О̀рляне е село в Северна България, община Угърчин, област Ловеч.
География Село Орляне се намира на около 16 km западно от областния център град Ловеч и 8 km североизточно от общинския център град Угърчин. Разположено е в Средния Предбалкан. Територията на село Орляне е прошарена от малки и по-големи блокове обработваема земя, естествени ливади и гори. Релефът е хълмист. Почвите в землището на селото са алувиални и сиви горски, на отделни места могат да се открият пясъчно-глинести.
Село Орляне попада в умерено-континенталната климатична област. Обилни дъждове валят през месеците май-юни и октомври-ноември. Районът е беден на водни ресурси. Основни водоизточници тук са изворите от хълма „Кюнка“ и местността „Исака“, местните чешми, кладенци и герани. През селото протича от юг на север местната река Елешница, ляв приток на Катунецка река. Преди корекцията от 1975 г. реката е изключително пълноводна, което обяснява и наличието на останки от воденици по старото ѝ и сегашното течение. Горската растителност тук е представена главно от дъб, ясен, цер и габър. Надморската височина в центъра на селото е около 305 m, в източния му край нараства до около 340 m, а на запад около реката намалява до около 270 m.
Землището на село Орляне граничи със землищата на: село Каленик на север; село Радювене (бивше Стояново) на изток; град Угърчин на юг и запад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
Етническият състав на населението на село Орляне по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 106 100Българи 82 77,36Турци ... ...Цигани 0 0Други ... ...Не се самоопределят ... ...Не отговорили 20 18,87
Числеността на населението на село Орляне по данните от преброяваниятаПреброяване на населението след признаването му за село през 1963 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ОРЛЯНЕ. (Справка към 24 май 2025.) се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Орляне, общ. Угърчин, обл. Ловеч. Справка към 24.05.2025.
История Името на селото местните хора свързват с местността „Каракая“ (Черната скала), някога обитавана от много орли.
Оскъдни са сведенията за миналото на землището на село Орляне. Но някои останки – могили, градежи и други от тези времена около селото, както и известни аналогии на открития в съседни и близки селища подсказват за живот още през древността. Повечето от направените изводи се налагат въз основа на иманярски набези, извършени в землището на селото. Веществени доказателства за своето пребиваване в този край са оставили траките-в местността „Дервен дял“: керамика, бронзови апликации и бронзови монети. На много места из района на село Орляне има следи от римското владичество-Могилата, Юрта и др. Намерени са значително количество сребърни монети, фибули, фолиси и керамика.
За периода на Средновековието има малко сведения. Оттогава датира изграждането на селище-крепост на хълма „Калето“. Открити са множество медни монети (коруби), желязна пика за бой, стрели и останки от градеж.
По време на турското владичество землищата на днешното село Каленик и на село Орляне са включени в състава на турското село Каленик* (поради съвпадение на имената-Каленик*).
За първи път името Каленик* се споменава в регистър на Никополския санджак от 1479 г., като част от зиамет със 168 християнски домакинства, 2 вдовици, с общ приход 12,437 акчета, владение на Марко Мустафа бей. В състава на Каленик влизали 7 махали, отдалечени една от друга, поради особеностите на релефа: Курмазли, Аланлията, Угърчинската, Джам, Дикисан, Дурукли и Сунгурли. Център на Каленик* е Джам махала, която е най-голямата по площ с джамия. През вековете на турското владичество християнското население от махалите постепенно е ислямизирано. Според турски документ от 60-те години на 19 век махалите са изцяло мюсюлмански. Изключение прави Угърчинската махала. Турското присъствие в землището на Орляне е оставило трайни следи в имената на географските обекти, имена, които се употребяват и сега: Ибишовото, Аланлията, Исака, Гюлата, Османовото и др.
По време на Руско-Турската освободителна война(1877 – 1878) мюсюлманите напускат Каленик* заедно с отстъпващите турски войски. Техните местоживелища са подложени на разграбване и опожаряване.
В опустялото село Каленик* през 1878 г. се заселват преселници от габровските и ловешките села, както и от Македония. След тях по-късно идват и заселници от Троянско. Заселени са Дикисан (дн. Орляне) и Курмазли (дн. Каленик). В периода 1879 – 1886 г. мюсюлманите се завръщат в Каленик* и разпродават имотите си на заселниците (според продавателните записи от този период).
