Първа пехотна софийска дивизия, наричана още и Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия е българска военна част.

Формиране През март 1883 година е формирана Първа пеша бригада в шестдружинен състав. През октомври 1884 година новосформираните Първи пехотен софийски и Втори пехотен струмски полк образуват Първа бригада.Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101 – 102, 107.

С Указ на княз Фердинанд I от 27 декември 1891 година първа бригада се преобразува в 1-ва пехотна софийска дивизия.Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 280 – 281.

От 1903 година Първа софийска дивизия включва: Щаб в София; Първа бригада с щаб в София и в състав – 1-ви пехотен софийски полк и 6-и пехотен търновски полк; Втора бригада в състав – 16-и пехотен ловчански полк (в Орхание) и 25-и пехотен драгомански полк (в Цариброд).

Във военно време дивизията включва и трета бригада.

В този състав е дивизията и към 1907 година.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от Първа армия и е в следния състав:Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644

Командване и състав Щаб на дивизията Началник на дивизията – генерал-майор Стефан Тошев Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Иван Луков Дивизионен инженер – Военен инженер, майор Никола Попов Дивизионен лекар – Санитарен подполковник д-р Тодор Илиев Дивизионен интендант – подполковник Христо Марков Бригади, полкове и дружини Командир на 1-ва бригада – полковник Никола Желявски 1-ви пехотен софийски полк – подполковник Иван Мотикаров 6-и пехотен търновски полк – полковник Панайот Бърнев Командир на 2-ра бригада – генерал-майор Иван Попов Командир на 37-и пехотен полк – подполковник Стефан Панайотов Командир на 38-и пехотен полк – подполковник Дионисий Писинов Командир на 1-ва пионерна дружина – капитан Милутин Найденов Командир на 4-ти с. с. артилерийски полк и началник на артилерията – полковник Владимир Вазов Командир на 4-ти не с. с. артилерийски полк – подполковник Стоян Пушкаров

Четвърти с. с. артилерийски полк разполага с 24 полски оръдия, а 4-ти не с. с. артилерийски полк с 36. Освен тези части в дивизията влизат снабдителни служби, санитарни учреждения и военно-полицейски части. Към началото на войната дивизията наброява 374 офицери и лекари, 35 чиновници и 24 567 подофицери и редници. Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 514 – 516

16-и Ловчански и 25-и Драгомански полк в тази война и в Междусъюзническата са включени като самостоятелна бригада в новосформираната Десета сборна дивизия.

В Лозенградската настъпателна операция (9 – 11 октомври) Първа дивизия се сражава в централния участък срещу Четвърти и Първи корпус на османската армия, както и срещу турската Конна дивизия и Измитската дивизия.Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136 В боевете при Гечкенли и Селиолу, подкрепена и от други части (Четвърта пехотна преславска дивизия и Конната дивизия), Първа дивизия разбива противника и го обръща в бягство.

В Люлебургас-Бунархисарската операция дивизията подпомага 6-а Бдинска дивизия и превзема отстъпения от нея Люлебургас.

При атаката на Чаталджанската позиция (4 – 5 ноември 1912), на 4 ноември 1912 година част от първа бригада на дивизията настъпва без успех към укреплението Гяурбаири, а втора бригада води двудневни боеве (на 4 и 5 ноември) срещу форта Бахчеиштабия.

Към 1 март 1913 година дивизията наброява 27 585 души, от които 947 офицери. В нейния състав влизат и 60 оръдияСтанчев, Станчо. Човешките загуби и тяхното попълване през войните на България 1885 – 1945, София 2001, с. 95.

През Междусъюзническата война (1913) война Първа дивизия воюва в състава на Трета армия в басейна на Нишава. През юли 1913 година части от дивизията са предислоцирани в басейна на Струма и взимат участие във военните действия срещу гръцката армия.

Първа световна война (1915 – 1918) През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 887 – 888

Командване и състав Щаб на дивизията Началник на дивизията – генерал-майор Янко Драганов Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Александър Димитров Дивизионен инженер и командир на 1-ва пионерна дружина – майор Милутин Найденов Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Тодор Илиев Дивизионен интендант – полковник Иван Бобчев Председател на Военно-полевия съд – майор Петко Стойнов Първа бригада Командир на бригадата – полковник Христо Недялков (1915 – 1916), полковник Иван Червенаков (1916 – 1918), полковник Атанас Добрев (1918) Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, подполковник Ст. Тодоров Командир на 1-ви пехотен софийски полк – подполковник Георги Долапчиев (1915 – 1916), подполковник Велизар Лазаров (1916 – 1918) Командир на 6-и пехотен търновски полк – полковник Иван Червенаков (1915 – 1916) Втора бригада Командир на бригадата – полковник Марин Цонков Командир на 16-и пехотен ловчански полк – подполковник Йордан Иванов Командир на 25-и пехотен драгомански полк – полковник Тодор Златев Трета бригада Командир на бригадата – полковник Кирил Кирилов, полковник Атила Зафиров Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Григор Преславски Командир на 41-ви пехотен полк – подполковник Петър Рачов, полковник Хараламби Тошков Командир на 42-ри пехотен полк – подполковник Илия Атанасов, полковник Петър Калканджиев Артилерия Командир на 1-ва артилерийска бригада – полковник Димитър Кацаров, полковник Георги Кукурешков Командир на 4-ти артилерийски полк – подполковник Първан Първанов Командир на 14-и артилерийски полк – подполковник Марин Друмев Командир на 1-ви гаубичен полк – полковник Георги Кукурешков Командир на 1-ва тежка артилерийска бригада – артилерийски инженер полковник Стефан Славчев Командир на 1-ви софийски тежък артилерийски полк – артилерийски инженер полковник Петко Вълчанов

