Самюъл Дашиъл Хамет () е американски автор на детективски романи и разкази.
Сред най-дълголетните и известни негови герои са Сам Спейд („Малтийският сокол“), Ник и Нора Чарлс („Кльощавият“) и безименният агент от детективско бюро „Континеншъл“ („Алена жътва“). В допълнение към неговото голямо влияние върху филмовата индустрия, Хамет е смятан за един от създателите на класическия детективски роман.
Пише под псевдонимите Peter Collinson, Daghull Hammett, Mary Jane Hammett.
Биография
Ранни години Хамет е роден на 27 май 1894 г. близо до Грейт Мил, в семейната фермата „Хоупуел енд Ейм“ в окръг Сейнт Мери, Мериленд, в семейството на Ричард Томас Хамет и Ан Бонд Дашиел. Майка му произхожда от старо семейство от Мериленд, чието име на френски е de Chiel. Той има по-голяма сестра, Арония, и по-малък брат, Ричард-младши.1910 United States Federal Census Кръстен е католик и е известен под името Сам.Hammett, Dashiell and Vince Emery. Lost Stories. San Francisco: Vince Emery Productions, 2005, p. 197.
Израства във Филаделфия и Балтимор, където семейството се установява през 1898 г., когато той е на четири години, и където живее до окончателното си заминаване през 1920 г. Като младеж учи в Балтиморския политехнически институт, но прекъсва образованието си през 1908 г., на тринадесетгодишна възраст, поради влошеното здраве на баща си и необходимостта да работи, за да подпомага семейството.
Начална кариера Хамет работи на различни длъжности, преди да постъпи в Националната детективска агенция „Пинкертън“. Той служи като оперативен агент за от 1915 г. до февруари 1922 г., с прекъсване за участие в Първата световна война. В Балтимор усвоява занаята, работейки в сградата на „Континентал Тръст“ (днес „Уан Калвърт Плаза “). По собствените му думи е бил изпратен в Бют, Монтана, по време на миньорските стачки, макар че някои изследователи поставят това под съмнение.Ward, Nathan. The Lost Detective, Bloomsbury US, 2015. Разочарованието му от ролята на агенцията в разбиването на стачки постепенно нараства.Heise, Thomas, "'Going Blood-Simple Like the Natives': Contagious Urban Spaces and Modern Power in Dashiell Hammett's Red Harvest" (paid access only), Modern Fiction Studies 51, no. 3 (Fall 2005), p. 506. The Project MUSE access provides a no-charge excerpt, but the excerpt does not cover the cited information.
Военна служба и личен живот Хамет се записва в армията през 1918 г. и служи в санитарните части на Бърза помощ на Съединените щати. По време на службата си заболява първо от испански грип, а впоследствие и от туберкулоза. Прекарва по-голямата част от военните си години като пациент в болница „Кушман“ в Такома, Вашингтон, където се запознава с медицинската сестра Джозефин Долан. Двамата сключват брак на 7 юли 1921 г. в Сан Франциско."California, San Francisco County Records, 1824–1997," database with images, FamilySearch (https://familysearch.org/ark:/61903/3:1:33S7-95D7-WQ6?cc=1402856&wc=319K-BZ7%3A20726701%2C22490901 : 20 May 2014), Marriages > image 84 of 233; San Francisco Public Library.
Хамет и Долан имат две дъщери: Мери Джейн (родена през 1921 г.) и Джоузефин (родена през 1926 г.).Layman, Richard with Rivett, Julie M. (2001). "Review" of Selected Letters of Dashiell Hammett 1921–1960; retrieved June 2, 2009. Малко след раждането на второто им дете медицинските сестри съветват Долан, че поради туберкулозата на Хамет тя и децата не бива да живеят постоянно с него. Долан наема къща в Сан Франциско, която Хамет посещава през уикендите. Бракът скоро се разпада, но той продължава да издържа съпругата си и дъщерите си с доходите от писателската си дейност.Gores in Emery, editor, pp. 240 and 336.
През по-голямата част от 1929 и 1930 г. той е романтично обвързан с Нел Мартин, авторка на разкази и няколко романа. През 1931 г. започва 30-годишна романтична връзка с драматуржката Лилиан Хелман.
