Моноспитово () е село в община Босилово на Северна Македония.
География Моноспитово се намира в Струмишката котловина, недалеч от северното подножие на Беласица. Близо до селото се намира Моноспитовското блато, което се характеризира с изключително биоразнообразие.Моноспитовското блато, с. Моноспитово
История Етимология Името Моноспитово е от гръцки произход и преведено на български означава Еднокъщево (от μόνος, „един“, „сам“ и σπίτι, „къща“ + българската наставка -ово), както и името на съседното село Еднокукево на струмишки говор.
В Османската империя През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Моноспитово (Monospitovo) е посочено като село със 120 домакинства, като жителите му са 437 българи. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Моносинтово е населявано от 1300 жители, всички българи християни.
В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 976 българи екзархисти и 184 протестанти. Там функционира българско училище.
След създаването на ВМОРО ръководители на местния комитет стават Атанас Галев, Трайко Барбутов – Щерко, Мито Маневски и Андон Попов.„Премрежињата на македонското револуционерно движење - Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Атанас Джолев Те са разстреляни от сръбска милиция на 25 май 1925 година. Комитетът е възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков, като начело застава старият деец Христо Джолев.
При избухването на Балканската война през 1912 година голям брой жители на Моноспитово са доброволци в Македоно-одринското опълчение и в местните чети на ВМОРО. Селото е освободено от османска власт от четите на Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов. Иван Попвелков от Моноспитово е войвода на чета, в която почти всички четници са от Моноспитово. Голям брой турци са избити в Монопитово по време на войната. С Букурещкия мирен договор от 10 август 1913 година струмишко попада в Царство България.
В Югославия След като Моноспитово попада в границите на Кралството на сърби, хървати и словенци, в него се образува селска чета на ВМРО от легални дейци на организацията. Войвода е Дончо Аладжов, помощник Тошо Бонев, Кольо Банскалиев, Пандо Попов, Пандо Кръстев – Чукано, Панзо Домазетов, Илия Делчев, Тушо Паунов, Наце Пенкин – Джонето, Атанас Джонев и други.
В Северна Македония Според преброяването от 2002 година селото има 1803 жители.
Националност Всичко македонци 1799 албанци 0 турци 1 роми 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 1
Личности Родени в Моноспитово Андон Василев, български революционер, четник на ВМРО, загинал при престрелка с военни след Деветомайския преврат на 14 юни 1934 година в местността Семково в Рила с войводата си Георги Христов и отвлечения комунист Симеон Кавракиров Андон Попов, български революционер, деец на ВМРО Атанас Ансаров (около 1880 – след 1951), български революционер, струмишки войвода на ВМРО Атанас Галев, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец Атанас Джолев (1898 – 1986), революционер от ВМОРО, македонист Борис Трайковски (1956 – 2004), президент на Република Македония Ванчо Галев, български революционер, деец на ВМРО Васил Христов Въргов (1881 или 1883 – след 1943), земеделец, неграмотен, македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 14-а воденска дружина, носител е на два медала; на 10 април 1943 година като жител на Моноспитово подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Вашил Манавски, български революционер, деец на ВМРО Велко Джолев, български революционер, деец на ВМРО Георги Мишев (1915 – ?), български емигрантски деец Димитър Барбутов-Шерко, български революционер, деец на ВМРО Димитър (Мите) Манавски, български революционер, деец на ВМРО Доне Илиев, български революционер, деец на ВМРО Дончо Аладжов (1885 – след 