Смолари

Смолари или Смоларе () е село в община Ново село на Северна Македония.

География

Смолари се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 382 метра надморска височина. Отстои на 30 километра източно от град Струмица и на 8 километра югоизточно от общинския център Ново село. Южно от селото на река Ломница е разположен известният Смоларски водопад, до който е изградена екопътека. Със своите 39.5 метра пад на водата е най-високият в планината Беласица. Смолари е изходен пункт за планинарски дом Шарена чешма и триграничния връх Тумба.

История

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Свилани. През същата година в селото живеят 12 християнски домакинства.Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 638-639. В края на ХVI век Исмолярче е в състава на нахия Уструмджа, лива Кюстендил. През 1591 година след смъртта на предишния тимариот Мехмед част от селото е дадено като тимар от 5000 акчета на Хаджи, син на Касъм от Ширван, а друга част – на Мюртаза, син на Халил.Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 353, 357.

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Смоларе (Smolaré) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Смолар (Смалари) е населявано от 750 жители, всички българи християни.

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Смоларе има 784 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 31 ученици.

Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 10 януари 1908 година в селото е убит българският учител, а по-късно войвода Константин от българи, оглавявани от новия български учител, син на петричанина Тодор Алгов.

При избухването на Балканската война през 1912 година осемнадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и частично опожарено от гръцката армия.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.

Според преброяването от 2002 година селото има 659 жители, всички северномакедонци.

Личности Родени в Смолари Атанас Ефтимов (1901 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 8 март 1923 година Атанас Харизанов (1873 – след 1943), деец на ВМОРО Васил Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Иван Смоларски Георги Аврам, македоно-одрински опълченец, четата на Иван Смоларски Иван Смоларски (1872 – 1928), български революционер, войвода на ВМОРО.

Починали в Смолари Антон Христов Лекарски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 13, л. 3 Асен Чолаков (1898 – 1923), деец на ВМРО

Бележки

Категория:Села в община Ново село (Северна Македония) Категория:Беласица