Втора световна война Хамет посвещава значителна част от живота си на левия активизъм. През 30-те години е твърд антифашист, а през 1937 г. се присъединява към Комунистическата партия на САЩ. На 1 май 1935 г. става член Лигата на американските писатели (1935–1943), в която участват Лилиан Хелман, Александър Трахтенберг от International Publishers, Франк Фолсъм, Луис Унтермайер, И. Ф. Стоун, Майра Пейдж, Милън Бранд, Клифърд Одетс и Артър Милър; повечето членове са комунисти или техни симпатизанти. Той прекратява антифашистката си дейност, когато като член, а от 1941 г. и президент на Лигата, участва в нейния Комитет „Да не се допусне Америка във война“ през януари 1940 г., по време на Пакта „Молотов-Рибентроп“.Folsom, Franklin (1994). Days of Anger, Days of Hope. University Press of Colorado. .
Особено в „Алена жътва“ литературните изследователи откриват марксистка критика на социалната система. Биографът Ричард Лейман определя подобни интерпретации като „изобретателни“, но възразява срещу тях, тъй като в романа липсват „масите от политически онеправдани хора“. Хърбърт Рум отбелязва, че съвременните леви медии вече гледат на творчеството на Хамет със скептицизъм, „може би защото неговото творчество не предлага решение: никакви масови действия... никакво индивидуално спасение... никакво емерсонско помирение и трансцендентност“.Nolan, William F. 1978 2nd printing. Dashiell Hammett: A Casebook, with an introduction by Philip Durham. 1969. Santa Barbara, McNally & Loftin, p. 6. В писмо от 25 ноември 1937 г. до дъщеря си Мери Хамет се определя като част от „ние, червените“. Той заявява, че „в една демокрация всички мъже би трябвало да имат равен глас в своето управление“, но добавя, че „тяхното равенство не е нужно да надхвърля това“, и подчертава, че „при социализма не е задължително... да има изравняване на доходите“.Layman, Richard (ed.) 2001. With Rivett, Julie M., Introduction by Josephine Hammett Marshall. Selected Letters of Dashiell Hammett 1921–1960 , pp. 142f
Според Лилиан Хелман Хамет „най-сигурно“ е марксист, макар и „много критичен марксист“, който често проявява презрение към Съветския съюз“ и е „хапливо остър към Американската комунистическа партия“, към която въпреки това остава лоялен.
След нападението над Пърл Харбър той отново се записва в армията на Съединените щати, въпреки че е на 48 години, страда от туберкулоза и е комунист. По-късно твърди, че е „прекарал страхотно“ в армията,G. Michael Doogan, "Dash-ing Through the Snow", The Armchair Detective, Winter 1989, pp. 82–91 но биографката Даян Джонсън предполага, че объркването около собствените му имена е улеснила повторното му записване.Johnson, Diane (1983). Dashiell Hammett: A Life. Хамет служи като редник на Алеутските острови, първоначално работи по криптоанализ на остров Умнак и за кратко е разположен във Форт Ричардсън край Анкъридж, Аляска. Поради опасения относно политическите му възгледи е преместен в щабната рота, където редактира армейския вестник The Adakian заедно с ветерана от бригадата „Абрахам Линкълн“ Робърт Гарланд Колодни.Spitzer, E. (1974-01-04). "With Corporal Hammett on Adak". Nation. pp. 6–9 През 1943 г., докато все още служи, съавторства The Battle of the Aleutians с ефрейтор Колодни под ръководството на майор Хенри У. Хол. По време на престоя си на Алеутските острови развива емфизем.
През 1945 г. Хамет е сред шестнадесетте армейски офицери и редници, посочени като предполагаеми комунисти от Комисията по военни въпроси на Камарата на представителите. „Дивият Бил“ (ген. Уилям Донован) се застъпва за тях, подчертавайки тяхната лоялност и ефективност
След войната Хамет се завръща към политическия активизъм, макар и с по-малък плам от преди. На 5 юни 1946 г. е избран за президент на Конгреса за граждански права (КРП) на среща в хотел „Дипломат“ в Ню Йорк и посвещава по-голямата част от работното си време на дейностите на организацията.
