Александър Петров Радев е български политик, активист на Прогресивнолибералната партия. Той е подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1898 – 1899), министър на правосъдието (1901 – 1902) и министър на народното просвещение (1902 – 1903).

Биография Александър Радев е роден на 7 мартВсички дати са в нов стил. 1864 година в големия западномакедонски град Битоля, тогава в Османската империя, днес в границите на Северна Македония. Внук е на възрожденеца Димко Радев, известен като Димко паша и син на Петър Радев – един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета.Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 67. Брат му Гоце Радев е български дипломат. Майка им е влахиня от Крушево.

Алексадър Радев завършва гръцката гимназия в Битоля и право в Атинския университет през 1888 година, откъдето получава докторска степен.Воля, 24 май 1911 г., брой 63, стр. 3.

Установява се в Свободна България и работи в съдилищата в Ловеч, Трън, Търново, София, а в 1892 година започва адвокатска практика в столицата.

В 1895 година влиза в Македонския комитет и на II, III и V конгрес на организацията е избран за неин касиер. Той е и председател на Юридическото дружество и доцент по византийско право във Висшето училище в София.

Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в четвъртото правителство на Петко Каравелов и първото правителсто на Стоян ДаневИзвестник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1. и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във второто и третото правителство на Стоян Данев. Депутат е в XI и XII обикновено народно събрание.

Радев и княз Фердинанд имат дълъг спор за правата и задълженията на изпълнителната власт и двореца, като Радев е категоричен привърженик на доминацията на изпълнителната власт и винаги изразява публично възгледите си. На 2 май по време на прием в двореца князът публично пита Данев „Как смеете да водите този вагабонтин в дома ми?“. Данев веднага подава оставката на целия кабинет и оставката е приета.

Александър Радев умира след операция от двустранна херния на 4 юни 1911 година във Виена.

В некролога му на 24 май вестник „Воля“ пише:

Погребан е в София.

Негова съпруга е видната българска общественичка Олга Радева.

Родословие

Вижте също Радева къща

Бележки

Категория:Български политици от Македония Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Родени в Битоля Категория:Български юристи от Македония Категория:Възпитаници на Атинския университет Категория:Възпитаници на Битолската гръцка гимназия Категория:Починали във Виена Категория:Министри на правосъдието на България Категория:Министри на просветата на България Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Александър Категория:Български адвокати