Кралство Кастилия

Кралство Кастилия () е историческа държава в централната част на Пиренейския полуостров, съществувала между 850 и 1479. Създадена е в средата на 9 век като графство, васално на Леон. През 1035 става суверенно кралство. През следващите дестилетия играе важна роля в Реконкистата и се обединява с Кралство Леон. Столица на държавата е Бургос, а по-късно Толедо. През 1479 Кастилия се обединява с Кралство Арагон, образувайки Испания.

Първоначално Кастилия била източна област на Астурия и затова, номерацията на кастилските крале продължава номерацията на астурийските. През 1230 става окончателното обединяване на Кастилия и Леон в единно кралство. Бракът между Изабела I Кастилска и Фернандо II Арагонски през 1469 полага началото на Обединена Испания.

Наварска династия (Хименес)(1035 – 1126) Фернандо I Велики и неговите предшественици Основател на династията е кралят на Навара (от 994) Гарсия I (ок. 964 – 29.7.1000), който нанася редица поражения на маврите, побеждавайки през 984 г. войските на кордовския халиф Абу Амир ал-Мансур, но по-късно е ранен и пленен в битка. Синът му Санчо I Велики (ок. 985 – 10.10.1035), крал на Навара от 1000 г., крал на Кастилия от 1029 г. наследява короната от баща си и води продължителни войни с арабите с променлив успех. По-големият му син Гарсия II (†15.9.1054) получава короната на Навара (1035), а по-малкият, Фернандо I Велики (1017 – 27.12.1065) става граф на Кастилия, а през 1035 г. е обявен за крал. През 1037 г. той присъединява към своите владения и земите на кралство Леон. Неговият брат Гарсия II, му обявява война, но е разгромен през 1054 г. и загива в боя, а част от държавата му е завладяна от Фернандо I Велики. Този кастилски крал поставя началото на продължилата векове борба на испанските християни срещу арабите на Пиренейския полуостров, получила названието Реконкиста. През 1032 г. Фернандо I Велики сключва брак със Санча (1013 – 1067), дъщеря на леонския крал Алфонсо V, от която има пет деца: Урака (ок. 1033/1034 – до 1101); Санчо II (ок. 1036 – 7.10.1072); Елвира (ок. 1037/1039 – 1101); Алфонсо VI Храбрия (1039 – 30.6.1109); Гарсия (ок. 1042 – 22.3.1090), крал на Галисия. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 381. Династия Хименес. Кастильская ветвь

Санчо II Силния, Алфонсо VI Храбрия, Урака I Санчо II (1065 – 1072) е определен от своя баща за крал на Кастилия, а брат му Алфонсо VI Храбрия – за крал на Леон. През 1067 г. Санчо II срещу братята и сестрите си, разгромява Алфонсо VI и сваля от престола на Галисия Гарсия, но е убит при обсадата на крепостта Самора. Не оставя потомство от съпругата си Алберта.

За крал на Кастилия е провъзгласен по-малкият му брат Алфонсо VI Храбрия (1072 – 1109). Успял да плени Гарсия, третия син на Фернандо I, той обединява всички земи, които някога са били подвластни на баща му. През 1085 г. отнема от арабите Толедо и обявява този град за своя столица, но скоро след това ходът на войната се обръща и християните търпят неуспехи.

Алфонсо VI Храбрия сключва шест брака: 1069 г. (развод 1077) с Агнес (1052 – 1078), дъщеря на херцога на Аквитания Гийом VIII, от която няма деца; 1081 г. с Констанс (ок. 1046 – 1092), дъщеря на бургундския херцог Робер I, от която има една дъщеря Урака I (24.6.1081 – 8.3.1126); 1093 г. с Берта (ок. 1062 – 1097/1098), дъщеря на бургундския граф Гийом I Велики, от която има един син Санчо (1093 – 1108), който загива в битка с арабите; 1100 г. с Изабела (†1107), от която има две дъщери: Санча (1100/1104 – 1122) и Елвира (1100/1104 – 1135), омъжена (1118) за краля на Сицилия Роже II 1106 г. със Заида (†1107), дъщеря на емира на Севиля ал Мутамид, от която няма деца; 1108 г. с Беатрис (†1110), дъщеря на херцога на Аквитания Гийом VIII, от която няма деца.

Освен това Алфонсо VI има извънбрачна връзка по време на втория си брак с Химена Муньос, от която има две дъщери: Елвира (1081/1082 – 1151), омъжена (1094) за тулузкия граф Реймон VI (ок. 1042 – 1105) и Тереза (1083/1085 – 1130), омъжена (1092) за португалския крал Енрике I.