1951), български революционер, деец на ВМРО Иван Митов, български революционер, деец на ВМРО Иван Попвелков (1881 – след 1943), деец на ВМРО Киро Донев (р. 1942), писател и преводач от Северна Македония Кольо Горичев, български революционер, деец на ВМРО Кольо Мишев (р. 1960), български и северномакедонски художник Костадин Мишев, български революционер, струмишки войвода на ВМРО след 1920 година Коте Ансаров, български революционер, селски ръководител на ВМОРО от 1899 до 1906 година и личен приятел на Гоце ДелчевРеволюционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов. Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 109 Пандо Чоканов, български революционер, деец на ВМРО Тушо Георгиев, български революционер, деец на ВМРО Христо Алшуклиев, български революционер, деец на ВМРО Христо Джолев, български революционер от ВМОРО и ВМРО Христо Лазаров Велков, български революционер, струмишки селски войвода на ВМОРО, в 1911 година турците изгарят къщата му
Починали в Моноспитово Кръстьо Новоселски (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
Македоно-одрински опълченци от Моноспитово Андон Трендов (о. 1881 – ?), чета на Иван Попвелков Атанас Галев (о. 1866 – ?), чета на Иван Попвелков Атон Георгиев (о. 1893 – ?), 1-ва рота на 4-та битолска дружина Васил Донев (о. 1865 или 1876 – ?), чета на Иван Попвелков Васил Ицев (о. 1887 – ?), чета на Иван Попвелков Васил Манев (о. 1871 или 1875 – ?), чета на Иван Попвелков, нестроева рота на 13-та кукушка дружина Васил Попдонев (о. 1886 – ?), 4-та рота на 13-та кукушка дружина Васил Христов (Христев) (о. 1884 – ?), 3-та рота на 14-та воденска дружина Витан Пенев Георги Божилов (Божинов) (о. 1890 или 1891 – ?), чета на Иван Попвелков, 3-та рота на 14-а воденска дружина Георги Костов, 4-та рота на 3-та солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година Георги Манев (о. 1868 – ?), чета на Иван Попвелков, 3-та рота на 13-та кукушка дружина Георги Трайков (о. 1893 – ?), 4-та рота на 13-та кукушка дружина Гоне Бъсев Димитър Панов (о. 1890 или 1891 – ?), чета на Иван Попвелков, 4-та рота на 13-та кукушка дружина Дончо Трендов Фрачов (о. 1879 – ?), 4-та рота на 13-та кукушка дружина Евтим Василев (о. 1887 или 1888 – ?), 4-та рота на 3-та солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Иван Бъсев (о. 1881 – ?), чета на Иван Попвелков Иван Костов, 4-та рота на 3-та солунска дружина Иван Попвелков (Велков, Великов) (о. 1887 – ?), войвода на чета, 3-та рота на 15-а щипска дружина Илия Спасов Панов (о. 1882 – ?), чета на Иван Попвелков, 1-ва и/или 3-та рота на 14-та воденска дружина Кольо Танчев (Танчов) (о. 1880 или 1884 – ?), чета на Иван Попвелков, 3-та рота на 14-та воденска дружина Коста Митев (о. 1885 – ?), чета на Иван Попвелков, нестроева рота на 15-а щипска дружина Коте Лазаров Щрклев (о. 1895 – ?), чета на Иван Попвелков Кръстьо (Кръсте) Танев Донев (о. 1887 – ?), чета на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 13-та кукушка дружина Мано Панов (о. 1888 – ?), чета на Иван Попвелков, продоволствен транспорт на МОО Милко Танов Велков (о. 1888 – ?), нестроева рота на 13-та кукушка дружина Наци (Наце) Монаспитски (Моноспитски), чета на Михаил Думбалаков Павле Милчев (Минчов, Малчев) (о. 1894 – ?), 2-ра рота на 7-а кумановска дружина Пандо (Панде) Георгиев (о. 1890 – ?), нестроева рота на 3-та солунска дружина Пандо Митев, 2-ра рота на 11-та сярска дружина Ристо Коцев (о. 1881 – ?), чета на Иван Попвелков Тома Велков (о. 1892 или 1893 – ?), 4-та рота на 3-та солунска дружина Трайко Трендов (Тръндов) (о. 1866 – ?), чета на Иван Попвелков, 14-та воденска дружина Трайче Гьоргев (о. 1890 – ?), чета на Иван Попвелков Христо (Ице) Ильов (о. 1868 – ?), чета на Иван Попвелков, 14-та воденска дружина
Бележки
Категория:Села в община Босилово