Велюса () е село в община Струмица на Северна Македония.
География Селото е разположено та 6 km северозападно от Струмица.
История
В 1080 година струмишкият епископ Мануил изгражда западно над днешното село в планината Еленица Велюшкия манастир, посветен на „Света Богородица Милостива“ (Елеуса), който съществува и до днес. Най-вероятно селото дължи името си на него, като етимологията на името Велюса се извежда от прозвището на Света Богородица – Елеуса, т.е. Милостива, подобно на битолското село Велушина. Манастирът се споменава в редица средновековни извори.
През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велеуса (Véléoussa) е посочено като село със 75 домакинства, като жителите му са 228 българи и 39 мюсюлмани и 8 цигани. Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
В 1895 година в селото са преброени 690 българи и 225 турци.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 915 жители, от които 690 българи-християни и 225 турци.
В учебната 1904 – 1905 година в селото учител е Васил Драгомиров, който пише за Велюса:
В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 256 българи екзархисти, 720 българи патриаршисти гъркомани и 40 българи протестанти. Там функционират българско и гръцко училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година четири души от Велюса са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Велюса живеят 55 турци, а останалите жители на селото са българи.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244
В периода 8 – 10 март 1949 година в Щип започва процес над следните будни българи от селото, организирали се на бойни действия срещу македонизма в защита на българщината на Вардарска Македония: Алекси Котев Митев на 29 години, главен организатор на групата, Костадин Араамов Грамбозов – Динката, на 26, Стоян Андонов Габеров на 30, Алекси Тимов Стоименов на 22, Панде Накев Гръклянов на 24, Коле (Никола) Василев Стоименов на 23, Славчо Тушев Атанасов – Абазов на 28, Ванчо (Йован) Тимов Стоименов на 31 и Панде Тимов Стоименов на 25. Освен тях преди процеса са арестувани и другарите им Васил Кръстев и Кирил Грамбозов, но са освободени поради липса на доказателства за вината им. Местни хора са осъдени и при друг противобългарски процес, проведен в Струмица, като особено тежка е съдбата на местния жител Георги Иванов, осъден на 20 години строг тъмничен затвор, чиято жена била изнасилена от двама агенти на УДБА, убили притеклите ѝ се на помощ 20-годишна дъщеря и 18-годишен син, за да няма свидетели на престъплението им.
Според преброяването от 2002 година селото има 1552 жители.
Според данните от преброяването през 2021 година Велюса има 890 жители.МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
Националност Всичко северномакедонци 802 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 88
В селото има основно училище „Гоце Делчев“, поща, аптека, православен девически манастир „Света Богородица Милостива“, православна църква „Успение на Пресвета Богородица“ и методистко-евангелиска църква. Местният футболен клуб се казва Еленица.
Външни препратки „Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса“, публикувано в списание „Македонски преглед. Списание за наука, литература и обществен живот“, год. II, книга 2, София, 1926 година
Личности Родени във Велюса Алекса Стоименов (1927 – ?), българо-белгийски общественик, деец на МПО Борислав Стойменов (р. 1940), северномакедонски политик Георги Петров (о. 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина, ранен на 17 юни 1913 година Григор Филев (о. 1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина Тане Мицев (о. 1875 – ), македоно-одрински опълченец, чета на Панайот Карамфилов Томе Евтимов (о. 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 3-та солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен
Литература за Велюшкия манастир Petit, L. Le monastère de Notre Dame de Pitié. – Известия Русского археологического института в Константинополе. Т. VI, 1900, 1 – 153 Иванова, Вяра. Стари църкви и манастири в българските земи, IV-VII вв. – Годишник на Националния музей, 4, 1922 – 1925, 429 – 582 Милетич, Любомир. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса. – Македонски преглед, 2, 1926, № 2, 35 – 48 Трайчев, Георги. Манастирите в Македония. С., 1933, 256 с. Laurent, V. Recherches sur l'histoire et la cartulaire de Notre-Dame de Pitié à Stroumitza. – Echos d'Orient, 1934, № 33, 5 – 27 Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците . Фотот. изд. С., 1995; 3 изд. С., 2007, 360, 616 с. Јовановић, М. О Водочи и Вељуси после конзерваторских радова. – Зборник на Штипскиот народен музеј. Штип, 1, 1959, 131 – 135 Djurić, V. J. Fresques du monastère de Veljusa. – In: Akten des XI Intern. Byzant. Kongresses, 1958. München, 1960, 113 – 121 Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, 176 – 177 Миљковиќ-Пепек, П. Вељуса, манастир Св. Богородица Милостива во селото Вељуса кај Струмица. Скопје, 1981 Лазарев, В. Н. История византийской живописи. М., 1986, 100 – 101 Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония, 1912 – 1916. Съст. Петър Петров. С., 1993, 79 – 80, 199 Корнаков, Д. Македонски манастири. Скопје, 1996, 180 – 186; 2 изд. 2005, 119 – 122 Джурич, В. Византийские фрески. Средневековая Сербия, Далмация, славянская Македония. М., 2000, 31 – 33, 331 – 332 Опись имущества к уставу монастыря Елеусы (Милостивой) в Велюсе близ Струмицы. – В: Бельтинг, Х. Образ и культ: история образа до эпохи искусства. М., 2002, 581 – 582 Лосева, О. В., А. В. Крюков. Велюса. – В: Православная энциклопедия. Т. 7. М., 2004, 541 – 542 Стефанов, П., архим. Манастирът Велюса – в миналото и днес Манастирът Велюса – в миналото и днес , dveri.bg
Бележки
Категория:Села в община Струмица