на държавната власт, като икономическо развитие, социални дейности, регионално развитие и благоустройство, здравеопазване, образование, култура и т.н. По тази причина президентът, премиерът и министърът на отбраната като граждански лица имат висш офицер от въоръжените сили, който ги съветва по въпросите на отбраната, но този на премиера е с по-ниско звание от другите двама.
Президентът на Републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили („Шеф на армиите“ – „chef des armées“) и е подкрепян в тази си функция от шефа на личния щаб на президента на Републиката (chef d'état-major particulier du président de la République (CEMP)), оглавяващ военния кабинет на президента – организация, предназначена да осигурява връзката на президента с Въоръжените сили. Това е назначение за офицер от един от трите основни вида въоръжени сили (СВ, ВВС и ВМС) с чин генерал-лейтенант / вицеадмирал или генерал / адмирал. Съответните френски военни чинове са: за СВ – генерал на армейски корпус и генерал на армия; за ВВС – генерал на въздушен корпус и генерал на въздушна армия; за ВМС – вицеадмирал на ескадра и адмирал. Постът няма командни функции и е съвещателен. Основните задачи на титуляра са да съветва президента по военните въпроси, да гарантира готовността на системата за управление на ядрения арсенал на Франция и да свежда до знанието и изпълнението на шефа на Щаба на армиите (най-висшестоящия френски генерал) заповедите на президента. Назначените в личния щаб на президента на Републиката офицери са от основните видове въоръжени сили и огранизации на Министерството на отбраната. Обичайната практика във Франция е постът на шеф на личния щаб на президента на Републиката да е последното стъпало преди назначаването на титуляра за шеф на Щаба на армиите (chef d'état-major des armées (CEMА)) – най-висшият военен офицер в Републиката. Обичайно титулярът на поста е със звание с четири или пет звезди (съответстващи на три и четири звезди в Българската армия).
Ролята на премиера на Републиката (министър-председателя) по отношение на политиката на отбрана е по-ограничена от обичайното в други страни с републиканско управление и се свежда основно до санкционирането на използване на сила от страна на въоръжените сили в мирно време в сферата на еър полисинг, охрана на териториалните води и прилежащата икономическа зона или при актове на тероризъм. Боеготовността на въоръжените сили и изпълнението на мисии зад граница са прерогативи на министъра на отбраната. По тази причина висшият офицер, подпомагащ работата на премиера – шефът на военния кабинет на премиера (chef du cabinet militaire du Premier ministre) е офицер с две или три звезди (съответстващи на една и две звезди в Българската армия).
Министърът на отбраната отговаря основно за гражданския контрол над въоръжените сили и за провеждането на политиките по боеготовност, въоръжаване, финанси, инфраструктура и социалните въпроси на военнослужещите. Освен това на негово подчинение са както военното, така и цивилното разузнаване на Франция, той отговаря за връзките на въоръжените сили с ВПК, научно-техническите учреждения, висшите учебни заведения. В работата си освен от заместник-министри е подпомаган от шефа на военния кабинет на министъра на отбраната (chef du cabinet militaire du ministre de la défense), офицер със звание с четири или пет звезди (съответстващи на три и четири звезди в Българската армия).
Така посочената висша цивилна командна структура на въоръжените сили на Френската република е следната: Президент на Републиката, Шеф на армиите („chef des armées“) Шеф на личния щаб на президента на Републиката (chef d'état-major particulier du président de la République (CEMP)) Премиер на Републиката (министър-председател) Шеф на военния кабинет на премиера (chef du cabinet militaire du Premier ministre) Министър на отбраната Шеф на военния кабинет на министъра на отбраната (chef du cabinet militaire du ministre de la défense)
Министерство на отбраната
Министерството на отбраната е ведомството на централната власт на Френската република, отговарящо за суверенитета и териториалната цялост на държавата и за осъществяването на гражданския контрол върху въоръжените сили. Начело на ведомството стои Министърът на отбраната. Той е подпомаган от заместник-министри и политически кабинет. Най-висшестоящите служители в негово подчинеие са: Шеф на Щаба на армиите – най-висшият военен ръководител на въоръжените сили на Френската република Главен делегат по въоръженията – най-висшият военно-технически ръководител във въоръжените сили на Френската република, отговарящ за Военно-промишления комплекс, индустриалните мощности и научно-техническите институти в сферата на отбраната. Генерален секретар по администрацията – най-висшият цивилен администратор, отговарящ за цивилните ресори в Министерството.
