Митрашинци () е село в Северна Македония, община Берово.
География Селото е разположено в историческата област Малешево.
История В местността Будица край селото е открито селище от времето на неолита. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от римско време (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната античност (Манастир), средновековен некропол (Дивидия) и селище (Селище).
В османски данъчен регистър на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Митрасин с 64 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286. В обобщен списък (иджмал дефтер) на обложени с данъка джизие селища във вилаетите Малешево и Тиквеш от 11 ноември 1636 година селото е записано като Митраш, с 65 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 43 (превод А. Велков и П. Груевски).
В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Митришин (Mitrichine) е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Митрошинци е населявано от 1150 жители българи християни.
В началото на XX век цялото население на Митрашинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Митрашинци има 1216 българи екзархисти и функционира българско училище.
През март 1915 година свещеникът Петре е погребан жив, а синът му умира в резултат на побоя, нанесен му от сръбските окупатори.Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 123 – 124
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Димитър Ст. Мирков от Скопие е български кмет на Митрашинци от 29 януари 1942 година до 30 юни 1942 година. След това кмет е Славко М. Недков от Щип (30 юни 1942 – 9 септември 1944).
През есента на 1944 г. в сградата на училището са разположени около 400 селяни от Малешево и Пиянец – родолюбиви българи и членове на ВМРО, които през една вечер са извеждани на малки групи и избивани на неустановени места. На 28 октомври 1946 година между Пехчево и Берово от агента на УДБА Кольо Костевски е убит без съд и присъда местният жител с българско самосъзнание Борис.
Според преброяването от 2002 година селото има 729 жители.
Националност Всичко северномакедонци 728 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0
Личности
Родени в Митрашинци Васил Йован, българин, православен, арестуван на 12 юни 1903 година, обвинен, като „ранен и заловен сред разбойниците, които се сблъскали с част от османската войска в местността, наречена Голак, край селището Царево“, осъден на 4 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Глигор Попдимитров, деец на ВМОРО и ВМРО Паисий Рилски (1861 или 1866 – 1932), български свещеник и революционерРоден в Митрашинци или Робово Тимо Джаранев, деец на ВМРО
Починали в Митрашинци Димитър Попстаматов (1880 – 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО Христо Димитров – Кутруля (1881 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО Анастас Милев (Анастас Чифлигаро) (1873 – 1905), български революционер, войвода на ВМОК Константин Калинов Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
Бележки
Категория:Села в община Берово