Грийнпийс (, в превод Зелен мир) е неправителствена екологична организация с офиси в над 40 страни и с международен координационен орган в Амстердам, Нидерландия.
Членовете на Грийнпийс имат за цел да гарантират способността на Земята да осигурява живота в цялото му разнообразие и фокусира усилията си към въпроси като глобалното затопляне, обезлесяването, свръхулова, промишления китолов и антиядрените въпроси.
Грийнпийс използва преки действия, лобиране и изследвания, за да постигне целите си. Глобалната организация не приема финансова помощ от държавни организации и институции, политически партии и бизнес организации, за да осъществи своята дейност, а набира средства само от доброволни дарения. Счита се, че Грийнпийс има над 2,8 млн. дарители, индивидуални поддръжници и Фондация за безвъзмездни средства. Грийнпийс е една от основателките на Хартата на отчетността на Инго. Международната неправителствена организация възнамерява да насърчава отчетността и прозрачността на действията си.
Грийнпийс възниква като движение за мир и антиядрени протести във Ванкувър, Британска Колумбия, в началото на 1970 г. На 15 септември 1971 г. новосъздаденият комитет „Не правете вълни“ изпраща от Ванкувър за протеста чартърен кораб „Филис Кормак“, преименуван на Грийнпийс, за да се противопостави на тестването от САЩ на ядрени устройства в Амчитка, Аляска. Комитетът „Не правете вълни“ впоследствие приема името Грийнпийс.
След няколко години, Грийнпийс се разпространява в няколко страни и започва кампания по други въпроси, свързани с околната среда, като например търговския китолов и токсичните отпадъци. В края на 1970 г., различни регионални групи на Грийнпийс формират Грийнпийс Интернешънъл, за да контролират изпълнението на целите и дейността на регионалните организации в световен мащаб. Грийнпийс получава вниманието на международната общност през 1980 г., когато френското разузнаване бомбардира „Рейнбоу Уориър“ – един от най-известните кораби, управлявани от Грийнпийс. През следващите години Грийнпийс се превръща в една от най-големите природозащитни организации в света.
История Произход В края на 1960 г., САЩ имат планове за подземен ядрен опит на оръжие в тектонично нестабилен остров на Амчитка в Аляска. Заради земетресението от 1964 г. в Аляска, плановете повдигат някои притеснения за теста – дали няма да задействат земетресения и причиняват цунами. Антиядрени активисти протестират срещу теста на границата на САЩ и Канада с лозунги „Да не правим вълни“. Но протестите не спират САЩ от детониране на бомбата.
Въпреки че нито земетресение, нито цунами последват теста, опозицията се разраства, защото САЩ обявява, че ще взривяват бомба пет пъти по-мощна от първата. Сред противниците са били Джим Боулън, ветеран, който е служи на американския флот и Ървинг и Дороти Стоун. Като членове на Sierra Club Канада, те са били разочаровани от липсата на действия от организацията. От Ървинг Стоун Джим Боулън научава за формата на пасивна съпротива, „bare witness“, при която срещу нежелателна дейност се протестира просто чрез присъствие. Мари, съпругата на Джим Боулън, решава да отплава за Амчитка, вдъхновена от антиядрените пътувания на Алберт Бигълоу през 1958 г. Идеята в крайна сметка стига до пресата и бива свързана с Клуб Сиера. Клуб Сиера не харесва тази връзка и през 1970 г. за протеста е създаден комитетът „Не правете вълни“. Ранните срещи са проведени в Шонеси в дома на Роберт и Боби Хънтар. Впоследствие дома Стоу на ул. Кортни 2775 се превръща в централен офис. Първият офис е открит задкулисно, на Cypress и Bwy SE ъгъл в Kitsilano, (Ванкувър), преди да се премести на 4-та улица запад в Мейпъл.
