Ращани () е село в община Велес на Северна Македония.
География Селото е разположено в равнината на десния бряг на Вардар в долината на река Тополка в подножието на рида на Голешница Грохот. Отдалечено е на 9 км от административния град Велес. Землището му е с големина от 12,1 км2, като преобладават пасищата, които са 660 ха. Обработваемите земи са 487 ха.Населени места во Општина Велес Църквата „Света Троица“ в селото е дело на Андон Китанов.
История В местността Кория, югозападно от Ращани, се намират останки от селице, за което се смята, че има четири фази на обитаване: богат пеонски град; антична македонска крепост от времето на Филип V и Персей, завладяна от римската републиканска войска; късноримски период (4 век) и средновековен период.Петковска, Андриана. Магистралниот пат Via Axia во долината на Вардар во римско време. Магистерска теза. Скопје: Филозофски факултет, 2024, с. 181-182.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бащани е посочено като село с 20 домакинства със 74 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ращани е чисто българско село с 260 жители българи християни.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращане има 152 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ращани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Ращани е част от Банишка община във Велешка околия на Скопски окръг и има 175 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 89.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ращани (Raštani) като българско християнско село.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Г. Шенков от Прилеп е български кмет на Ращани от 22 септември 1941 година до 23 май 1942 година. След това кметове са Анастас Ст. Баджуков от Ново село, Струмишко, (23 май 1942 - 13 август 1943) и Владимир Т. Чочков от Дебър (13 август 1943 - 9 септември 1944).
Според преброяването от 2002 година в селото живеят 286 души, всички македонци. В селото има начално училище.
Личности Родени в Ращани Петър Алчев (1880 – 1956), югославски социалистически деец
Бележки
Категория:Села в община Велес