Социалната мрежа в социологията е социална структура от участници – индивиди или организации, свързани от диадични връзки и други обществени отношения (приятелство, роднински връзки, идеология, традиции, финансови отношения, др.), специфични за участниците в дадената мрежа. Изучаването на тези структури използва анализ на социалните мрежи за идентифициране на местни и глобални модели, локализиране на влиятелни субекти и изследване на динамиката на мрежата.
Социалните мрежи и анализът им по своята същност са интердисциплинарна академична област, възникнала от социалната психология, социологията, статистиката и теорията на графите. Георг Зимел е автор на ранни структурни теории в социологията, като набляга на динамиката на триадите и „мрежата от групови свързаности“. Разработването на първите социограми за изследване на междуличностните отношения през 30-те години на XX век се приписва на Джейкъб Морено. Тези подходи са формализирани математически през 50-те години на ХХ век, а теорията и методите на социалните мрежи стават широко разпространени в социалните и поведенческите науки през 1980-те. Анализът на социалните мрежи е една от основните парадигми в съвременната социология, като се използва и в редица други социални и официални науки.
Индивидите и организациите са наричани в социологията на този тип мрежи „възли“. В нейната най-проста форма социалната мрежа представлява карта на връзките между всички релативни възли, които са изучавани. Тези концепции обикновено се представят чрез социална мрежова диаграма, където възлите са точки, а връзките са линии.
История В края на 1890-те години Емил Дюркем и Фердинанд Тьонис предвещават идеята за социални мрежи в своите теории и изследвания на социалните групи. Тьонис твърди, че социалните групи могат да съществуват или като лични и преки социални връзки, които свързват индивиди със споделени ценности и вярвания (от нем. Gemeinschaft – „общност“), или като безлични, формални и инструментални социални връзки (от нем. Gesellschaft – „общество“).Tönnies, Ferdinand (1887). Gemeinschaft und Gesellschaft, Leipzig: Fues's Verlag. (на немски) Дюркем обяснява социалните факти, като твърди, че социалните явления възникват, когато взаимодействащите индивиди представляват реалност, която вече не може да бъде отчетена от гледна точка на свойствата на отделните актьори.Durkheim, Emile (1893). De la division du travail social: étude sur l'organisation des sociétés supérieures, Paris: F. Alcan. (на френски) Георг Зимел, който пише в началото на ХХ век, разглежда естеството на социалните мрежи и ефекта от размера на мрежата върху взаимодействието между участниците.Simmel, Georg (1908). Soziologie, Leipzig: Duncker & Humblot. (на немски)
Основното развитие в областта настъпва през 30-те години на ХХ век от няколко групи по психология, антропология и математика, работещи независимо.За исторически преглед на развитието на анализа на социални мрежи вижте: Вижте също диаграмата в В психологията през 30-те години на XX век Джейкъб Морено започва систематично записване и анализ на социалното взаимодействие в малки групи, особено в класни стаи и работни групи (вижте социометрия). В антропологията основата на теорията на социалните мрежи е теоретичната и етнографска работа на Бронислав Малиновски,Malinowski, Bronislaw (1913). The Family Among the Australian Aborigines: A Sociological Study. London: University of London Press. (на английски) Алфред Радклиф-Браун,Radcliffe-Brown, Alfred Reginald (1930) The social organization of Australian tribes. Sydney, Australia: University of Sydney Oceania monographs, No.1. (на английски) и Клод Леви-Строс.Lévi-Strauss, Claude (1967). Les structures élémentaires de la parenté. Paris: La Haye, Mouton et Co. (на френски) На група социални антрополози, сред които Джон А. Барнс,Barnes, John (1954). Class and Committees in a Norwegian Island Parish. Human Relations, (7): 39–58. (на английски) Дж. Клайд Мичъл и Елизабет Бот Спилиъс, често се приписва извършването на някои от първите теренни проучвания на общности в Южна Африка, Индия и Обединеното кралство, въз основа на които са извършени мрежови анализи. По същото време британският антрополог Зигрфид Нейдъл кодифицира теория за социалната структура, която оказва влияние в по-късния анализ на социални мрежи.Nadel, S. F. 1957. The Theory of Social Structure. London: Cohen and West. (на английски) В социологията, ранната работа на Толкът Парсънс поставя основите за възприемане на релационен подход към разбирането на социалната структура.Parsons, Talcott ( 1949). The Structure of Social Action: A Study in Social Theory with Special Reference to a Group of European Writers. New York: The Free Press. (на английски)Parsons, Talcott (1951). The Social System. New York: The Free Press. (на английски)
До 70-те години на ХХ век все по-голям брой учени работят за комбиниране на различните подходи и традиции. Една група се състои от социолога Харисън Уайт и неговите студенти от катедрата по социални отношения на Харвардския университет. Независими изследвания в същата катедра правят Чарлз Тили, който се фокусира върху социалните мрежи в политическата и обществена социология и социалните движения, и Стенли Милграм, който разработва тезата за шестте степени на разделение.