Има спор кои са действителните основатели на комитета „Не правете вълни“. Изследователката Ванеса Тимер описва първите членове като „групата на слабо организирани протестиращи“. Според текущата уеб страница на Грийнпийс, учредителите са Дороти и Ървинг Стоун, Мари и Джим Боулън, Бен и Дороти Меткалф и Робърт Хънтър. Книгата „Грийнпийс – Историята“ гласи, че учредителите са Ървинг Стоун, Джим Боулън и Пол Коте, студент по право и мирен активист. Интервю с Дороти Стоу, Дороти Меткалф, Джим Боулън и Робърт Хънтър идентифицира основателите като Пол Коте, Ървинг и Дороти Стоун и Джим и Мари Боулън. Пол Уотсън, който също участвал в антиядрени протести, твърди, че той също е един от основателите. Друг ранен член, Патрик Мур също така е заявява, че е един от основателите. Грийнпийс описва Мур като един от основателите и първите членове на комитета „Не правете вълни“, но по-късно заявява, че въпреки че Мур е начален член, той не е основател. Според собственото писмо на Мур, той кандидатства към вече съществуващата организация през март 1971 година.
Ървинг Стоун е организатор на благотворителния концерт (подкрепен от Джоан Баез), проведен на 16 октомври 1970 г. в Тихия Колизеум във Ванкувър. Концертът е организиран за финансова основа на първата кампания на Грийнпийс. „Амчитка, 1970 концерт“, който стартира през ноември 2009 г., е публикуван от Грийнпийс на CD и също е на разположение като mp3 изтегляне чрез Интернет страницата на концерта Амчитка. Използвайки средствата, събрани с концерта, комитетът „Не правете вълни“ наема кораб, собственост на Филис Кормак и отплава от Джон Кормак. Корабът е преименуван на „Грийнпийс“ за протеста, след термин, използван от активиста Бил Дарнел.
През есента на 1971 г. корабът „Увереност“, плаващ към Амчитка е изправен пред американската брегова охрана, която принуждава активистите да се върнат назад. Заради това и все по-лошото време екипажът решава да се върне в Канада, само за да разбере, че новината за тяхното пътуване е генерирала симпатия за протеста им. След това Грийнпийс се опитват да се движат с други плавателни съдове, докато САЩ детонира бомбата. Ядреният тест бил критикуван и САЩ решават да не продължават с плановете си на Амчитка.
През 1972 г. комитетът „Не правете вълни“ променя официалното си име на Грийнпийс. Въпреки че организацията е основана под друго име през 1970 г. и официално е наречена „Грийнпийс“ през 1972 г., раждането на самата организация датира от първия протест през 1971 г. Грийнпийс също така посочва, че „не е имала само един основател и името, идеята, духът, тактиката и интернационализма на организацията имат отделна приемственост“.
Както Рекс Уелер пише в своята хронология, през 1969 г. „тихият дом на Кортни Стрийт скоро ще се превърне в център от монументално, глобално значение“. Някои от първите срещи на Грийнпийс са проведени там и той служи като първи офис на фондация Грийнпийс.
Първоначалният офис в дома на Стоу (и след първия концерт за набиране на средства) се премества в други частни домове, преди да се установи през есента на 1974 г. в малък офис, споделен със SPEC група на околната среда, на 4-то авеню 2007 на Мейпъл Стрийт, срещу кварталната кръчма „Бимини“. Адресът на тази служба се променя на 4-то авеню 2009. Сградата все още съществува и офисът е нагоре по стълбите – врата 2009.
След Амчитка След като ядрените тестове в Амчитка приключват, Гриинпийс измества фокуса си върху френските ядрени опити в атола Моруроа във Френска Полинезия. Младата организация има нужда от помощ за организирането на протести и Дейвид Мактагърд – бивш бизнесмен, живеещ в Нова Зеландия, се свързва с тях. През 1972 г. неговата 12,5 м яхта „Вега“ бива прекръстена на „Гриинпийс III“ и отплава на антиядрен протест към Моруроа в опит да прекъсне френските ядрени тестове. Пътуването е спонсорирано и организирано от новозеландския клон на Кампанията за ядрено разоръжаване. Френският флот се опитва да спре протеста по няколко начина включително и чрез покушения над Дейвид Мактагърд. Предполага се, че Мактагърд е пребит дотолкова, че загубва зрението на едното си око. За щастие един от членовете на екипажа заснема инцидента и му дава публичност. Поради това Франция обявява, че ще спре атмосферните ядрени тестове.
