Blackout е осмият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден през 1982 г. в Европа от „Харвест Рекърдс“ и в Съединените американски щати от „Мъркюри Рекърдс“. Процесът на записване започва в началото на 1981 г. в Грас, Франция, но се налага да бъде прекъснат, след като Клаус Майне загубва гласа си. Той се подлага на лечение и операция, но през май 1981 г. се откриват възли по гласните му струни. Въпреки намерението да се откаже, колегите му го насърчават да потърси други специалисти и той посещава опитен лекар в Австрия. След втора операция и дълга рехабилитация от около шест месеца, вокалистът напълно се възстановява.
През това време, останалите членове не записват, с изключение на барабаниста Херман Раребел, който заедно с други музиканти записва първия си солов албум. През четвъртото тримесечие на годината, групата се събира отново в студиото на Дитер Диркс в Кьолн, но без Клаус Майне, който все още не е напълно готов и продуцентът се обръща към Дон Докен за да изпее високите тонове на припевите на определени песни. Въпреки това, в края на 1981 г. Клаус Майне, с възстановен глас, записва всички вокални части, включително високите тонове, което прави невъзможно да се определи дали гласът на Дон Докен, е на финалните записи или не.
Blackout получава положителни отзиви от специализираната преса и се смята за един от най-добрите албуми в кариерата на групата, както и за един от най-добрите хардрок и хевиметъл албуми. Критиците подчертават продукцията, гласа на Клаус Майне, качеството на композициите, звука на групата и обложката, дело на австрийския художник Готфрид Хелнвайн. Албумът е голям търговски пробив за групата на основните световни пазари, той достига № 1 във Франция, № 10 в Германия, № 11 в Канада и Обединеното кралство и бележи дебюта на „Скорпиънс“ на по-малки пазари. Това е първият им албум, който влиза в топ десет на най-продаваните музикални албума и миниалбума в „Билборд 200“ в САЩ, както и първият, който получава сертификат от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка.
За популяризирането на Blackout, са издадени пет сингъла на различни територии, сред които Now! (само в Япония), Can't Live Without You, When the Smoke Is Going Down и No One Like You, последният от които достига № 1 в „Мейнстрийм Рок Тракс“ и става първият сингъл на „Скорпиънс“, който влиза и в „Билборд Хот 100“ в САЩ. През февруари 1982 г. започва Blackout Tour, което им позволява да свирят в Европа, Северна Америка и Япония и за първи път във Финландия, Испания и Италия. През 2015 г., по повод 50-тата годишнина на „Скорпиънс“, албумът е ремастериран и издаден с допълнителни четири демо песни, включително и демо версията на Blackout. Изданието съдържа видео запис от концерт и видеоклиповете на No One Like You и Arizona.
Описание
Когато през октомври на 1980 г., групата приключва с Animal Magnetism Tour, музикантите си вземат почивка до началото на 1981 г., след което заминават за южна Франция за да работят по новия си студиен албум. По същото време, певецът на групата Клаус Майне, започва да изпитва проблеми с гласа си. Първоначално има известни трудности да достига високите тонове и да поддържа регистъра си, но ситуацията се влошава с течение на времето до точка, в която вече не може да говори.
Певецът се връща в Германия и започва лечение в университетската болница в Кьолн, но състоянието му се усложнява и се налага да претърпи операция. Въпреки че операцията е успешна, през май 1981 г. докторите откриват възли на гласните му струни. Клаус Майне уведомява групата, че възнамерява да напусне „Скорпиънс“, но Рудолф Шенкер спира процеса на композиране и го мотивира да потърси други специалисти. С подкрепата на своите колеги и семейството си, той пътува до Австрия, където се лекува при лекар, експерт в тази област. След втора операция и дълга рехабилитация от около шест месеца, Клаус Майне излиза триумфално от проблема. Според барабаниста Херман Раребел, целият процес, от момента, в който вокалистът проявява първите симптоми до пълното му възстановяване, продължава около девет месеца.
В интервю през 2012 г., Клаус Майне приписва проблемите с гласа на ранните дни на „Скорпиънс“: „Когато Майкъл (Шенкер) беше в групата, гласът ми звучеше много хубаво и чисто. Но свирехме рок кавъри и исках гласът ми да звучи по-мръсно. Така че започнах да „счупвам“ гласа си, като крещях в продължение на няколко часа в онези дни.“ Освен това той посочва, че в тези години свирят по пет-шест часа на вечер само с кратки паузи и че това, заедно с турнетата и часовете в звукозаписните студия, му се отразява. Гледната точка на басиста Франсис Буххолц, е че Клаус Майне несъзнателно повлиява на гласа си, защото „мина от нула до сто за минута“, без да подгрява или подготвя гласа си преди концертите.
Записване и участието на Дон Докен
През февруари 1981 г. групата наема къща във „Вила Сан Песаре де Сейнт“ в Грас, южна Франция, за да работи на открито, а не в типично звукозаписно студио. Там те написват първите си демо записи с помощта на мобилното студио на продуцента Дитер Диркс, но проблемът с гласа на Клаус Майне ги принуждава да спрат процеса в края на март. Докато вокалистът търси решение на проблема, останалите членове се възползват и си вземат почивка. Китаристът Рудолф Шенкер отива във Филипините а там открива, че благодарение на „черния пазар“ песните им са популярни в тази страна, сред тях и „мощната балада“ Holiday. Барабанистът Херман Раребел заедно с други музиканти записва първия си самостоятелен албум Nip in the Bud, който излиза през 1981 г. само в Европа и Япония, докато в САЩ е издаден през 1986 г.
