Галата е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч, на 31 км северно от град Тетевен, 45 км посока запад от град Ловеч и на 111 км североизточно от София. Най-близкото населено място е село Български извор, на разстояние само 2 км от Галата в посока север.
География Село Галата е разположено на 450 метра надморска височина в Предбалкана. Селото има природни забележителности и се гордее с младото си население, будните и трудолюбиви хора. Единственият поминък в селото са животновъдството и земеделието. Животните в селото са поминък от древността – преобладават говеда и дребен добитък (овце и кози), за което релефът е благоприятен. Има около 50 крави и около 300 овце и кози. Селото има трайни насаждения (сливи, малини) и находище на черен мрамор. То дава работници на Тетевен, Троян, Ботевград, Етрополе, Ловеч.
Население Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 2596 100,00Българи 2442 94,06Турци 6 0,23Цигани 0 0,00Други 10 0,38Не се самоопределят 60 2,31Неотговорили 78 3,00
Религии Населението се самоопределя като помаци, а преди това са били павликяни.Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80. Към януари 2007 населението на Галата наброява 3250 души. То е най-голямото село в община Тетевен.
История В османските регистри от 1642 г. до 1873 г. в с. Галата не са регистрирани немюсюлмани, с което информацията посочена в Дунавска заря за 1868 година, че в селото живеел ходжа, на който баща му се казвал Илия, видимо немюсюлманин, е измислена. Дунавска зора, 1, № 37, 5 август 1868, цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 115.
Към 1893 година в селото са живели 438 помаци.
Има данни, че селото първоначално се е казвало Пещера, а името Галата е дошло от многото галета (биволи), които се гледали в селото. Те са засвидетелствани в галатските народни песни и от топоними Локвата, където се къпели.
Жителите на селото са преименувани в средата на 70-те години като част от Възродителния процес, при което много от тях са арестувани, а двама умират след освобождаването си в резултат на побоите и развита в ареста пневмония.
Обществени институции В селото има училище. Първият етаж на училището е построен през 1943 г. от тогавашния кмет на селото Али Ибов Муков, a през 1957 г. е надстроен и втория етаж, с което училището придобива сегашния си вид. В него се учат деца до 7-и клас, които наброяват 360 ученици.
Също така има и двуетажна детска градина и ясла за малките деца, които наброяват 100 и редовно посещават градината.
Към читалището на селото има инструментално-певческа група, която представя дълги години селото на републикански надсвирвания и надпявания, от където имат много отличени грамоти и медали.
В селото има и джамия от 1842 г. и в двора ѝ има новопостроен вакъфски дом за имама на селото.
Говор Галатският говор обхваща селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор (старото му име е Турски извор) в Тетевенско, Добревци в община Ябланица, Румянцево (старо име Блъсничево), Торос в община Луковит и Кирчево (старото му име е Помашка Лешница) в община Угърчин. Жителите на тези села са известни като „ловешки помаци“, които преди това били павликяни.Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80.Стойко Стойков. Галатски говор, с. 118 Особености на говора:
Полупрегласен ятов изговор – под ударение и пред твърда сричка А: масту, а пред мека сричка и без ударение гласна Е: беше.
Групи ръ, лъ във всички случаи: връй, длъбок.
Съгласната Х в началото на думата и в средисловие между гласни изпада: апвам. В краесловие И пред съгласна минава в Й: грай.
Полуредукция на широките гласни А, Е и пълна редукция на О в У: мене, селу.
Носия
Женската носия се състои от шалвари, кенарени ризи, елеци и антерии, които са ръчно изработени и с гайтани. Сега само някои възрастни жени носят фереджета по време на погребения, които са с капаци отзад и на които има ориенталски орнаменти.
Редовни събития 2 май – панаирът на селото.
Личности Али Ибов Муков е последният кмет преди 9 септември 1944 г. Той е родом от съседното село на Галата, Български извор. В Галата построява първия етаж на днешното училище, като всичко се прави на доброволни трудови начала от местното население. Орлин Орлинов – бивш футболист на ЦСКА Марин Орлинов – футболист на ЦСКА
Спорт В селото е съществувал футболен отбор Олимпик (Галата) с президент Страхил Димчев. През сезона 1997/98 г. отборът играе във футболния елит на А група.
През 2013 г. е възобновен истинския отбор на Галата, който няма нищо общо с „Олимпик Тетевен“ . Отборът се казва „Пещера Галата“ и през сезон 2013 – 2014 играе в А ОФГ Ловеч. „Пещера Галата“ става шампион на А ОФГ Ловеч за сезон 2013 – 2014 г.
Литература Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 193. Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1994, с. 80.
Източници
Външни препратки Хюсеин Мехмед. ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ, София, 2007, с. 167. Галатски говор Радио и телевизия в Галата
Категория:Села в област Ловеч Категория:Населени места в община Тетевен