Руси Христов Русев е български офицер (генерал от артилерията), убит на 1 февруари 1945 г. от комунистическия режим наложен в България след преврата от 1944 г.

Руси Русев е роден на 27 ноември 1887 г. в Габрово, завършва Военното училище в София (випуск 1909 г.). През Балканските войни и Първата световна война е командир на батарея в 4-ти артилерийски полк. Служи в 9-и артилерийски полк, а от 1927 г. е на служба в 4-и артилерийски полк. На 3 септември 1928 г. е произведен в чин полковник. През 1929 г. е назначен на служба в Артилерийската инспекцияМинистерска заповед (МЗ) № 179 от 1929 г., през следващата година става началник на техническия отдел на същата инспекцияМЗ № 64 от 1930 г., след което т 1934 г. е завеждащ въоръжението отново в Артилерийската инспекцияМЗ № 107 от 1934 г.. През 1935 г. е назначен за началник на артилерийския отдел на Държавната военна фабрикаМЗ № 70 от 1935 г., след което от началото на 1936 г. началник на техническия отдел в Щаба на армиятаМЗ № 7 от 1936 г.. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор.

През 1936 г. генерал-майор Руси Русев е назначен на най-висшата длъжност по въоръжението – Инспектор на въоръжениетоМЗ № 64 от 1936 г.. През този период генерал Русев осъществява превъоръжаването на Българската армия със съвременно военно оборудване и техника. Той води тайните преговори с Германия, довели до отпускането на многомилионни военни кредити от Берлин през 1938 и 1939 г. Сключва договорите с отделните германски концерни, производители на оръжие, и лично осъществява качествения контрол на доставките, поради което до началото на Втората световна война често е в Германия. През 1940 г. е назначен за началник на канцелария в Министерството на войнатаМЗ № 44 от 1940 г., като същата година на 3 октомври е произведен в чин генерал-лейтенант, след което от 1941 г. за кратко отново е инспектор на въоръжението и по-късно същата година е назначен за инспектор на артилерията. През 1942 г. е назначен за началник на отдел „Доставки и поддържане“. На 14 септември 1943 г. е назначен за министър на войната, на която длъжност е до 2 септември 1944 г., след което на 4 септември 1944 г. е произведен в чин генерал от артилерията. Той е вторият български офицер, произведен в най-висшия военен чин от артилерията.

След навлизането на Съветската армия в България е арестуван, съден от т.нар. „Народен съд“. Осъден е на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото.

Генерал от артилерията Руси Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.Цураков, Ангел. Енциклопедия Правителствата на България. Хронология на политическия живот 1879 – 2001, София 2001, с. 238, 241.

Военни звания Подпоручик (18 май 1909) Поручик (22 септември 1911) Капитан (18 май 1915) Майор (1 април 1919) Подполковник (6 май 1923) Полковник (3 септември 1928) Генерал-майор (6 май 1936) Генерал-лейтенант (3 октомври 1940) Генерал от артилерията (4 септември 1944)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военна лента Орден „Железен кръст“ II степен (Германска империя)

Бележки

Източници

Категория:Министри на отбраната на България Категория:Български генерали от артилерията Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Двадесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Габрово Категория:Починали в София Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд Категория:Жертви на Народния съд