През периода 1878 – 1883 г. село Каленик* e самостоятелна селска община в Дерманска околия, включваща заселените махали Дикисан и Курмазли. През периода 1883 – 1887 г. село Каленик* е Каленишко общинско управление към Радювенска община, Ловешко окръжие, включващо махалите Дикисан и Курмазли. От 1887 до 1926 г. Каленик* е община в Ловчанска околия, Плевенски окръг, включващо махалите Дикисан и Курмазли. От 1926 г. махалата Курмазли се среща под името Каленик, а Каленик и Дикисан се водят съставни села, образуващи една административна община в Ловешка околия, като център на общината е Каленик. Каленик* вече не съществува. Оттогава датират и популярните сред населението имена: Горен Каленик (Дикисан, Орляне) и Долен Каленик (Каленик) или просто Калениците.
С МЗ № 2820/14 август 1934 г. махала Дикисан е преименувано на село Орляне. С Указ № 5/8 януари 1963 г. Орляне е признато за отделно населено място и е извадено от състава на Каленик. Днешното село Орляне включва три махали: Габровска, Македонска и Трън-махала. Габровска махала е заселена на мястото на обезлюдената турска махала Дикисан. Първи се заселват преселници от Габровско, а по-късно идват и такива от троянските села. Родове от Габровска махала са: Бекярци, Генчовци, Копринци, Калейци, Недялковци, Калеви, Гроздани, Богданци, Милчовци, Иванчовци, Терзиите. След габровци идват преселници от Македония. Те се заселват на мястото на обезлюдената турска махала Джам, и я наименуват Македонска махала. Родове от тази махала са: Палашовци, Папровци, Гоцевци и Славевци. Трън-махала (заради мястото, което било обрасло с тръни и глог) е заселено с преселници от Троянско. Така трите махали постепенно формират едно ново село, заселено през периода 1878 – 1886 г. село Орляне.
Преселилите се габровци, троянци и македонци са били будни българи. През 1890 г. полагат началото на учебното дело и откриват училище в малка къща, измазана с глина. За пръв учител бил назначен Кальо Хр. Боров от град Ловеч. Поради увеличаване броя на учениците през 1898 г. започва строеж на нова училищна сграда, която е завършена през 1902 г. През 1927 г. се взема решение за строеж на ново училище, което да отговаря на тогавашните педагогически изисквания. Строежът започва едва през 1930 г. и завършва 1933 г. Открито е началното училище „Васил Левски“ със слети паралелки. Първите му учители са били Васил Д. Иванов и Иван П. Христов.
През 1926 г. в селото се учредява читалище „Изгрев“. Основава се и читалищна библиотека с неголям брой книги.
През 1948 г. населението на село Орляне вероятно достига най-големия си брой от 750 души. След това се наблюдава обратната тенденция. За периода 1965 – 1986 г. общо от селото са се изселили 348 души.
Заселилите се габровци, троянци и македонци се включват постепенно в обществения и политическия живот на страната. През 1908 г. се образува група от привърженици на БЗНС, а през ноември 1931 г. организация на БРП. Орленчани вземат участие и в трите последователни войни: Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война. Също и във Втората световна война 1944-1945 г.
На 8 септември 1944 г. в селото е установена народно-демократичната власт. Сформиран е комитет на ОФ, който през следващите години започва да играе ръководна роля в селото.
Земеделието и животновъдството в селото са еднакво развити. Първостепенен фактор тук е ролята на река Елешница и местата около нея. До 1940 г. обработката на земята е ставала с дървено рало или плуг. След това навлиза по-модерен стопански инвентар. За препитание населението упражнявало и някои занаяти: дюлгерство, коларство, кацарство и др. През август 1950 г. се поставя началото на ТКЗС, което през 1958 г. се включва в ОТКЗС „23 септември“ (Катунец).
Къщите в село Орляне са на един или два етажа. Характерни са големите дворове, оградени с плет, а в по-ново време и с дувари.
Духовната култура на орленчани се характеризира с голямо разнообразие на обичаите, обредите, вярванията, пожеланията и др.
След 1948 г. селото получава нов облик с асфалтиране на улиците, водоснабдяване и електрифициране.
Редовни събития През първата седмица от ноември е сборът на селото. Хората посещават родителите си на село, ядат и пият традиционни български напитки и ястия. Няма сергии и подобни забавления.
Личности Дочо Пенков Маринов (Гроздан) – партизанин от Партизански отряд „Христо Кърпачев“ Иван Пенчев-дългогодишен учител в с. Катунец
Източници
Петров, Н., Бележки за историята на село Орляне, Ловешко
Михайлова-Георгиева, С., Историко-етнографско и географско изследване на село Орляне, област Ловеч, 2003, /[email protected]/
Външни препратки Средна Дунавска равнина и Среден Предбалкан. Географска карта. Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-026-3. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г.
Категория:Села в област Ловеч Категория:Населени места в община Угърчин