Велизар Манолов Лазаров е български офицер, генерал от пехотата. Председател на БОК.
Биография Велизар Лазаров е роден на 8 септември 1868 г. в Ловеч. Син е на просветния деец Манол Лазаров. Участва в като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Постъпва във Военното училище (София) и го завършва през 1889 г. с военно звание подпоручик. Служи в пехотата. На 2 август 1892 г. е повишен в звание поручик, а през 1899 г. в капитан. От 1900 г. командва рота в 1--ви пехотен софийски полк, а от 1909 служи във военното училище. На 14 април 1910 г. е повишен в звание майор.
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 3-та дружина от 14-и пехотен македонски полк на 7-а дивизия. През 1913 година той е командир на дружината, сформирала българския гарнизон на Солун. По време на Междусъюзническата война, след смазването на съпротивата на дружината, е пленен и заточен от гърците. След това е освободен. На 1 април 1914 г. е повишен в звание подполковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е комендант на София. От 1916 г. е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който се сражава в Добруджа, а през следващите години на Южния фронт. От 16 март 1917 г. е полковник, а от 25 октомври 1920 г. е генерал-майор. След войната командва 1-ва пехотна софийска дивизия.
Лазаров е активен участник във Военния съюз и е уволнен от армията на 26 октомври 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза. Участва в преврата на 9 юни 1923 г.. Назначен за началник на Софийския гарнизон (1923 – 1929). От 1924 г. е началник на Военното училище, а от 1927 г. е началник на 1-ва военноинспекционна област.Министерска заповед № 228а от 1927 г. Генерал-лейтенант от 26 декември 1925 г., генерал от пехотата от 11 септември 1929 г. Уволнен е от служба през 1929 г.Царска заповед № 13 от 1929 г.
От 16 ноември 1929 г. е председател на БОК. Организира първата балканиада през септември 1931 в София.
В периода 1930 – 1932 г. е председател на Съюза на запасните офицери. По време на военната си кариера служи в 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, 38-и пехотен полк, като инструктор на погранични войски.
Женен е и има 4 деца. Синът му Лазар Лазаров е осъден по процеса срещу Военния съюз и по-късно е предложен за помилване.ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.302
Генерал от пехотата Велизар Лазаров умира на 6 април 1941 г. в София.
Военни звания Подпоручик (18 май 1889) Поручик (2 август 1892) Капитан (1899) Майор (14 април 1910) Подполковник (1 април 1914) Полковник (16 март 1917) Генерал-майор (25 октомври 1920) Генерал-лейтенант (26 декември 1925) Генерал от пехотата (11 септември 1929)
Награди Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас; Орден „Св. Александър“ I степен; Орден „За военна заслуга“ 5-и клас на обикновена лента; Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Бележки
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, С., 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 182 Председатели на БОК Лазаров, Велизар. Българският гарнизон в Солун, София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1929
Категория:Български генерали от пехотата Категория:Председатели на БОК Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Носители на орден „Св. Александър“ I степен Категория:Единадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Ловеч Категория:Починали в София Категория:Коменданти на София