Нива на анализ
По правило социалните мрежи са самоорганизиращи се, самостоятелно възникващи и сложни, така че глобално последователен модел се появява от локалното взаимодействие на елементите, които съставляват системата.Newman, Mark, Albert-László Barabási and Duncan J. Watts (2006). The Structure and Dynamics of Networks (Princeton Studies in Complexity). Oxford: Princeton University Press. (на английски) Тези модели стават по-очевидни с увеличаване на размера на мрежата. Въпреки това глобален мрежов анализ, например на всички междуличностни отношения в света не е осъществим и е вероятно да съдържа толкова много информация, че да бъде неинформативен. Практически ограничения, като изчислителна мощност, етични съображения и набиране и заплащане на участници, също ограничават обхвата на анализа на социалните мрежи.Kadushin, C. (2012). Understanding social networks: Theories, concepts, and findings. Oxford: Oxford University Press. (на английски) Нюансите на локалната система могат да бъдат загубени при голям мрежов анализ, а качеството на информацията може да е по-важно от нейния мащаб за разбиране на свойствата на мрежата. Поради това социалните мрежи се анализират в мащаба, свързан с теоретичния въпрос на изследователя. Въпреки че нивата на анализ не са непременно взаимно изключващи се, има три общи нива, в които мрежите могат да попаднат: микрониво, мезониво (средно ниво) и макрониво.
Микрониво На микрониво изследването на социалните мрежи обикновено започва или с отделен индивид, като се проследяват неговите социални взаимоотношения, или с малка група индивиди в определен социален контекст.
На ниво диада: Диадата е социална връзка между двама индивида. Мрежовите изследвания на диадите могат да се концентрират върху структурата на връзката (напр. нейната сила), социалното равенство и тенденциите към реципрочност/взаимност.
На ниво триада: Добавете един индивид към диада и ще получите триада. Изследванията на това ниво могат да се концентрират върху фактори като баланс и преходност, както и социално равенство и тенденции към реципрочност/взаимност. В теорията за когнитивния баланс на Фриц Хайдер триадата е ключът към социалната динамика. Раздорът в съпернически любовен триъгълник е пример за небалансирана триада, която вероятно ще се промени в балансирана триада чрез промяна в една от отношенията. Динамиката на социалните приятелства в обществото е моделирана чрез балансиране на триади.
На ниво участник: Най-малката единица за анализ в социалната мрежа е индивид в неговата социална среда, обозначаван също като „его“. Анализът на това ниво се фокусира върху характеристиките на мрежата като размер, сила на връзката, плътност, централност, престиж, и ролите на участниците в мрежата като изолирани, „връзки“ и „мостове“. Такива анализи се използват най-често в областта на психологията или социалната психология, етнографския анализ на родството или други генеалогични изследвания на взаимоотношенията между индивидите.
На ниво подгрупа: Изследването на проблемите в социална мрежа на ниво подгрупа започват на микрониво, но могат да преминат в мезониво на анализ. Изследването може да се фокусира върху разстоянието и достъпността, кликите, сплотеността или други групови действия или поведение.
Мезониво
Теориите на мезонивото започват с част от населението с размер, който попада между микро- и макронивото. Мезонивото може да се отнася и до анализи, специално предназначени да разкрият връзките между микро- и макронивата. Мрежите на мезониво са с ниска плътност и могат да проявяват причинно-следствени връзки, различни от междуличностните мрежи на микрониво.
Организации: Формалните организации са социални групи, които разпределят задачи за постигане на обща цел. Мрежовите изследвания на организациите могат да се фокусират върху вътрешно-организационни или междуорганизационни връзки по отношение на формални или неформални отношения. Самите вътрешно-организационни мрежи често съдържат множество нива на анализ, особено в по-големи организации с множество клонове, франчайзи или полуавтономни отдели. В тези случаи изследването често се провежда на ниво работна група и ниво организация, като се фокусира върху взаимодействието между двете структури. Експериментите с мрежови групи онлайн са документирали начини за оптимизиране на координацията на ниво група чрез различни интервенции, включително добавяне на автономни агенти към групите.
Случайно разпределени мрежи: През 80-те години на ХХ век експоненциалните произволни графични модели се превръщат в най-съвременния метод за анализ на социалните мрежи. Този модел има капацитета да представя социално-структурни ефекти, често наблюдавани в много човешки социални мрежи, включително ефекти, базирани на степени, реципрочност и преходност.
Мрежи без мащаб: Мрежата без мащаб е мрежа, в която разпределението на степените следва, поне асимптотично, експоненциална закономерност. В теорията на мрежите идеалната мрежа без мащаб е произволна мрежа със степенно разпределение, което разкрива разпределението на социалните групи по размер. Специфичните характеристики на мрежите без мащаб варират в зависимост от теориите и аналитичните инструменти, използвани за създаването им, но те имат и някои общи характеристики. Една от по-съществените общи характеристики на мрежите без мащаб е относително честото (спрямо средното) срещане на „върхове“ със степен. Възлите с най-висока степен често се наричат „хъбове“ и могат да служат за специфични цели в техните мрежи, въпреки че това зависи до голяма степен от социалния контекст. Друга обща характеристика на мрежите без мащаб е разпределението на коефициента на клъстериране, което намалява с увеличаване на степента на възела. Това разпределение също следва експоненциална закономерност.Barabási, Albert-László (2003). Linked: how everything is connected to everything else and what it means for business, science, and everyday life. New York: Plum.
Макрониво
Вместо да проследяват междуличностните взаимодействия, анализите на макро ниво обикновено проследяват резултатите от тези взаимодействия, например икономически или други взаимодействия при трансфер на ресурси върху голяма популация.
Широкомащабни мрежи: Широкомащабната мрежа е термин, донякъде синонимен на „макрониво“ в смисъла, в който се използва главно в социалните и поведенческите науки и в икономиката. Първоначално терминът се използва широко в компютърните науки.