Unbreakable е шестнадесетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден на 3 май 2004 г. от „Би Ем Джи“ и „Ариола Рекърдс“ за Европа и „Санктъри Рекърдс“ за Съединените американски щати. През втората половина на 90-те години на 20-и век, групата прави някои продукции, в които напълно преобразява стила си и издава нетипични за творчеството си албуми, като Pure Instinct (1996), поп рок и денс-рок Eye II Eye (1999), симфоничния Moment of Glory (2000) и акустичния Acoustica (2001). В началото на новото хилядолетие записват две нови песни с бившия си продуцент Дитер Диркс за компилацията Bad for Good: The Very Best of Scorpions и това, заедно с положителния прием на концертните им турнета през 2002 и 2003 г., мотивира групата да запише нов студиен албум.
До 2002 г. групата вече има написани 150 песни, но само няколко от тях са записани и през октомври 2003 г. започват записи в студиото „Пепърмайнт Парк” в Хановер, Германия, а продуцирането е осъществено от „Скорпиънс“ и Ервин Мъспър. Преди това, басистът Ралф Рикерман напуска, за да се съсредоточи върху кариерата си като композитор на филмова музика и по време на първите сесии китаристът Матиас Ябс свири ма бас китара, докато асистентът на Рудолф Шенкер препоръчва поляка Павел Мончивода. За песните групата иска да възстанови класическия си стил, но в същото време да звучи модерно и композират в обичайната тоналност, но вокалистът Клаус Майне препоръчва китарите да се намалят с половин или един тон, защото му е трудно да поддържа някои високи нотки. По този начин те намират звука, който първоначално искат.
След като е издаден, Unbreakable получава предимно положителни отзиви от специализираната преса, която подчертава завръщането им към класическия им звук, валидността на албума и качеството на песните. В търговско отношение, Unbreakable постига средни позиции на основните пазари, главно европейски, където достига №1 в Гърция, №2 в Чехия, №4 в Германия и №10 в Аржентина. Въпреки това, в Съединените американски щати той получава малко излъчване по радиостанциите и не влиза в никоя от музикалните класации там.
За да го популяризира, звукозаписната компания „Санктъри Рекърдс“ издава песента Love 'em Or Leave 'em само в Съединените американски щати като промоционален сингъл. Въпреки че в раздел дискография на официалния сайт на групата няма информация за сингли от албума, песента She Said влиза в унгарската музикална класация. На 17 април 2004 г. започва турнето Unbreakable Tour, което им позволява да свирят в Европа, Северна Америка, Латинска Америка, Азия, Океания и Близкия изток до 9 септември 2006 г. Това е едно от най-успешните им турнета в последните години; свирят в страни, където концерти на живо не са изпълнявани от години като Катар, Египет, Израел и Монголия.
Описание С настъпването на 90-те години на 20-и век популярността на хардрок и хевиметъл групите започва постепенно да намалява поради настъплението на алтернативните рок и гръндж групи. „Скорпиънс“ не поемат в тази посока и през втората половина на десетилетието се възползват от изследването на нови стилове. Въпреки че е съсредоточават в създването на предимно „мощни“ балади, Pure Instinct от 1996 г. постига положителен търговски успех, особено в континентална Европа и Югоизточна Азия, а в няколко страни в последния регион получава „златни“ и „платинени“ сертификати преди края на годината. За разлика него обаче, Eye II Eye от 1999 г. е провал с по-ниски позиции в музикалните класации в много страни и слаби продажби. Това се дължи главно на факта, че групата се впуска в поп рок и денс-рок, както и на това, че пазарите, предимно европейски, са фокусирани върху други музикални жанрове.
