Александър Ковачевски Давидов е български офицер (генерал-майор).

Биография Александър Давидов е роден на 20 май 1878 г. в Кюстендил. През 1898 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик, а през 1903 г. е произведен в чин поручик. Служи в 3-та пионерна дружина. През 1904 г. като поручик от 1-ва пионерна дружина е командирован за обучение в Академията на Генералния щаб в Торино Италия, която завършва през 1908 година. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11, 84; ВИ, № 90, 31 август 1904; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 191) Междувременно на 31 декември 1906 г. е произведен в чин капитан, а на 2 август 1912 г. е произведен в чин майор.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Служи в Информационно-цензурната секция. На 2 август 1915 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Ковачев е първоначално началник-щаб на 12-а пехотна дивизия, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2-ри клас, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 19ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 242 – 243 На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник. Служи като началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба със заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“, ІІІ степен, с мечове в средата.ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 40 – 41

След края на Първата световна война 1914 – 1918 заема различни командни длъжности в армията: началник на 2-ра военноинспекционна област, началник на Пловдивския гарнизон, временно изпълняващ длъжността началник-щаб на армията (юни-юли 1923), инспектор на пограничната стража (1923 – 1924), началник на канцеларията на Военното министерство (1924 – 1925).

Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 310

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1898) Торинска генералщабна академия, Италия (1904 – 1908)

Военни звания Подпоручик (1898) Поручик (1903) Капитан (31 декември 1906) Майор (2 август 1912) Подполковник (2 август 1915) Полковник (14 октомври 1917) Генерал-майор

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас; Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас (1918); Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1921); Орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата; Народен орден „За военна заслуга“ II и IV степен на военна лента.

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Жертви на атентата в църквата „Света Неделя“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ II степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Деветнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Кюстендил Категория:Починали в София Категория:Началници на отбраната Категория:Възпитаници на Торинската военна академия