След смъртта на Алфонсо VI владенията му са наследени от най-голямата му дъщеря Урака I (1109 – 1126). Още като престоланаследница тя е дадена за съпруга през 1090 г. на бургундския принц Реймон (1059 – 1107), от която има син – бъдещия крал Алфонсо VII (1.3.1105 – 21.8.1157). След като овдовява през 1109 г. се омъжва повторно по настояване на кастилската аристокрация за арагонския крал Алфонсо I, но съвместното им управление се оказва неудачно и тя се разделя с него през 1114 г.

Портрет Име Прозвище Управлява от Управлява доФернандо I (Кастилия)Велики103727 декември 1065Санчо II (Кастилия)Силния27 декември 10656 октомври 1072Алфонсо VI(Кастилия)Храбрия6 октомври 107230 юни 1109Урака I 30 юни 11098 март 1126

Бургундска династия (1126 – 1366, 1367 – 1369) Алфонсо VII император и Санчо III Желания През 1112 г. синът на Урака I, Алфонсо VII (1126 – 1157) фактически лишава майка си от власт, макар официално да заема престола след смъртта ѝ. Той се обявява също като дядо си за император (1135) и отнема от маврите нови територии. Първо сключва брак през 1128 г. с Берегела (1116 – 1149), дъщеря на барселонския граф Рамон Беренгарий III, от която има четири пълнолетни деца: Санчо III (1134 – 31.8.1158), следващия крал на Кастилия; Фернандо II (1137 – 22.1.1188), крал на Леон от 1157 г.; Санча (1137 – 1179), ∞ 1153 за наварския крал Санчо VI; Констанса (1141 – 1160), ∞ 1153 за френския крал Луи VII. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 358. Иврейска династия. Короли Кастилии и Леона 1125 – 1252

През 1152 г. Алфонсо VII се жени за втори път за Рикса (1130/1140 – 1185), дъщеря на краковско-силезкия княз Владислав II Изгнаник, от която има само една дъщеря доживяла пълнолетие – Санча (1155/1157 – 1208), омъжена (1174) за краля на Арагон Алфонсо II. Освен това Алфонсо VII има и две извънбрачни дъщери: Урака (след 1126 – 1189), омъжена (1144) за наварския крал Гарсия VI и Естефания (след 1150 – 1180), омъжена (1162/1164) за Фернан Руис де Кастро (†1185).

Преди смъртта си Алфонсо VII разделя своите владения между двамата си синове: Санчо III получава Кастилия (1157 – 1158), а Фернандо II – Леон (1157 – 1188). Санчо III прекарва едногодишното си управление, отблъсквайки ударите на съседните владетели. През 1151 г. се жени за Бланка (ок. 1137 – 1156), дъщеря на наварския крал Гарсия VI и остава на престола единствения си син Алфонсо VIII (11.11.1155 – 6.10.1214).

Алфонсо VIII Благородния и Енрике I Алфонсо VIII (1158 – 1214) се качва на трона едва на тригодишна възраст, затова в страната се възцарява феодална анархия. След като навършва пълнолетие (1166), той съумява да сложи ред и започва серия атаки срещу владенията на маврите. Победен от арабите при Аларкос (1195), успява с помощта на папа Инокентий III да обедини силите на иберийските владетели и през 1212 г. при Лас-Новас сразява своите противници и си разчиства пътя за нови завоевания.

През 1177 г. Алфонсо VIII сключва брак с Елинор (1162 – 1214), дъщеря на английския крал Хенри II, от която има седем пълнолетни деца: Беренгела I (1180 – 1246), кралица на Кастилия през 1217 г. 1-ви брак (1188, анулиран) с херцога на Швабия Конрад (1172 – 1195), син на германския император Фридрих I Барбароса; 2-ри брак (1197, анулиран 1204) с краля на Леон Алфонсо IX. Урака (1186 – 1220), омъжена (1206) за португалския крал Афонсу II Бланка (1188 – 1252), омъжена (1200) за френския крал Луи VIII Фернандо (1189 – 1211), неженен Леонора (1202 – 1244), омъжена (1221, развод 1229) за краля на Арагон Хайме I Енрике I (14.4.1203 – 6.6.1217), крал на Кастилия (1214 – 1217) Констанс (†1243), абатиса в Лас Хуелгас.

Алфонсо VIII е наследен от единствения си син Енрике I (1214 – 1217), който загива още като дете при нещастен случай. През 1215 г. той се жени, а на следващата година се развежда с Матилда (1203 – 1257), дъщеря на португалския крал Саншу I.

