„Свети Николай Чудотворец“ (), известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, посветена на свети Николай Чудотворец. Тя е сред емблематичните сгради на града.

Градежът ѝ започва в края на XIX век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветена през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в катедралния храм „Св. Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 m. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.

История Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват да служат свещеници и архиереи от т. нар. „Руска задгранична църква“, а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция в България.

През 1936 година по настояване на съветските власти храмът е предаден на Българската православна църква, а руската енория начело с владика Серафим Соболев е изгонена оттам. Софийският митрополит Стефан премества руската община в малкия храм „Свети Николай“ на ул. „Цар Калоян“ срещу сградата на Софийската митрополия.

След 1947 година храмът е предаден на Московската патриаршия, която го управлява и до днес (смята се за подворие, или ставропигия на тази патриаршия).

В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от XIX век – при запазени древноруски елементи – т. нар. „луковици“ (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е неосевото разположение на входа (респ. притвора) спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток – двата елемента образуват прав ъгъл.

В периода 1980 – 1983 г. е извършена цялостна реставрация на фасадите на храма от колектив по ръководството на арх. Христо Ганчев от Националния институт за недвижимо културно наследство в София.

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев (св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец). Хиляди вярващи и невярващи пристъпват към него с молба за чудодейна помощ преди изпити, важни решения в живота или във време на болест и нужда. Често те записват своите молитви на хартия и ги пускат в специална кутия до гроба му. Архиепископ Серафим е обявен за светец през 2016 г.Навършват се 4 години от обявяването на арх. Серафим Соболев за светец. Българско национално радио.

Затваряне на църквата през 2023 г. През септември 2023 г. храмът се оказва в епицентъра на шпионски скандал, след като трима от свещениците в него са изгонени от страната по обвинения, че са извършвали шпионска дейност в полза на Руската федерация.Руската църква в София: с пагони под расото Изгонен е предстоятелят на Руската православна църква в София – архимандрит Вассиан, както и още двама граждани на Беларус, които са свещенослужители в храма. Това се случва седмица, след като властите в Северна Македония гонят Вассиан и трима руски дипломати от страната си заради данни, че са руски шпиони.Предстоятелят на руската църква в София е изгонен от Скопие като руски шпионин След изгонването на Вассиан от България министър-председателят Николай Денков съобщава, че доклад на ДАНС е показал, че са извършвали неправомерни действия, които „не съответстват на техния статут в България“.

След решението на българските власти да обявят тримата свещеници за персона нон грата, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обявява, че храмът ще бъде затворен.Руската църква ще бъде затворена заради изгонените свещеници Решението е еднолично взето от Руската православна църква, без да е съгласувано с Българската православна църква, макар на сайта на храма изрично да е записано, че негови предстоятели са съвместно българският патриарх Неофит и руският патриарх Кирил.Предстоятели. Руски храм-подворие „Свети Николай Мирликийски“

Случилото се има широк обществен отзвук в България, като всекидневно миряни се събират на протест пред храма, за да искат той да бъде отворен. След сигнал от български депутати, с казуса за собствеността и юрисдикцията на църквата се заема българската прокуратура. Причината са разкрития, че през 1997 г. тя е вписана от нотариус като собственост на Русия с констативен акт, в който като доказателство е приложен само крепостен акт от 1898 г."Приема се". Ето как София е дарила на Русия земята под руската църква през 19-и век В края на септември прокуратурата стартира предварителна проверка, чиято цел е да установи дали няма извършени закононарушения при издаването на нотариалния акт. В същото време русенският митрополит Наум отправя апел храмът да бъде отключен с мотива, че не е руска собственост. По думите му е недопустимо странични лица да се разпореждат със собственост на Българската православна църква. „Храмът е построен с благословението на Св. Синод на Българската православна църква като легационна църква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация. И съответно, неговата материална собственост не може да бъде считана за руска“, казва митрополитът.РУСКАТА ЦЪРКВА: Политици, духовници и граждани призовават да бъде отворена На 25 септември 2023 г. българският патриарх Неофит назначава български свещеници, които да отслужват литургии в храма. Той съобщава за назначението им на руския патриарх Кирил и призовава руското посолство да отвори църквата.Патриарх Неофит назначи свещеници от София в Руската църква

Бележки

Категория:Църкви на Руската православна църква Категория:Православни църкви в България Категория:Църкви в София Категория:Ставропигии Категория:Район Средец Категория:Основани в България през 1914 година Категория:Руска общност в България Категория:Храмове, посветени на Николай Чудотворец