Костурино () е село в община Струмица на Северна Македония.
География Селото е разположено в източната част на котловината Песо поле, в североизточната част на Плавуш.
История На 3,5 километра северно от селото в местността Василица са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. Според Иван Микулчич етимологията на името Костурино е от средногръцкото кастрон – крепост.
През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Костурино (Costourino) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 330 българи. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кастрино е населявано от 790 жители, всички българи християни.
В началото на XX век на практика цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 936 екзархисти и 5 гърци. Там функционира българско начално училище.
При избухването на Балканската война 11 души от Костурино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В началото на Балканската война, жители на Костурино се присъединяват към ВМОРО. Местните власти обвиняват десетина такива в саботаж. В началото на ноември 1912 година, заптиета и аскер ги отвеждат в плен на място извън селото, където ги избиват.Избитите в началото на ноември 1912 година са: Доне Карагогов, Мане Глигоров, Станко Чирков, Трайко Глигоров, Атанас Алапулов, Гоне Грънчаров (непълнолетен), Гоне Скангалов, Георге Мусев, Васил Жбунов, Тасе Алебаков, Петре Грънчаров и Ефтим Караянев. Семействата издирват избитите и след като ги намират, ги погребват. След това събитие още по-голям брой жители на селото помагат на ВМОРО. Заптиетата в местният караул и аскер от Струмица пленяват около 70 жители на селото, които отвеждат в Дойран, където ги затварят в изба. В деня, в който е трябвало да бъдат избити, пленниците са освободени от началника на полицията в Дойран Етем Аджи Алиев и кмета на Дойран Керичов. Междувременно, мухаджири идват в Костурино и нападат и избиват жители на селото.Избити от мухаджири са: Томе Павлов, Павле Тимчов, Коле Тачев и Анета Тенкова.
Според преброяването от 2002 година селото има 1280 жители.
Според данните от преброяването през 2021 г. Костурино има 895 жители.МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
Националност Всичко северномакедонци 803 албанци 4 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 86
В селото има основно училище „Даме Груев“, поща, аптека и футболен клуб Голак.Општина Струмица. Населени места. Костурино .
Личности Родени в Костурино Атанас Грънчаров, български революционер от ВМРО Васил Касапов, български революционер, деец на ВМРО Васил Костадинов, български революционер от ВМРО Васил Лопула, български революционер от ВМРО Гоно Трайков (1899 – 1932), български революционер от ВМРО Петър Петков, български революционер от ВМРО Тимчо Коцев, български революционер от ВМРО Тимчо Тимов, български революционер от ВМРО
Починали в Костурино Иван Русев Войнов, български военен, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 100 Никола Мандалов (1919 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд Стефко (Стойко) Юрданов Тонев, български военен, запасен подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64; а.е. 308, л. 66
Македоно-одрински опълченци от Костурино Атанас (Наце) Стамков (о. 1886 – ?), III отделение, 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев), 3-та рота на 4-та битолска дружина Григор Апостолов (Постолов) (о. 1893 – ?), 1-ва рота на 3-та солунска дружина, ранен на 6 юли 1913 година Григор Христов, 1-ва рота на 8-а костурска дружина Евтим Христов (о. 1888 – ?), чета на Христо Чернопеев, 3-та рота на 4-та битолска дружина Коце Евтимов (о. 1884 – ?), II отделение, 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев), 3-та рота на 4-та битолска дружина Коце Кръстев (о. 1886 – ?), 3-та рота на 4-та битолска дружина Коце Христов (о. 1887 – ?), 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев), чета на Панайот Карамфилов Мано (Моно) Ангелов (о. 1890 – ?), 2-ра рота на 3-та солунска дружина, ранен на 6 юли 1913 година Насо Костурски, чета на Михаил Думбалаков Тане (Мане) Манев (Танев), чета на Милан Матов Танчо (Тане) Митев (о. 1887 – ?), чета на Панайот Карамфилов, 4-та битолска дружина, ранен на 9 юли 1913 година
Бележки
Категория:Села в община Струмица Категория:Беласица