Долно Оризари () е село в община Велес, Северна Македония. Днес то е обезлюдяло село, като към 1971 година в него живеят само двама души.
География Разположено е до река Тополка, като средната му надморска височина е 273 метра.
История В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Оризар като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. Църквата „Света Петка“ в селото е дело на Андон Китанов.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долно Оризари е населявано от 125 жители, като 85 са били българи, а 40 турци.
В началото на XX век цялото християнско население на Долно Оризари е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 128 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Долно Оризари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долно Чалтики (Dl. Caltiki) като смесено българско християнско и турско село.
През 1956 година в селото е открита поща.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 51.
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.
Личности Родени в Долно Оризари Димчо Стоименов, македоно-одрински опълченец, боен обоз на 5 одринска дружина Никола Гьошев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4 битолска дружина Темелко Гьошев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4 битолска дружина
Бележки
Категория:Села в община Велес