Тработивище (), наричано преди и Трабатовище, е село в община Царево село на Северна Македония.
География Селото се намира в областта Пиянец на десния бряг на река Брегалница, в западното подножие на планината Влахина, до границата с Република България.
История
Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним *Трѣботовишти (*-itji), който произхожда от личното име * Трѣбота, разширено със суфикс -ота от *Трѣбъ, като точно му съответства чешкото селищно име Треботовиче. *Трѣбъ е застъпено като първи елемент в полските лични имена Trzebie-mir, Trzebo-sław, Trzebie-sław, словенските Trebe-bor, Trebi-brat, сръбското селищно име Треботић.
Средновековие Името е засвидетелствано в производното прилагателно Трѣботишско в 1347 - 1350 година в грамота на цар Стефан Душан (двѣ нивѣ оть Трѣботишскаго мѣста).
В Османската империя Мохамед Ибн Ибрахим ага джамия е от XVII век.
В началото на XX век Тработивище е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трабатовище е смесено християно-мюсюлманско село с 292 души жители българи християни, 260 българи мохамедани и 50 цигани.
Цялото християнско население на Тработивище е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тработивища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище. Към 1906-1907 година Трабатовище и Разловци образуват енория в Скопска епархия на Екзархията, с енорийски свещеник Петър Стоилов.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 177 (Регистър на венчилата в с. Разловци и в с. Трабатовище, Пехчевска (Малешевска) каза, Скопска епархия, Косовски вилает; енорийски свещеник Петър Стоилов.)
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Тработивище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Тработивища живеят 212 помаци и 243 българи.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил М. Киселички е български кмет на Тработивище от 13 август 1941 година до 17 април 1942 година. След това кмет е Христо Т. Нечев от Калофер (17 април 1942 - 9 септември 1944).
В 1970 година започва изграждането на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на темели от стара църква. Строежът завършва в 1973 година и тогава е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки Иконите са от XIX век от непознат автор. Не е зографисана.
Според преброяването от 2002 година селото има 533 жители.
Националност Всичко северномакедонци 446 албанци 0 турци 5 роми 79 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 2
Личности Родени в Тработивище Воислав Кушевски (1921 - 1999) — историк и университетски преподавател Иванчо Съдията (? – 1901), български революционер, деец на Върховния комитет Кольо Стоименов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Илия Мицов, доброволец в Македонската доброволческа дружина на Димитър Попгеоргиев през Сръбско-българската война в 1885 година.Христов, Христо, Дойнов, Дойно, Харбова Елена и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 266 - Списък на доброволците от втора и трета чета от Македонската доброволческа дружина, 8 декември 1885 г. Лазар Христов, доброволец в Македонската доброволческа дружина на Димитър Попгеоргиев през Сръбско-българската война в 1885 година.Христов, Христо, Дойнов, Дойно, Харбова Елена и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 270 - Списък на доброволците от втора и трета чета от Македонската доброволческа дружина, 8 декември 1885 г.
Бележки
Категория:Села в община Царево село