Love at First Sting е деветият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден през 1984 г. в Европа от „Харвест Рекърдс“/„И Ем Ай Рекърдс“ и в Съединените американски щати от „Мъркюри Рекърдс“. Записите са съпроводени от чести спорове между продуцента Дитер Диркс и членовете на групата, свързани с критиките му към представянето на басиста Франсис Буххолц. Басистът посочва, че Дитер Диркс е недоволен от предоговарянето, което „Скорпиънс“ правят с неговата компания „Брейз Мюзик“ след успеха на Blackout (1982), в резултат на което продуцентът иска да се справи без него и барабаниста Херман Раребел. През април 1983 г., с помощта на бившите музиканти от „Рейнбоу“ Боби Рондинели и Джими Бейн, групата записва всички песни в „Полар Студиос“ в Стокхолм. Въпреки това, в края на същата година, „Скорпиънс“ презаписват целия материал в студио „Диркс“ с 32-пистово записващо устройство.
В стил подобен на Blackout, но с по-опростен и търговски подход, създаден с цел успех в САЩ, Love at First Sting получава положителни отзиви от специализираната преса, която изтъква основно звука му и синглите Rock You Like a Hurricane, Still Loving You и Big City Nights. С поръчани предварително 600 000 бройки в САЩ, в търговски план, албумът се смята за една от най-успешните им продукции, тъй като влиза в десетте най-продавани албума в музикалните класации на Германия, САЩ, Финландия и Франция и отбелязва дебюта на групата в други страни. Love at First Sting получава няколко златни и платинени награди в държави от Европа, Северна Америка и Азия, включително и тройно платинена от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка за продадени повече от 3 000 000 копия на територията на САЩ.
За популяризирането на Love at First Sting, са издадени пет сингъла на различни територии, сред които Rock You Like a Hurricane, Still Loving You, Big City Nights, I'm Leaving You и Bad Boys Running Wild. „Мощната рок балада“ Still Loving You, е най-успешният сингъл от албума, песента влиза в няколко класации и достига № 1 във Франция, където Националният синдикат на фонографските издателства я сертифицира с платинен сертификат, за продадени повече от 1 000 000 копия. За първите четири сингъла, „Скорпиънс“ издава видеоклипове, като този на Big City Nights е издаден през 1985 г., за да популяризира концертния албум World Wide Live.
Световното концертно турне започва на 23 януари 1984 г. в Бирмингам, Обединеното кралство и обхваща страни на територията на четири континента, посетено от над 2,2 милиона души. Изявите на групата в края на турнето, включват представяния на музикални фестивали през 1985 г. и 1986 г., като участието им на първия „Рок в Рио“ в Рио де Жанейро на 15 и 19 януари 1985 г., това на „Монстърс ъф Рок“ в Англия на 16 август 1986 г. и изданията му в Швеция на 23 август 1986 г. и Германия на 30 и 31 август 1986 г. С повече от 180 концерта, турнето завършва на 5 септември 1986 г. в Мадрид. През 2015 г., по повод 50-тата годишнина на „Скорпиънс“, албумът е ремастериран и издаден с допълнителни пет песни: демо версиите на Still Loving You и Coming Home, както и три други неиздавани записи на компактдиск. Изданието включва видео концерт от „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк, видеоклипове и кратък документален филм за албума.
Описание
Въпреки здравословните проблеми свързани със загубата на гласа си, с които вокалистът на групата Клаус Майне се сблъсква преди записите на предишния албум на групата Blackout, благодарение на него „Скорпиънс“ се радват на сериозен международен търговски успех на няколко световни пазара. На най-големия музкален пазар, този в Съединените американски щати, Blackout достига № 10 в списъка на „Билборд 200“ и става първата продукция в тяхната кариера, която получава златен сертификат от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка, на 24 юни 1982 г. Освен това, No One Like You, един от шестте сингъла от албума, достига първо място в престижната класацията „Мейнстрийм Рок Тракс“ на списание „Билборд“, а „мощната рок балада“ When the Smoke Is Going Down заема първа позиция в Полша. Blackout Tour е добре прието световно концертно турне, с презентации в Съединените американски щати, Канада, Япония и няколко европейски страни и събира повече 1 500 000 милиона души. Този международен успех мотивира групата да предоговори договора си с компанията „Брейз Мюзик“, собственост на продуцента Дитер Диркс, който предоставя повече права на „Скорпиънс“.