Фернандо III Свети След преждевременната смърт на Енрике I за крал е обявен неговия братовчед Фернандо III Свети (1217 – 1252), първороден син на краля на Леон Алфонсо IX и кастилската принцеса Беренгела I. Фернандо III (5.8.1199 – 30.5.1252) обединява окончателно Леон и Кастилия през 1230 г. и прогонва маврите от Кордова (1236) и Севиля (1248). От самостоятелните арабски владения в Испания остава да съществува само васалното емирство Гранада. Кралят сключва два брака:

1-ви брак (1219) с Елизабет (1202 – 1235), дъщеря на германския крал Филип Швабски, от която има осем деца, навършили пълнолетие: Алфонсо X Мъдри (23.11.1221 – 24.4.1284), следващия крал на Кастилия Федерико (1224 – 1277), ∞ 1274 за Екатерина (†1294), дъщеря на епирския деспот Никифор I Дука-Ангел Фернандо (1227 – 1243), неженен Енрике (1230 – 1304), ∞ 1300 за Хуана Нунес де Лара (†1351) Фелипе (1231 – 1274), ∞ 1250 за Кристина (1234 – 1262), дъщеря на краля на Норвегия Хокон IV Санчо (1233 – 1261), архиепископ на Толедо и Севиля Беренгела (1233 – 1279), монахиня в Лас Хуелгас.

2-ри брак (1237) с Жана (1220 – 1278), дъщеря на граф Гийом д’Омал, от която има три деца: Фернандо (1238 – 1260), граф д’Омал от 1252, ∞ 1256/1257 за Лаура (†1270), дъщеря на Амори VI, граф дьо Монфор Елинор (1241 – 1290), ∞ 1254 за английския крал Едуард I Луи (1243 – 1269).

Алфонсо X Мъдри и Санчо IV Смелия Следващият владетел на Кастилия е Алфонсо X Мъдри (1252 – 1282). През 1257 г. той е избран за император на Свещената Римска империя и пропилява двадесет години в напразни усилия да заеме престола. Това отслабва позициите му в Испания, където обяче успява през 1262 г. да отнеме от арабите Кадис. Посредствен политик, той дължи своята слава на културните си начинания. неговото време се свързва с най-блестящите постижения на християнската, арабската и европейската култура в испания през Средновековието. През 1282 г. кралат е свален от престола от втория си син Санчо IV и умира след две години.

През 1246 г. Алфонсо X Мъдри се жени за Виоланта (1236 – 1301), дъщеря на арагонския крал Хайме I, от която има десет деца, осем от които достигат пълнолетие. Освен това има и пет извънбрачни деца от три жени. Мартин Алфонсо, извънбрачен син от първата наложница, абат във Валядолид; Беатрикс, извънбрачна дъщеря от първата наложница, (1242 – 1303), ∞ 1253 за португалския крал Афонсу III Урака Алфонса, извънбрачна дъщеря от първата наложница, ∞ за Педро нунес де Гусман Беренгария Алфонса, извънбрачна дъщеря от втората наложница Беренгария (1253 – 1300), монахиня в Лас Гуелгас Алфонсо Нуньо (1254 – 1281), извънбрачен син от третата наложница, ∞ за Бланка, дъщеря на инфанта на Леон Алфонсо де Молина Беатрикс (1254 – 1280), ∞ 1271 за Гулиелмо VII, маркиз на Монферат Фернандо I де ла Серда (1256 – 1275), ∞ 1269 за Бланш (1253 – 1320), дъщеря на френския крал Луи IX. основател на клона Кастилия-Серда Санчо IV Смелия (12.5.1258 – 25.4.1295), следващия крал на Кастилия Педро (1261 – 1283), ∞ 1281 за Маргарета, дъщеря на Емери, викарий на Нарбон Хуан (1264 – 1319), херцог на Валенсия, 1-ви брак (1281) с Маргарета (Изабела) (†1286), дъщеря на Гулиелмо VII, маркиз на Монферат; 2-ри брак (1287) с Мария (†1342), дъщеря на бискайския граф лопе де Аро Хуан Едноокия (1293 – 1326), херцог на Биская, ∞ за Изабела (1292 – 1367), дъщеря на португалския инфант Афонсу Мария (1320 – 1348/1349), ∞ за Хуан Нунес де Лара Хайме (1268 – 1284), неженен Виоланта (1270 – 1308), ∞ за диего лопес де Аро. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 360. Иврейска династия. Короли Кастилии и Леона 1252 – 1292