Никола̀ Пусѐн (, в Италия наричан Николо̀ Пусѝно () е френски художник, живописец и пейзажист, представител на бароковия класицизъм.
Биография Пусен се ражда като син на беден земеделец. Баща му е бивш военен и служил на кралската армия. Пусен специализира в сферата на изкуството в периода между 1612 и 1621 г. в Руан и Париж. Ранните си познания за изкуството придобива чрез творби от Училището Фонтебло.
През 1624 г. Пусен заминава за Рим. Там, с помощта на племенника на папа Урбан VIII – кардинал Франческо Барберини, той се запознава с много известни по това време художници и получава правото да твори с тях, като по този начин започва да добива популярност в тези среди.
През 1629 г. художникът се разболява тежко, за него се грижи семейството на френския сладкар Шарл Дюге. След като оздравява, през 1630 г. той се жени за Анн-Мари Дюге, голямата дъщеря на сладкаря.
През 1641 г. по искане на крал Луи XIII и на кардинал Ришельо Пусен се връща в Париж. Кралят го назначава да „ръководи украсяването на кралските резиденции“ и му възлага за задача да изрисува Голямата галерия в Лувъра, както и да прави проекти за тъкане на килими. Възложените на художника от краля задачи не само че му донасят много конфликти с други съвременни френски художници, но и съвсем не му носят желаното от него удоволствие. Още през есента на 1642 г. Пусен напуска Париж и се установява отново в Рим, но този път – завинаги.
Творби „Аркадийски овчари“ – тази картина има две версии, една в Англия, а друга – в Лувъра. На картината овчарите са се наредили около каменен саркофаг и един от тях посочва върху него надпис, който гласи Et in Arcadia ego (лат. „И в Аркадия съм“). Тази картина е обект на различни тълкувания, включително че думите са анаграма на I Tego Arcana Dei (лат. „Върви си, аз пазя Божиите тайни“) или Arcam Dei Tango Iesu („Аз докосвам гробницата на Господ Исус“) и всъщност картината посочва местоположението на останките на Христос. „Риналдо и Армида“ (Пушкински музей) „Пейзаж с Херкулес и Как“ (Пушкински музей) „Амалтея храни Юпитер“ „Милосърдието на Сципион“ (Пушкински музей) „Ехо и Нарцис“ „Похищението на сабинянките“ (музей Метрополитън) „Парнас“ (музей Прадо), „Триумфът на Давид“ (музей Прадо), „Идеален пейзаж“ (музей Прадо)
Галерия
За него Blunt, Anthony (1966). The Paintings of Nicolas Poussin: A Critical Catalogue. London: Phaidon.
Cropper, Elizabeth and Charles Dempsey (1995). Nicolas Poussin: Friendship and the Love of Painting. Princeton: Princeton University Press, 1995. ISBN 978-0-691-05067-6 Keazor, Henry (1998). Poussins Parerga. Quellen, Entwicklung und Bedeutung der Kleinkompositionen in den Gemälden Nicolas Poussins. Schnell & Steiner, Regensburg. ISBN 3-7954-1146-7
Serres, Michel (1995). Genesis (Grasset). Ann Arbor: The University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08435-7. Thuillier, Jacques (1995). Nicolas Poussin. Paris: Flammarion. ISBN 2-08-012440-4 Thuillier, Jacques (1995). Poussin before Rome: 1594 – 1624, translated from the French by Christopher Allen (1995). London, New York and Chicago: Richard L. Feigen & Co. ISBN 1-873232-03-9 Unglaub, Jonathan (2006). Poussin and the Poetics of Painting: Pictorial Narrative and the Legacy of Tasso. Cambridge and New York: Cambridge University Press, 2006. ISBN 978-0-521-83367-7 Tina Mansueto, Nicolas Poussin, Il Rinascimento arcadico del XVII secolo, Paolo Loffredo iniziativeditoriali, Napoli, 2016, ISBN 978-88-99306-30-4.
Бележки
Външни препратки Картини на Никола Пусен в Лувъра Никола Пусен в The Art in Pixels Никола Пусен. Снимки и биография
Категория:Френски художници Категория:Класицизъм Категория:Барокови художници Категория:Нормандци Категория:Починали в Рим