В началото на 1983 г. музикантите се връщат в студио „Диркс“ в Кьолн, Германия, за да работят върху нов студиен албум. Скоро след това, решават да потърсят друго място за записване, тъй като не искат да работят винаги на едно и също място. Групата избира звукозаписното студио на АББА „Полар Стуидос“ в Стокхолм, Швеция. Вокалистът Клаус Майне отбеляза, че го харесват от самото начало, защото разполага с най-съвременното оборудване за записване.
Записване
След няколко години в тясно сътрудничество, по това време отношенията между музикантите и техния продуцент Дитер Диркс, показват своите първи признаци на изхабяване.Scorpions – Love At First Sting, EMI – 7243 5 35156 2 1, Ⓒ 2001 Breeze Music GmbH / EMI Electrola GmbH & Co. KG Въпреки противоречивата информация, съпроводена със спорове от различни страни, основната теза е, че продуцентът на групата отправя критики относно начинът на работа на басиста Франсис Буххолц. Според басиста, проблемите започват след предоговаряне на договора между „Скорпиънс“ и „Брейз Мюзик“, в който процес той заема важна роля и като отмъщение, Дитер Диркс иска да запише албума с „наети музиканти“, които да заменят него и Херман Раребел. От своя страна, Херман Раребел коментира, че искат да сменят Франсис Буххолц, защото не са доволни, както от ролята му в групата, така и от начина му на свирене и предлага бившия член на „Рейнбоу“ Джими Бейн. През април 1983 г., групата, Дитер Диркс и Джими Бейн, но без Франсис Буххолц заминават за Стокхолм, за да започнат процеса на записване.
Малко по-късно Херман Раребел поисква две седмици почивка, поради заболяване, но години по-късно потвърждава, че отсъствието му всъщност се дължи на сериозен проблем с алкохола и че известно време е прекарва в рехабилитационна клиника в Стокхолм. За да заеме позицията на барабанист, „зад гърба ми“ според Херман Раребел, китаристът Рудолф Шенкер кани Боби Рондинели, когото познава от години. С Джими Бейн и Боби Рондинели, групата записва всички песни в албума за няколко дни. Докато са в Швеция, те получават предложение да свирят във втората версия на „Ю Ес Фестивал“ в Съединените американски щати, което довежда до кратко турне там през втората половина на 1983 г. Това принуждава и петимата постоянни членове на „Скорпиънс“ да преразгледат вътрешните спорове, да признаят отговорностите и да възвърнат доверието по между си. Така след прекъсването, през април петимата музиканти се срещнат отново в Калифорния да изнесат петте планирани презентации.
Години наред не става напълно ясно, дали партиите на баса и барабаните, записани в Швеция, все пак са в крайния продукт или не. Херман Раребел отбеляза, че въпреки че бившите музиканти на „Рейнбоу“ свършват отлична работа, резултатът „вече не звучеше като „Скорпиънс“, (звукът) беше много натоварен, вече нямаше груув.“ Франсис Буххолц коментира, че това е „експеримент, който изобщо не проработи, с други думи тези записи, направени от Дитер, бяха катастрофа.“ В края на 1983 г., обратно в студиото на продуцента, Франсис Буххолц и Херман Раребел презаписват съответно партиите на баса и барабаните, без участието на другите музиканти и се ръководят само от направените вече записи на китари и вокали от Рудолф Шенкер, Матиас Ябс и Клаус Майне.
