Стояково

Стояково () е село в община Богданци на Северна Македония.

География Селото е разположено източно от Гевгели и южно от Богданци, на границата с Гърция.

История

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Стояк е представлявано от Стоян, син на Георги, Киряки, син на Петко, Марко, син на Кърдже и Петре, син на Стоян.

Около 1860 година е изградена църквата в селото „Света Неделя“.

В края на XIX век Стояково е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Стояково (Stoyakovo) е посочено като селище със 112 домакинства, като жителите му са 520 българи и 30 мюсюлмани.

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Стояково живеят 1350 жители българи християни, 80 турци и 90 цигани.

В Стояково пуска корени униатската пропаганда в Македония, но след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стояково има 1680 българи екзархисти, 8 българи униати и 36 цигани и функционира българско училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Стояково се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Поне 13 души родом от Стояково, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.ДВИА, ф. 39

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Д. Тошев от Богородица е български кмет на Стояково от 15 септември 1941 година до 12 април 1943 година. След това кмет е Георги Хр. Козов (Колозов) от Богданци (12 май 1943 – 18 април 1944). На 1 ноември 1941 година в Стояково е основано читалище „Стоян Мандалов“ с 52 члена-основатели, председател Славко Ненчев и секретар – Аргир Геленчев.Любенова-Бакалова, Магдалена. Читалищата във Вардарска Македония 1941 – 1944, Македонски преглед, година ХХХ, 2007, кн. 3, с. 122.

За съпротива против македонизма е осъден местния жител Кирил Аврамчев.

Според преброяването от 2002 година селото има 1931 жители.

Националност Всичко македонци 1890 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 1 сърби 36 бошняци 0 други 4

Личности Родени в Стояково

Ангел Тодоров Пеев (р. 1930), северномакедонски лекар, хирург Анго Пеев (1886 – 1915), български революционер от ВМОРО Антон Стоянов (1873 – 1903), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО Аргир Танев, български революционер, деец на ВМРО Ахил Захов (Ахилевс Захос), агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и член на гръцката милиция в Стояково Васил Димитров Мандалов, български революционер, деец на ВМОРО, убит в Струмишко Васил Тоциновски (р. 1946), учен и писател от Северна Македония Георги и Димитър Попстоянови, български учители и революционери, дейци на ВМОРО Георги Каракабаков, български просветен деец, учител в 1901 година в Баялци, заточен след Солунската афера в Бодрум кале Георги Наков (1899 – ?), български революционер от ВМРО Гоно Трайков Алексиев (около 1865 – след 1943), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 13-а кукушка дружина, емигрирал в Пловдив, на 1 март 1943 година като жител на Пловдив подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Костантин Г. Капсаров – Динката (1899 – 1927), български революционер от ВМРО, загинал в сражение с гръцка жандармерия на Чеган Любомир Чипранич (1936 – 2010), сръбски актьор Мария Иванова Манасиева (Баба Томовица) (1878 – 1977), народна лечителка Миле Зайков (1888 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО Мито Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 12 лозенградска дружина Мито Аврамчев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Ичко Димитров Мито Иванов Попов, български учител и революционер, деец на ВМОРО Мицко Делев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Мицо Донов, български революционер, деец на ВМОРО Никола Арнаудов, български революционер, деец, по-късно четник на ВМОРО Никола Мандалов (1919 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд Петър (Петрос), гръцки революционер, четник на гръцка андартска чета в Македония Риндо Велков (1890 – 1912), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов ПопетоДинев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55, 58 – 59. Стефан Мандалов (1875 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО Тануш Данов, завършва гръцко класно училище през 1868 година, от 1870 година преподава в различни македонски села, учител в Струмица (1908 – 1909) Тодор Недялков, български учител и революционер, деец на ВМОРО Тома Пайданов, български революционер, деец на ВМОРО Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков Филип Димитров Мандалов, български революционер, четник на ВМОРО Христо Гонов Кюрюшев (? – 1901), български революционер, четник на ВМОРО, изгорял жив на 29 юни 1901 година в село Калиново, Кукушко Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58 Христо Д. Иванов (1888 – ?) завършил право в Женева в 1911 година и в Брюксел 1912 г. Христо Динев Велков, български революционер, в 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия четник на ВМОРО, убит край Серменин Христо Динев Танушев, български революционер, деец на ВМОРО, в 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия Христо Попов (1862 – 1933), български юрист и политик Христо Станков (Риста Станкович), сръбски контрачетник Христо Узунов, български революционер, деец на ВМОРО

Починали в Стояково Ангел Русев Радков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 1 Васил Паноров (? – 1907), български революционер от Гевгели, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година Вълчо Митов Друмчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 2 Марин Пешев Игнатов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 5 Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково Зафир Христов (? – 1907), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година с цялата си чета в Стояково Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер от Баялци, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково

Други Александра Маркопулу (Αλεξάνδρα Μαρκοπούλου), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред, учителка в Стояково

Бележки

Категория:Села в община Богданци