През 1946 г. Конгресът за граждански права (CRC) създава фонд за гаранции, предназначен да се използва по преценка на трима попечители за освобождаване на обвиняеми, арестувани по политически причини.Shadow Man: The Life of Dashiell Hammett, pp. 219–223. Попечители са Хамет, който е председател, Робърт У. Дън и Фредерик Вандербилт Фийлд.
Главният прокурор на Съединените щати определя КРП като комунистическа фронтова организация.. Хамет подкрепя Хенри А. Уолъс на президентските избори през 1948 г."People Who Read and Write"; The New York Times, September 12, 1948
Лишаване от свобода Фондът за гаранции на Конгреса за граждански права привлича национално внимание на 4 ноември 1949 г., когато са внесени „260 000 долара в прехвърляеми държавни облигации“ за освобождаването на единадесет мъже, обжалващи присъдите си по Закона на Смит за престъпен заговор за пропагандиране и застъпничество за насилствено сваляне на правителството на Съединените щати. На 2 юли 1951 г., след изчерпване на жалбите, четирима от осъдените бягат, вместо да се предадат на федералните власти и да започнат да изтърпяват присъдите си. Окръжният съд на Съединените щати за Южния окръг на Ню Йорк издава призовки до попечителите на фонда в опит да установи местонахождението на бегълците.Shadow Man: The Life of Dashiell Hammett, pp. 219–223.
На 9 юли 1951 г. Хамет свидетелства пред съдия Силвестър Райън от Окръжния съд на Съединените щати, разпитван от Ървинг Сейпол, прокурор за Южния окръг на Ню Йорк, описван от Time като „най-добрия ловец на висши комунисти в страната“. По време на изслушването Хамет отказва да предостави исканата от правителството информация, включително списъка с участници във фонда за гаранции – лица, които биха могли да проявят достатъчно съчувствие, за да укрият бегълците.Shadow Man: The Life of Dashiell Hammett, pp. 219–223. На всички въпроси относно Комисията за граждански права или фонда той отказва да отговаря, позовавайки се на Петата поправка, и дори отказва да потвърди подписа или инициалите си върху документите на организацията. Веднага след приключване на показанията му Хамет е признат за виновен в неуважение към съда.
Хамет излежава присъдата си във федерален затвор в Западна Вирджиния, където, според Лилиан Хелман, е бил назначен да чисти тоалетни.Hellman, Lilian (1962). Introduction to Dashiell Hammett, The Big Knockover: Selected Stories and Short Novels. Houghton Mifflin. (Published posthumously; Hammett had turned down offers to republish his stories, and Hellman published them only after his death, as a tribute.) pp. vii–viii,Hellman, Lilian. Introduction to The Big Knockover. pp. xi–xii. Hellman wrote that there began an "irritating farce" that Hammett told her he was cleaning bathrooms "better than [she] had ever done" and "learned to take pride in the work", which she called his form of boasting, or humor, "to make fun of trouble or pain." Хелман отбелязва в своята възпоменателна реч, че той приема затвора, вместо да разкрие имената на дарителите във фонда, защото „е стигнал до заключението, че човек трябва да държи на думата си“.Johnson, Diane (1987). Dashiell Hammett: A Life. Fawcett Columbine. Cited in King, Laurie R. (2010). Afterword. Locked Rooms. Random House. p. 403.
До 1952 г. популярността на Хамет намалява в резултат на изслушванията. Той изпада в затруднено финансово положение поради спирането на радиопрограмите „Приключенията на Сам Спейд“ и „Приключенията на Тънкия човек“, както и заради запор върху доходите му от Службата за вътрешни приходи за неплатени данъци от 1943 г. насам. Освен това книгите му вече не се преиздават.
Последни години и смърт През 50-те години Хамет е разследван от Конгреса на САЩ. На 26 март 1953 г. дава показания пред Комисията по неамерикански дейности на Камарата на представителите относно собствените си действия, но отказва да сътрудничи. Макар да не са предприети официални мерки срещу него, позицията му води до включването му в черния списък, заедно с други личности, засегнати от Маккартизма.