„Имаше фази, когато атмосферата ставаше доста нервна, белязана от постоянното настояване на Диркс, за това че трябва да се развиват като музиканти. Особено Франсис бе станал обект на сериозните му критики. Повече или по-малко в замяна, ние настоявахме, че и той трябва да стане по-добър продуцент.“ Рудолф Шенкер Нито една от песните, записани в Стокхолм, не е използвана в албума, защото „Скорпиънс“ презаписват целия материал в студио „Диркс“ в Кьолн. Дитер Диркс притежава първите цифрови записващи устройства с 32 писти в Германия, което според Франсис Буххолц „означаваше, че няма повече шум от лентата, няма повече проблеми с долбито“. Това придава на записа допълнителна търговска стойност, защото звукозаписната компания добавя специална бележка към пластмасовата кутия, на която пише, че това е един от първите цифрово записани хардрок албуми. Рудолф Шенкер обаче не е доволен от резултата, защото смята, че „звукът на китарите е много слаб“. Това е една от първите подобни машини, което налага процесът да се осъществява по много по различен от сегашния. Първо трябва да се запишат инструментите в аналогов режим и след това да се прехвърлят в цифров, при който процес „великият звук на китарите“ е загубен. Новият процес на записване, както и смесването, отнемат около три месеца. Рудолф Шенкер обяснява, че миксират последната песен в 8:00 ч. сутринта на 14 януари 1984 г. и в 9:40ч. хващат самолет за Бирмингам, Обединеното кралство, за да започнат подготовката за турнето Love at First Sting Tour.
Композиране
Поради успеха на Blackout, „Брейз Мюзик“ успява да убеди групата да напише „песни, подходящи за радиото“, а това да им осигури повече излъчвания в ефира. Херман Раребел коментира, че поради тази причина албумът „има по-комерсиална страна“. За да се съобразят с желанията на продуцентската фирма, барабанистът посочва, че обръщат внимание на това, което се пуска по американските радио станции, въпреки че вече осъзнават, че могат да пишат бързо комерсиални песни. Рудолф Шенкер подчертава, че Love at First Sting „има перфектния баланс между рок песни и мощни балади“ и цитира като примери съответно Rock You Like a Hurricane и Still Loving You.
Албумът започва с Bad Boys Running Wild, написана от Клаус Майне, Херман Раребел и Рудолф Шенкер, което според барабаниста отразява тази „комерсиалност“, която от „Брейз Мюзик“ искат. Критикът Мартин Попоф коментира, че е „приемлива, но не изключително впечатляваща“ с „прости, разтърсващи мощни акорди“ и текстове, които „подхождат на идеята за рок партита в музикалната индустрия“, популяризирана от групите на Лос Анджелис по това време. Текстът на Rock You Like a Hurricane е започнат от Херман Раребел и е за отношение и сексуалност, но Клаус Майне допълнително работи няколко пъти по него, докато го направи правилен. Известна като най-великата песен на групата, от гледна точка на метъла, според Мартин Попоф, тя е от особено значение за популяризирането на албума, благодарение на издаването ѝ като сингъл през февруари 1984 г. и по-късно с видеоклипа си. I'm Leaving You е друга песен, която Херман Раребел също смята за комерсиална, защото въпреки че има „достатъчно германско“ въведение и риф, след като „първият куплет удари, китарата дрънка тихо и вокалната мелодия предизвиква прото-глем метъл.“ Мартин Попоф отбелязва, че тази внезапна промяна в песента „задълбочава отвращението в редиците от най-верните фенове“.
Coming Home, наполовина балада и наполовина рок песен, има текст, който понякога се тълкува погрешно. Рудолф Шенкер разяснява, че идеята за текста идва след участие на фестивал в Съединените американски щати, където разбират, че техният „истински дом е на сцената, пред тяхната публика“; „Да се върнем на пътя, където ни е мястото“, според Клаус Майне. Въпреки че започва като „тъжна балада“, тя бързо се превръща в бърза рок песен с „прост китарен риф и още по-прости текстове“. The Same Thrill е също толкова бърза, макар и по твърда с „динамизъм на рифа си от само две ноти“, които притихват, когато започне куплетът. Тя е създадена в Стокхолм, след като Рудолф Шенкер предлага да композират нещо, което има „същата енергия“ като Now! от албума Blackout. Поради „тежестта им, страхотния звук и тежкото изпълнение на китара“ и Coming Home, и The Same Thrill са идеални за хедбенгинг, според Мартин Попоф.