Настъплението срещу Сърбия В кампанията срещу Сърбия през октомври – ноември 1915 година дивизията е включена в състава на Първа армия, като участва в Моравската настъпателна операция и в Косовската операция. В периода 1 – 13 октомври 1915 година Първа дивизия атакува сръбските части в района на укрепения пункт Пирот и на 14 октомври, след успешните действия на Осма и Девета дивизия в горното течение на Тимок, с които са застрашени левия фланг и тила на сърбите, овладява града и преминава в преследване на противника. На 26 октомври дивизията превзема Лесковъц. В края на октомври трета бригада преминава придошлата река Пуста, но е подложена на контраатака от превъзхождащи я сръбски сили, които я принуждават да отстъпи на източния бряг на реката, където остава до началото на Косовската настъпателна операция. В тези сражения 41 и 42 пехотен полк понасят тежки загуби Недев, Никола. България в Световната война (1915 – 1918), София 2001, с. 50; Тодор Петров, Игнат Криворов и др.Българската армия в Първата световна война, т. I – септември 1915-август 1916, София, б.г., с. 122 – 123 .

Общо загубите на Първа дивизия по време на настъплението в Сърбия до края на месец ноември са следнитепо Станчев, Станчо, пос. съч. с. 105: категория убити починали от рани безследно изчезнали ранени всичко офицери 26 8 2 89 125 подофицери 26 1 18 345 390 войници 776 31 497 4255 5559 През декември 1915 година са убити или почиват още 11 офицери и 1695 подофицери и войници от дивизията, а 431 войници и подофицери са безследно изчезналиСтанчев, Станчо, пос. съч. с. 131..

Войната срещу Румъния

В началото на 1916 година дивизията е включена в състава на Трета армия, която е съсредоточена на румънската граница. След включването на Румъния във войната на страната на Антантата „железните шопи“, заедно с Четвърта Преславска дивизия, воюват в източната част на добруджанския фронт. Първа бригада на полковник Христо Недялков участва в овладяването на Тутраканската крепост (17 – 19 септември 1916 г., нов стил), а трета бригада, командвана от генерал Атила Зафиров, спира и разбива при Сарсанлар румънската Девета дивизия, опитваща се да подпомогне тутраканския гарнизон. Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година командирът на дивизията генерал Янко Драганов е сменен по искане германския фелдмаршал Август фон МакензенМарков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 24 . През септември-октомври 1916 година Първа дивизия участва в сраженията с румънско-руските войски при Кобадин. Тя се отличава с действията си при с. Кокарджа. Заедно с Четвърта Преславска дивизия Първа дивизия извършва решителния пробив на Кубадинската позиция на 20 и 21 октомври 1916 година, на места отхвърляйки руските войски и с удар „на нож“.

В края на ноември 1916 година, в състава на българо-германската Дунавска армия Първа дивизия участва в преминаването на Дунава при Свищов, в Букурещкото настъпление и преследването на румънските и руски части до река Серет. На 9 декември 1916 година сборна рота на дивизията заедно със сборна рота от 12 дивизия преминава в тържествен марш на победата през превзетия от съюзническите армии три дни по-рано Букурещ.Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 65.

На Южния фронт През април 1917 година дивизията е прехвърлена на западния участък на Южния фронт, където заема позиция с дължина 21 километра, северно и северозападно от Битоля, между Шеста пехотна и 302 дивизия.Недялков, Христо. 1-ва пехотна софийска дивизия на Македонския фронт през втората половина на месец септемврий 1918 г., София 1921, с.4. На тази позиция остава до пробива при Добро поле, след който започва да се оттегля на север.

Въпреки че Първа дивизия не е претърпяла поражение, по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918 година нейните войници и офицери, както и всички останали български военнослужещи, които при подписването се намират на запад от Скопския меридиан, са обявени за военнопленници.

1944 – 1989

С указ № 8 от 1 март 1946 г. дивизията е слята с първа гвардейска пехотна дивизия под името първа пехотна софийска гвардейска дивизияЦветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 25. С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на дивизията от 1-ва пехотна софийска дивизия на 1-ва пехотна софийска гвардейска дивизия.Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1

Наименования През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации: Първа пеша бригада (1883 – 1892) Първа пехотна софийска дивизия (1892 – 1920) Първи пехотен софийски полк (1920 – 1938) Първа пехотна софийска дивизия (1938 – 5 март 1946) Първа пехотна софийска гвардейска дивизия (от 5 март 1946 г.)

Началници Званията са към датата на заемане на длъжността.