Шефът на Щаба на армиите (Chef d'État-Major des armées (СЕМА)) е най-висшият френски военен ръководител. Всъщност това е традиционното наименование и функциите на този офицер са по-скоро на началник на отбраната, а реално началник на Генералния щаб на френските въоръжени сили е Главният генерал на армиите (Major général des armées). И двамата са с чин генерал на армия / генерал на въздушна армия / адмирал. На шефа на Щаба на армиите са подчинени командващите четирите вида въоръжени сили, Главната инспекция на въоръжените сили, зоните за отбрана и сигурност (военните окръзи, седем в метрополията, пет в отвъдморските територии), департаменталните представителства на въоръжените сили за свръзка с държавната администрация и службите и организациите на централно подчинение – Командването за специални операции, междуведомствения щаб за бойна готовност и подготовка на силите, висшите военни учебни заведения, военното разузнаване, военното контраразузнаване, медицинската служба, логистичите служби.
Главният делегат по въоръженията (Délégué général pour l'Armement) е най-висшият френски военно-технически ръководител. Той е директорът на Генералната дирекция по въоръженията (Direction générale de l'Armement (DGA)). Офицерите от тази агенция са част от отделен военно-административен корпус със своя собствена система от военни чинове. Чинът на Главния делегат е Генерален инженер изключителен клас (Ingénieur général de classe exceptionnelle (IGCEA)), съответстващ на генерал на армия/ генерал на въздушна армия/ адмирал. Функциите на Генералната дирекция по въоръженията включват разработката на нови оръжейни системи, внедряването им в промишлено производство, приемането им на въоръжение, изпитанията на собствени и чужди образци въоръжение и оборудване, както и експортния контрол на френски образци въоръжение и оборудване, контактите с компании от френския военно-промишлен комплекс, чуждестранни производители и сходни организации.
Генералният секретар по администрацията (Secrétarie général pour l'administration) е най-висшестоящият цивилен държавен служител в Министерството на отбраната. Той оглавява Генералния секретариат по администрацията (Secrétariat général pour l'administration), обединяващ административните органи на министерството, отговарящи за провеждането на политиките по отношение на човешките ресурси, финансовите въпроси, недвижимите имоти на министерството и юридическите дела.
Централна администрация на МО Институции, подчинени на Министъра на отбраната Генерална дирекция по въоръженията (la direction générale de l'Armement (DGA)) – военно-техническата служба на въоръжените сили, оглавявана от Генералния делегат по въоръженията с чин генерален инженер изключителен клас (Ingénieur général de classe exceptionnelle (IGCEA)) (еквивалентни на четири звезди в Българската армия) Генерален секретариат по администрацията (le Secrétariat général pour l'administration (SGA)), оглавяван от генералния секретар по администрацията, най-висшият държавен служител на Министерството. Генерална дирекция за външна сигурност (la Direction générale de la Sécurité extérieure (DGSE)) – френското външно разузнаване Дирекция за защита и сигурност на Отбраната (la Direction de la protection et de la sécurité de la Défense (DPSD)) – френското военно контраразузнаване, оглавявано от генерал на армейски корпус/ генерал на авиационен корпус/ вицеадмирал на ескадра (еквивалентни на три звезди в Българската армия) Централна дирекция на Санитарната служба на въоръжените сили (la Direction centrale du service de santé des armées (DCSSA)) – френската военномедицинска служба, оглавявана от генерал-лекар на въоръжените сили (Médecin général des armées (MGA)) (еквивалент на три звезди в Българската армия) Дирекция за охрана на военните инсталации, средствата и дейностите на Отбраната (la Direction de la protection des installations, moyens et activités de la défense (DPID) – службата за физическа охрана на МО и неговите обекти Генерална одиторска служба на въоръжените сили (le Contrôle général des armées (CGA)) Междувойскова военно-пощенска и куриерска служба (le Service de la poste interarmées) Бюрото за висшите офицерски длъжности (le Bureau des officiers généraux) Държавна дирекция за авиационна сигурност (la Direction de la sécurité aéronautique d’État) Генерална дирекция за международни връзки и стратегия(la Direction générale des relations internationales et de la stratégie) Генерална дирекция за информационни системи и комуникации (la Direction générale des systèmes d'information et de communication) Делегация за информация и комуникация на Отбраната (la Délégation à l'information et à la communication de la Défense) – службата за връзки с обществеността на МО
Институции, подчинени на Шефа на Щаба на армиите Висшите командващи въоръжените сили във френските отвъдморски департаменти и територии (les commandants supérieurs dans les départements et collectivités d'outre-mer (COMSUP)) Командващите контингентите зад граница (les commandants des forces françaises à l'étranger (COMFOR)) Висшите офицери в седемте зони за отбрана и сигурност (les officiers généraux des zones de défense et de sécurité (OGZDS)) Военните делегати към администрациите на деветдесет и петте департамента (les délégués militaires départementaux (DMD)) Командващият Наземната армия (le chef d'état-major d'armée de terre (CEMAT))