Арачиново (понякога книжовно Харачиново, ; ) е село в Северна Македония, център на едноименната община Арачиново.
География Селото е разположено в южните поли на Скопска Църна гора.
История Североизточно от селото са руините на античния религиозен обект Църквище.
В XIX век Арачиново е малко македонско село в Скопска каза на Османската империя. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Харачина като българско село.Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. В края на века цялото село е чифлик. Гьорче Петров отбелязва в 1896 година плодородието на земята и наличието на „гьол, от който излиза риба, колкото за селото и околните му няколко села.“Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 512.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Арачиново (Рачиново) е населявано от 175 жители македонци християни и 30 цигани.
В началото на XX век цялото население на Арачиново е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Арачиново има 120 българи екзархисти.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Карачиново (Karačinovo) като село с неясен етнически състав.
Според преброяването от 2002 година селото има 7315 жители.
Националност Всичко македонци 594 албанци 6677 турци 0 роми 0 власи 1 сърби 10 бошняци 2 други 31
Църквата в селото „Свети Талалей“ многократно е осквернявана след изселването на православното население от селото след въоръжения конфликт в 2001 година.
Личности Родени в Арачиново Исмет Рамадани (р. 1954), сверномакедонски политик
Бележки
Категория:Села в община Арачиново