В средата на 70-те някои от членовете на Гриинпийс започват индивидуална кампания – проектът Ахаб срещу комерсиалния лов на китове, тъй като Арвинг Стоул е против Гриинпийс да се фокусира върху друго освен борбата срещу ядрените опити. След като той умира през 1975 г. Филис Кормак заминава от Ванкувър, за да се срещне със съветските ловци на китове край бреговете на Калифорния. Активистите от Гриинпийс прекъсват лова като застават между харпуните и китовете. Кадри от протеста обикалят целият свят. По късно през 70-те организацията разширява фокуса си като включва токсичните отпадъци и комерсиалния лов на тюлени.
Организационно развитие Етапи на развитие
Грийпийс еволюира от група канадци протестиращи в лодка до по-малко консервативна група природозащитници с афинитет към контракултурата и хипи движенията от 1960 и 1970 г. Социалният и културен фон допринесли за създаването на Грийнпийс предизвикват развитието на нови кодекси на социално, екологично и политическо поведение. Историкът Франк Зелко коментира, че „за разлика от „Приятели на Земята“ например, която се създава като готова идея на Дейвид Брауер, Грийнпийс се развива по-еволюционен начин.“ В средата на 70-те г. на XX век независими групи използващи името „Грийнпийс“ започнали да се появяват навсякъде по света. През 1977 г. има между 15 и 20 групи Грийнпийс в цял свят. В същото време канадският офис на Грийнпийс бил в тежки дългове. Възникнали спорове между офисите по отношение набирането на средства и организационното ръководство. Така глобалното движение се разделя като в Северна Америка офисите са склонни да са под ръководството на офиса във Ванкувър и неговия президент Патрик Мур.
След инцидентите в Моруроа, Дейвид МакТагърт се мести във Франция за битка в съда с френската държава. Той спомага за развитието на сътрудничеството между европейските групи на Грийпийс. Дейвид МакТагърт съветва канадската Грийнпийс да приме нова структура, която ще обедини разпръснатите офиси на Грийнпийс под егидата на една глобална организация. Европейският Грийнпийс плаща канадския дълг на тамошната организация и така на 14 октомври 1979 г. се създава Грийпийс Интернешънъл. Съгласно новата структура, местните офиси имат за задължение да дарят процент от доходите си на международната организация. Някои групи като „Лондон Грийнпийс“ (разпада се през 2001 г.) и базираната в САЩ Грийнпийс (все още функционира) обаче остават независими от Greenpeace International.
Развитие на структурата
Грийнпийс е световна екологична организация, обединена в Greenpeace International с главна квартира в Амстердам и 27 национални и регионални офиси в 41 държави на света.
Националните и регионалните офиси има широка автономия при решенията си да се включат в глобалните кампании на организацията и да вложат регионален контекст на участието си. Те организират на насърчават групи от доброволци и дарители за подпомагане на инициативите на Грийнпийс като цяло или в регионален план.
Към март 2007 г. Грийнпийс има следните национални и регионални офиси: Национални офиси: Аржентина, Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Люксембург, Мексико, Нидерландия, Нова Зеландия, Русия, САЩ, Франция, Чехия, Чили, Швейцария, Япония; Регионални офиси: Грийнпийс Австралия и Тихи океан: Австралия, Папуа Нова Гвинея, Соломонови острови, Фиджи; Грийнпийс Нордик: Дания, Норвегия, Швеция, Финландия; Грийнпийс Централна и Източна Европа: Австрия, Босна и Херцеговина, България, Полша, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Черна гора (заб.: Грийнпийс няма постоянни представители в балканските страни); Грийнпийс Средиземноморие: Израел, Кипър, Ливан, Малта, Тунис, Турция; Грийнпийс Югоизточна Азия: Филипини, Индонезия, Тайланд;
Приоритети На официалния си сайт Грийпийс определя за свои мисии следните: Грийнпийс е независима глобална кампанийна организация, която работи в насока да промени схващания и отношения, да предпазва и съхранява природата и да насърчава мира чрез: