Кримини или Кримин (, Криминио или Κριμήνι, Кримини, катаревуса: Κριμήνιον, Криминион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 730 m надморска височина, в областта Населица на 20-ина километра югозападно от Неаполи (Ляпчища) в югоизточното подножие на планината Горуша (Войо). Името на селото произлиза от кремен – диалектна форма на кремък. Селото се дели на две махали Дзердзел и Вароси.
История В Османската империя Според местните легенди селото е родено след разрушаването на две села в района. В западните склонове на върха Палиокримини (в превод Старо Кримини), на много планинско и недостъпно място, близо до Селско (Кипсели), е имало едноименно село Кримини, което е било разрушено от нашествията на албанците в началото на XVIII век. Жителите му са принудени да го напуснат и търсят убежище чак в Битоля, Костур, Селица, Стихази и Долос. Повечето обаче идват на това място и основават новото Кримини. Второто унищожено село е Церо, близо до Либохово.
Криминският мост на Праморица е построен в 1802 година. В 1870 година край Кримини е построена църквичката „Свети Атанасий“.
Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Кремени (Kremeni) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кремини (Crèmini), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.
В 1889 година Стефан Веркович посочва Криминъ като село със 78 къщи, 119 брачни двойки, 306 мъже и 293 жени, всички българи. Веркович пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кримин (Кремени) има 487 жители гърци християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кремени е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 90 къщи.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Кремене има 450 гърци.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Криминион (Κριμίνιον), Населишка каза, живеят 425 гърци елинофони християни.
В периода XVII – XIX век селището е от най-значимите строителни средища. Съхранени са изключително интересни черкви строени от кримински майстори из Южна Македония и Епир, като например в Москополе. Криминци са били и главните строители на храмове из атонските манастири.Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2, София, 2006.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Криминион (Κριμίνιον), Населишка каза, живеят 425 православни гърци.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кримин остава в Гърция.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.
Личности
Родени в Кримини Аргир Кримински, зограф от XIX век Дионисий (XVIII век), игумен на Зографския манастир Павел Йоанович (XVIII век – след 1842), български архитект, строител на църквата в Рилския манастир Герман Лямадис (1884 – 1965), гръцки духовник, участник в гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Литература Φώτη Ι. Παπανικολάου, Ιστορία του Κριμινίου. Θεσσαλονίκη 1959. 8ον, σ. 120, μετά πολλών ολοσελίδων εικόνων υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Бележки
Категория:Села в дем Горуша