Иван Николов Бацаров е български лекар и офицер, санитарен генерал-майор.
Биография Иван Бацаров е роден на 16 август 1866 година в Шумен. Син е на възрожденския деятел Никола Бацаров.
Завършва средното си образование в 1-ва софийска мъжка гимназия в София, а през 1892 г. завършва Медицинския факултет в Цюрих, Швейцария, специалност „Медицина“. По-късно специализира бактериология в Париж, в Института „Пастьор“.
В Сръбско-българската война от 1885 година е доброволец в Червения кръст. От 1893 година е на действителна военна служба като подпоручик в Софийския артилерийски склад, след което в 4-ти артилерийски полк.
През 1902 година д-р И. Бацаров оглавява новосформирания Противочумен институт, който през 1908 година се обединява с Бактериологичния институтИстория на медицината в България, София, 1980, с. 147.. В 1904 година е назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна болница, а от 1906 година е дивизионен лекар на 4-та пехотна преславска дивизия. На 15 октомври 1908 година е произведен в чин подполковник.
Участва в Балканската война (1912 – 1913) като дивизионен лекар на 4-та дивизия. През 1914 е произведен в чин полковник и поема длъжността началник на военно-санитарната служба при Министерството на войната и главен лекар на Действащата армия – пост, който заема до 1920 година. На 19 март 1917 г. е награден с османския медал „За бойни заслуги“, същия месец – османския орден „Меджидие“Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 517., а същата година – и османския сребърен орден „Лиякат“.
Иван Бацаров е първият български лекар, който получава чин генерал-майор – на 15 август 1917 година. Това е признание за усилията, които д-р Бацаров полага за намаляването на смъртността и болестите в българската армия по време на Първата световна война.
Уволнява се от военна служба през 1919/1920 година, след което работи в Бактериологичния институт в София до 1929 г.
Санитарен генерал-майор Иван Бацаров умира в София през януари 1951 година.
Семейство Иван Бацаров е женен и има 3 деца.
Военни звания Подпоручик (13 януари 1893) Поручик (2 август 1895) Капитан (1899) Майор (2 август 1903) Подполковник (15 октомври 1908) Полковник (1914) Генерал-майор (15 август 1917)
Награди Орден „За храброст“ IV степен, 2 клас без мечове Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове отгоре Орден „За военна заслуга“ III и IV степен на обикновена лента Османски медал „За бойни заслуги“ (1917) Османски сребърен орден „Лиякат“ Османски орден „Меджидие“ (1917)
Библиография Die maligen Tumoren des geschites und ihre operative Behandlung (1892), Zurich La pneumonie pesteuse experimental (1899), ParisЦентрален военен архив, ф. 012, оп.1, а.е. 9, л.1.
Бележки
Източници
Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 125
Категория:Български лекари Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Генерали от медицинската служба Категория:Български бактериолози Категория:Български военни лекари Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Петнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Починали в София Категория:Родени в Шумен Категория:Погребани в Централните софийски гробища