Стефан Георгиев Паприков е български военен деец, генерал-лейтенант, дипломат и политик от Демократическата партия, почетен флигел-адютант на Княза.
Биография Младежки години, начало на военна кариера Стефан Паприков е роден на 12 април (24 април нов стил) 1858 г. в Пирдоп. През 1875 – 1876 г. е учител в Панагюрище, където се включва в Априлското въстание през 1876 година.
След Освобождението постъпва в Командата на волноопределяющите се, а по-късно във Военното училище в София и завършва в първия випуск през ноември 1879 г. Произведен е в чин подпоручик и зачислен в Софийска № 1 пеша дружина. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, а през 1883 г. завършва Военната академия в Санкт Петербург и служи в 20-а пехотна дружина. От 21 февруари 1884 г. е командир на Раховска № 12 пеша дружина. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. Служи в 3-та пеша бригадаРуменин, с. 24.
Сръбско-българска война (1885)
По време на Сръбско-българската война (1885) капитан Паприков е началник-щаб на Западния корпус и има заслуги за успешните действия на българските войски при Сливница (5 – 7 ноември) и ръководи операциите срещу Пирот, въпреки че първоначално подкрепя стратегията на княз Александър Батенберг за отстъпление., с. 169
След войната е помощник-началник-щаб и участва в потушаването на проруския Офицерски бунт от 1887 г. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, а на 18 август същата година е назначен за началник на Генералния щаб, след което е началник на Военното училище (1887 – 1891). На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за началник на Административния отдел в Щаба на войската (1891 – 1895). На 14 февруари 1892 г. е награден с орден „За заслуга“ „за усърдна и примерна служба“.ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 47, 29.02.1892, с. 13 На 2 август 1895 г. е произведен в чин полковник. През 1896 – 1899 г. отново е началник на Генералния щаб, а след това е военен министър в правителствата на Димитър Греков, Тодор Иванчов, Рачо Петров, Петко Каравелов и Стоян Данев (1899 – 1903).Известник – вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1. На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор.
След напускането на правителството Паприков за известно време е инспектор на пехотата (1904 – 1905), след което е изпратен като дипломатически представител на България в Русия (1906 – 1908). На 17 април 1908 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и същата година се уволнява от армията и става министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов. Той е на тази длъжност по време на обявяването на независимостта на България и играе важна роля за дипломатическата ѝ защита.
След падането на правителството на Малинов Стефан Паприков става пълномощен министър на България в Русия (1910 – 1912). Възложена му е задачата да работи за осигуряването на подкрепата на Русия за подготвяната война с Османската империя.Иванов, Иван. Генерал-лейтенант Стефан Паприков - висш български военен, дипломат, държавник, дипломат и политик, -в: Паприков, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Съставители Иван Иванов и Милена Тодоракова, София 2011, с. 17.
Балканска война (1912 – 1913) По време на Балканската война (1912 – 1913) е назначен като офицер за особени поръчки за представител на България при Главната квартира на черногорската армия. Той участва и в българската делегация за сключването на Лондонския договор през 1913 г.
Политическа кариера Като водач на листата на Демократическата партия в Гюмюрджина Паприков е избран занароден представител в XVII обикновено народно събрание(1914 – 1919). В периода 1915 – 1918 година е председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства.
Генерал-лейтенант Стефан Паприков умира на 30 май 1920 година в София. Според Добри Ганчев Паприков умира от рак на стомаха.„Кога пиша тез бележки, здравето на генерал Паприков е съвсем компроментирано. Повече, той е на умиране. Умира от рак в стомаха“ - Ганчев, Добри. Спомени за княжеското време, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, с. 69.
Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1885) Майор (1 април 1887) Подполковник (2 август 1891) Полковник (2 август 1895) Генерал-майор (15 ноември 1900) Генерал-лейтенант (17 април 1908)
Награди Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас Княжеский орден „Свети Александър“ II степен с брилянти Народен орден „За военна заслуга“ I степен Орден „За заслуга“ (14 февруари 1892)
Съчинения
Бележки
Източници
Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Министри на външните работи на България Категория:Министри на отбраната на България Категория:Началници на отбраната Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Посланици на България в Русия Категория:Участници в Априлското въстание от Панагюрище Категория:Участници в Старозагорското въстание Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ II степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в Пирдоп Категория:Починали в София