Никола Тодоров Топалджиков е български офицер (генерал-майор), командир на 7-а дивизия през 1920 г. и началник на Щаба на армията в периода 3 декември 1920 – 20 април 1923 г.
Биография Никола Топалджиков е роден на 13 март 1875 г. в Русе. През 1899 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, произведен в чин подпоручик и зачислен към 1-ви конен полк.Руменин, с. 339 В полка служи до 1902 г. От 1903 до 1905 г. следва в Императорската николаевска военна академия в Санкт-Петербург, Русия.
Преди и по време на Балканските войни е военно аташе в Цариград. По-късно служи във 2-ри конен полк, 9-и конен полк и Кавалерийската школа.
Топалджиков е назначен за началник на щаба на армията на 3 декември 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира Военния съюз, уволнявайки много негови членове, сред които дотогавашния началник Петър Мидилев.
На 20 април 1923 г. е произведен в чин генерал-майор и преминава към запаса. Женен е и има 2 деца.
Генерал-майор Никола Топалджиков е убит през 1925 г. в Кюстендил.
Негов син е Стефан Топалджиков.
Военни звания Подпоручик (1899) Поручик (1903) Капитан (31 декември 1906) Майор (2 август 1912) Подполковник (2 август 1915) Полковник (15 октомври 1917) Генерал-майор (20 април 1923)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925) Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Посланици на България в Италия Категория:Началници на отбраната Категория:Български военни аташета Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Двадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Русе Категория:Починали в Кюстендил