През 2000 г. издават симфоничния албум Moment of Glory в сътрудничество с Берлинския филхармоничен оркестър, замислен още през 1995 г. Изданието е критикувано от ръководителите на оркестъра, но се оказа успешно в Германия, където и достига №3 и през същата година Федералната асоциация на музикалната индустрия го сертифицира като „златен“ за 150 000 продадени копия. Желанието да работят в паралелни проекти, мотивира „Скорпиънс“ да направят „ънплъгд“ албума Acoustica през 2001 г. Копродуциран и аранжиран от австрийския диригент Кристиян Колоновиц (същият, който стои зад Moment of Glory), той постига значителни продажби в няколко страни от континентална Европа, Югоизточна Азия и Латинска Америка.
През 2002 г. започва световното турне на „Скорпиънс“ Tour 2002, което им позволява да свирят в Съединените американски щати заедно с „Дийп Пърпъл“ и „Дио“. В допълнение, турнето преминава през десетки концерти в Европа и източна Европа с почти едномесечно турне в източна Русия, на което те свирят в далечни градове като Красноярск и Владивосток в Сибир. Положителното приемане от американската публика ги насърчава да насрочат ново турне за 2003 г., наречено Tour 2003, на което свирят в няколко града в тази страна, в допълнение в Канада заедно с „Докен“ и „Уайтснейк“ свирят през януари и март. През май и август „Скорпиънс“ изнасят няколко концерта в Европа и приключват турнето на 6 септември в Москва. По същото време групата решава да се върне с нов студиен албум възможно най-скоро.
Успоредно със звукозаписните продукции и концертните турнета, няколко звукозаписни компании издават различни компилации с песни на групата, сред които са 20th Century Masters: The Millennium Collection (2001), Classic Bites (2002) и Essential (2003). От всички подобни издания, само Bad for Good: The Very Best of Scorpions (2002) включва две неиздавани студийни песни Bad for Good и Cause I Love You. И двете песни са записани с техния бивш продуцент Дитер Диркс в „Диркс Студиос“ в Кьолн, Германия, отбелязвайки първото им сътрудничество от четиринадесет години. Вокалистът Клаус Майне казва, че работата с Дитер Диркс ги кара отново „да се чувстват добре и в същото време странно“, но сътрудничеството ги насърчава да направят студиен албум, както тези от предното десетилетие.
Записване
На 1 май 2003 г., след турнето в Съединените американски щати, те се преместват в „Скорпио Саунд Студиос“ в Хановер (собственост на китариста Рудолф Шенкер) за да запишат първата партида от демота. Там записват общо 16 песни, но нито една от тях не попада в албума. Поради планирани концерта в Европа, те подновяват процеса през юни и по-късно през септември и на 1 септември се завръщат в студиото на Рудолф Шенкер и за две седмици записват още 20 песни. След като демотата са готови, те ги изпращат на някои заинтересовани продуценти като Боб Рок, Рик Парашар, Макс Мартин и Дитер Диркс. Боб Рок отхвърля предложението, защото предпочита да си вземе почивка, след като продуцира St. Anger на „Металика“, докато Дитер Диркс не постига финансово споразумение с групата. В крайна сметка избират Ервин Муспер който вече работи с тях, първо като звуков инженер за Crazy World (1990) и Face the Heat (1993), а след това като копродуцент за Pure Instinct (1996).
