Патарос (, Дросато, катаревуса: Δροσάτον, Дросатон, до 1927 година Ποταρός, Потарос) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География Селото е разположено на 200 m надморска височина в планината Карадаг (Мавровуни), на около 30 km северно от град Кукуш (Килкис) и на 3 km югозападно от Дойранското езеро.
История В Османската империя В обобщен списък (иджмал дефтер) на обложени с данъка джизие селища във вилаетите Малешево и Тиквеш от 11 ноември 1636 година селото е записано като Поторос, с 61 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 43 (превод А. Велков и П. Груевски).
Църквата „Успение Богородично“ е изградена в 1857 година. В 1975 година е затворена и до нея е построена нова. Старата е реставрирана в 1999 година и превърната в художествена галерия. Гробищният храм „Свети Георги“ също е от XIX век.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Путорос е посочено като селище в Дойранска каза с 29 домакинства, като жителите му са 121 българи. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Патарос е село в Дойранска каза и брои 340 жители българи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патарос (Pataros) има 360 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Патарос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Още по време на войната българските жители на селото бягат в България. На тяхно място гръцките власти заселват гъркомани, бежанци от останалите в България Струмица и Струмишко. След Първата световна война струмичани се връщат в Струмица, а властите заселват в Патарос нови бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Патарос има 45 къщи славяни християни. Част българските му жители се изселват в България и в 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци от Южна Русия и Кавказ. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско със 151 бежански семейства с 577 жители. В 1927 година селото е прекръстено на Дросатон.
Населението традиционно произвежда тютюн и жито, като се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Патарос на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Чардаци Τσαρδάκια Виглес Βίγλες местност на Ю от Патарос и на ЮЗ от Гола
Личности Родени в Патарос Георги Динев Проданов (1892 – ?), български офицер, капитан. Завършил последния двадесет и седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия през 1913 година. Мито Патарозлията, български революционер, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров Митю (Миро) Андонов Гьорчев, български военен, 59-и пехотен полк, загинал на 20 март 1916 година (виж Българско военно гробище (Ново село)) Тома Христов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 и 4 рота на 3 солунска дружина, загинал на 22 юни 1913 година
Бележки
Категория:Села в дем Кукуш