Гниляне или Гиляни (срещат се и формите повлияни от албански Гиляне и Геляни, ; ) е град в източната част на Косово. Градът е център на едноименната община, както и на Гнилянски окръг.

Географско положение, граници и размер – Релефът Територията на община Гниляне се намира в югоизточната част на Република Косово. Площта ѝ е 515 km2, с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката – 110 464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54 095 жители – един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.).Prof.dr.Tefik Basha. Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia-Релефът. n-10.

Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища, но и тези, построени и построени по-късно.

Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор.

Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.

История Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (Gjinaj), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от Ново бърдо. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от гнило място. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава Йосиф Ковачев.Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.

В края на 1915 година в района се провежда Косовската операция през Първата световна война. В резултат от нея сръбската армия понася окончателно поражение, нейните части се изтеглят в Албания, а Косово е освободено от своята първа сръбска окупация. Край града са погребани 76 български войници и офицери от Първата световна война.Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.

По време на Втората световна война районът на Гниляне е под българско управление.

По времето на обединена Югославия там има завод за радиатори и тютюнева фабрика. На 30 октомври 1972 година в града е осъществен показен противобългарски съдебен процес срещу българския гимназиален учител от местното икономическо училище Петър Захаров, открито отхвърлял поне от 1969 година Македонизма освен в града и в Лесковац, Ниш и Цариброд, заявявайки истината за българския произход на местните славянски жители на Македония и техните език и култура и наричайки СР Македония в състава на Титова Югославия фикция и временно и искуствено решение, заради което е осъден на 8 години затвор за „вражеска пропаганда“ по член 118 - ти от Наказателния кодекс на СР Сърбия.

Население

Година Население 1948 8613 1953 9250 1961 12 681 1971 21 258 1981 35 229 1991 51 912 2010 73 125

Известни личности Джердан Шакири Алберт Буняку Агим Рамадани Ниязи Рамадани (Kосонски писатели, поети)

Побратимени градове Лютербак, Франция Ипер, Белгия Кукъс, Албания

Бележки

Литература 1. Баша, Тефик, Община Гилан, Албански Енциклопедичен речник, Тирана, 2009 г. 2. Чаволи, Риза, Регионална география на Косово, Прищина, 1997 г. 3. статистическа служба на Косово; Прищина, 2009 г. 4. Халими-Статовчи, Дрита, Гилан, структура и функции като регионален център, Косово, космическа служба по история, Прищина, 1974 г. 5. Косово веднъж и днес, Белград, 1973 г., стр. 673. 6. Рушити, Лимон, Териториален отдел и Административно регулиране на Косово, 1878 – 1941 г., Прищина, 2004 г. 7. Selmani, Aliriza, Gjilan с околностите 1908 – 1912, Prishtina, 1998. 8. Станкович, Богомир, Комора на Косово в революцията 1941 – 1945 г., Ниш, 1975 г. 9. Urosevic, Atanasije, Gornja Morava и Izmornik (Naselje i poreklo stanovnishtva), Белград, 1935 г.