Междувременно басистът Ралф Рикерман напуска, за да се съсредоточи върху кариерата си на композитор на филмова музика , която започва през 1999 г. заедно с времето си в групата. Това забавя първоначалния план за започване на записите на 15 октомври в студиото „Пепърмайнт Парк“ в Хановер, защото кандидатите за позицията нямат достъп до демотата. Дотогава китаристът Матиас Ябс изпълнява басовите части на песните. Барабанистът Джеймс Котак се опитва да наеме Джеф Пилсън или Джими Бейн, но поради ангажименти нито един от тях не може да се присъедини към групата. На 20 октомври „Скорпиънс“ пристигат в студиото без басист и за седмица техниците конфигурират оборудването за започване на записите. Тъй като групата не намира басист в Германия, асистентът на Рудолф Шенкер, препоръчва Павел Мончивода. Полякът научава бас партиите още същия ден, когато пристига и записва единадесет песни за три дни. Седмица по-късно Бари Спаркс свири на бас в още пет песни, включително Love 'em Or Leave 'em и Borderline. Въпреки че имат готови 16 песни, те смятат, че им липсва „песента“, за да завършат албума и така всеки музикант пише нова. Рудолф Шенкер създава If You Could See Inside My Eyes (която е преименувана на Through My Eyes), Клаус Майне представя Maybe I, Maybe You, Матиас Ябс излиза с This Time, а Джеймс Котак предлага Can You Feel It. Така те записват и четирите, но за албума избират само дванадесет. В последния момент включват Remember the Good Times, записана по време на първите сесии. Въпреки че разполагат с по-подходяща студийна версия, в албума добавят демото, защото звучи „по-грубо“ и я наричат Retro Garage Mix. В тази песен, басът е свирен от китарния техник Матиас Ябс, Инго Поуицер.
Процесът на записване е извършен с помощта на „Протулс“, инструмент, който преди това включват в Moment of Glory а той им предоставя методи, които използват няколко пъти в кариерата си. Рудолф Шенкер посочва, че технологията за записване вече е на много по високо ниво и това им позволява да правят същите неща като преди двадесет години, но по прост начин. Музикантите записват песните в класически стил и използват инструменти от различни марки и модели като електрически китари „Гибсън“, „Гретч“ и „Фендър“, акустични китари „Тейлър“ и „Ямаха“, както и такива, направени специално за Рудолф Шенкер и Матиас Ябс. Джеймс Котак използва барабани „Ямаха“, докато Павел Мончивода използва бас китари от „Мюзик Мен“, „Ямаха“ и „Фендър“. Клаус Майне също използва различни микрофони, някои от които той донася от „Скорпио Саунд Студиос“ в „Пепърмайнт Парк“. Поради тази причина критикът Мартин Попоф отбелязва, че като смесват класическата система за записване с технологията „Протулс“, това прави албумът да звучи „мощен, яростен и много ярък“, подобно на Love at First Sting от 1984 г.
Записите приключват в рамките на 3 месеца и 3 дни. Впоследствие Ервин Муспер смесва касетите в стая три в студиото в Хилверсум, Нидерландия, докато обработката е направен от Дариус ван Хелфтерен в същата стая и Джошуа Блеър. Въпреки че продукцията е направена от Ервин Муспер и „Скорпиънс“, тази на Remember the Good Times (Retro Garage Mix) е изпълнена само от групата, а смесването ѝ е направено от „Фантом Брадърс“. Целият процес приключи на 24 февруари 2004 г.
Композиране „Седяхме в задната част на автобуса за турне през нощта, свирехме песните, които всеки от нас беше написал или пишеше, и слушахме новите неща по радиото, обмисляйки идеи, за да дадем посока на новия запис.“ Погледът на барабаниста Джеймс Котак към мотивацията за нов албум в средата на 2002 г. Идеята за нов студиен албум е актуална от 2002 г. и оттогава групата написва над 150 песни. Повечето от песните, които са включени в албума са композирани през 2003 г. от четиримата музиканти (групата по това време не разполага с басист), заедно с трима външни композитори. „Скорпиънс“ иска да възстанови обичайния си стил, наблюдаван в албуми като Blackout (1982), но с модерен подход, както лирично, така и музикално. Клаус Майне по това време е на 55 години и има проблеми с високите тонове, така той предлага да ги намали, като се има предвид, че някои от песните се изпълняват на живо повече от година на последващото концертно турне. Поради тази причина те намаляват китарите с половин или тон и по този начин осъзнават, че звучат по-силно и по-тежко. Рудолф Шенкер подчертава, че това намаление прави рифовете да звучат по-модерно и намират звука, който първоначално искат.