Според Рудолф Шенкер, през септември или октомври те се срещат отново, но този път в студиото Дитер Диркс в Кьолн, Германия. Тъй като Клаус Майне все още не е възстановен, продуцентът се обръща към певеца Дон Докен, когото среща чрез преводача на „Скорпиънс“ по време на първото им турне в Съединените американски щати. Дитер Диркс присъства на един от концертите на групата му там и въпреки че не ги харесва особено, смята, че гласът му е много добър и има прилики с този на Клаус Майне. Седмици по-късно, той го кани да изпее високите тонове на припевите на песните No One Like You, Dynamite и You Give Me All I Need, в замяна на това, Дон Докен получава възможността да полза студиото за една седмица, в която прави свои демо записи. По същото време, „Аксепт“ и техният мениджър Габи Хауке също присъстват, като те представят касета със записите на Дон Докен на „Карер Рекърдс“ и те издават дебютния му албум Breaking the Chains.
Както записите, така и смесването се извършват между ноември 1981 г. и януари 1982 г. в „Диркс Студиос“, докато финалното оптимизиране се прави в „Мастърдиск“ в Ню Йорк.Scorpions (1982). Blackout. Mercury Records. 1C 064-64 686 С възстановен глас, Клаус Майне записва всички вокални части, включително високите тонове на припевите; поради тази причина Дон Докен посочва, че е трудно да се разбере дали гласът му попада в песните или не. Въпреки информацията, че американецът ще е новият певец на „Скорпиънс“, той отрича, заявявайки, че никога не му е предлагано мястото и че не е мисли да го замества. По-късно пред онлайн списанието „Метъл Рулс“, той казва: „Дори да ме бяха помолили да го заместя, щях да кажа „Ти луд ли си? Ако ме помолят да пея в „Скорпиънс“, което би било мечта, бих казал не, защото не може да имате „Скорпиънс“ без Клаус.“
Композиране
Текстовете на песните са свързани с лични проблеми на музикантите, като любовни връзки и преживявания по време на концертни турнета. Музиката обединява двете характерни звукови страни на групата: от една страна, бързи хевиметъл и разтърсващи хардрок песни, а от друга страна, бавни и мелодични „мощни балади“. Албумът започва с Blackout, базирана на ситуация с Рудолф Шенкер, докато са на турне с „Джудас Прийст“ и „Деф Лепард“ в Съединените американски щати. Според китариста, след общ концерт в Кливланд, той заедно с К. К. Даунинг и Глен Типтън изпиват няколко питиета, след което смесват бира, уиски и вино. Под въздействието на алкохола, отиват в стаята на „Деф Лепард“, където Рудолф Шенкер хвърля питието си по телевизор. На следващия ден, без да си спомня какво се е случило, Херман Раребел му казва, че се чувства като в затъмнение, на което той отговаря „какво добро заглавие за албум“. По време на процеса на композиране те си спомнят за събитията и заедно с приятелката на Херман – Соня Кителсен, написват текста. Критикът Мартин Попоф определя песента, като „центърът“ на албума с „нейните гладки, мелодични стихове и яростни, удрящи рифове“. Blackout завършва със звук на счупено стъкло, звуково представяне на обложката на албума.
Can't Live Without You произлиза от китарен риф, написан от Рудолф Шенкер, докато гледа телевизия, а текстът е вдъхновен от неговия „живот на път“ и мотивиран от „предаността на неговите фенове“, се занимава с връзката на групата с нейните почитатели. Отнема повече от четири години работа No One Like You да стане достатъчно качествена, за да бъде издадена, въпреки че Рудолф Шенкер неколкократно представя песента на останалите музиканти, но без успех, защото те не я харесват. Клаус Майне е най-колебливият, но след известно убеждаване от колегите си, той написва текстовете. Въпреки че понякога се смята за олицетворение на „идиосинкратичните мощни балади“ на групата, благодарение на своите „директни, хапливи и запомнящи се мощни акорди“ и „прекрасното китарно соло“, изсвирено от Матиас Ябс, е достатъчно далеч от тази деноминация, според Мартин Попов. Матиас Ябс е този, който има най-голямо участие в песента, тъй като той свири двойна хармония както във въведението, така и в солото. В същата посока, You Give Me All I Need е една от песните в албума, занимаваща се с „любов и сърдечна болка“ и е базирана на личните преживявания на Херман Раребел. Рудолф Шенкер композира музиката малко след завръщането си от ваканция от Филипините и включва „мелодия, която граничи с поп рок“, въпреки че има „поне малко европейски рок гравитации“.
Now! е последната песен, която написват и създават, след като продуцентът Дитер Диркс поисква бърза песен от тях. Рудолф Шенкер композира главния риф и иска от Херман Раребел „да му даде страхотен ритъм“, докато Клаус Майне написва текста с помощта на барабаниста. Също толкова бърза и агресивна, е Dynamite, написана от Рудолф Шенкер по време на почивката във Филипините. Херман Раребел отбеляза, че от самото начало е предназначена да се изпълнява на живо и се основава на предишни техни концерти. Мартин Попов пише, че подобно на Now!, текстовете ѝ се занимават със „секс, партита и рокендрол“. От своя страна, Arizona разказва без много подробности за авантюра, която сполетява барабаниста в едноименния американски щат. Според него, докато е в един от градовете в този щат, той се запознава с жена, която го откарва с колата си към планината, където двамата правят секс.