Елена Вячеславовна Дементиева () е професионална руска тенисистка, родена на 15 октомври 1981 г. в Москва, Русия.
Дебютът в тениса на Деметиева е организиран от семейството ѝ. Родителите ѝ, Вячеслав – електроинженер, и Вера – учител, често играели тенис в свободното си време. Любовта им към играта била толкова голяма, че се опитали да запишат 7-годишната Елена и нейния брат в някои от най-елитните московски спортни школи.
Но конкуренцията за спортовете била голяма. „Динамо“ и „Централният клуб на армията“ отказали да я приемат изтъквайки дребни недостатъци в движението ѝ по корта. Най-накрая я приели в знаменития клуб „Спартак“, където е обучавана от Рауза Исланова, майка и треньор на Марат Сафин и Динара Сафина.
Трите години под ръководството на Исланова били трудни, но Елена и до днес пази невероятни спомени от времето на този си треньор. „Това желание да се бия докрай беше наследено от нея, защото тя беше корава, консервативна и стриктна когато ставаше дума за спорт“, казва Дементиева.
Тя участва и печели първия си международен турнир, Лес Петит Асес, във Франция, когато е на 13. На турнирите „вкъщи“, в Русия, тя обикновено е най-малкото финалистка. Елена винаги е била част от четирите най-добри тенисистки в страната си, заедно с Анна Курникова, Екатерина Сисоева и Анастасия Мискина.
„Под крилото“ на Сергей Пашков в „Централния клуб на Армията“ (който този път я приели с готовност), Елена израства като играч. Тя коренно променя техниката си и се учи как да е водещата на корта, развивайки съкрушителния си форхенд. На 25 август 1998 тя става професионалистка.
Възходът ѝ в спорта е много бърз. Поставена на 182 място през 1998 г., тя се изкачва до номер 62 през 1999, а след това и до номер 12 през 2000.
Кариера Записва първото си участие в професионален турнир през 1995 година в родната Русия и Москва в началото на ноември. Макар фонда да е твърде скромен, Елена в два сета побеждава в първия кръг, но записва поражение във втория срещу Екатерина Сисоева след тежък трисетов сблъсък. Накрая равносметката показва $196 и 1.2 първи точки за ранкинг в ранглистата. Следващата година започва не особено добре с някои ранни загуби на малките турнирчета в Сочи и Самара, но в Журмула, Латвия, младият тенис-талант позволява само на една съперничка да ѝ вземе повече от три гейма в един сет. През сезон 1997 русокосата московчанка отново тръгва на поход към турнирите и взима втората си титла на сингъл в Истанбул, като побеждава на финала поставената под номер 1 в схемата Десислава Топалова. По време на сезона записва и мачове с някои от бъдещите звезди в световния тенис – на два пъти среща бъдещата номер 3 в света Надя Петрова, срещу която и печели, и губи, а на финала в Батуми за първи път в кариерата си записва неуспех срещу Анастасия Мискина. Смело решава и да играе в Москва и да запише дебюта си във WTA Тур – успешно преминава квалификациите, но губи в първия кръг от №28 в света Пати Шнидер „почти без бой“ – 6 – 2, 6 – 1.
През 1998 целите стават все по-високи, а турнирите – все по-оспорвани. Дементиева играе квалификациите и губи първия кръг в основната схема в Москва и Прага, но грабва трофея в ITF турнира в Бухен. На няколко пъти играе с далеч по-силните играчи от топ 50 – записва два успеха срещу №42 и №46 в света – Сара Питковски и Кара Блек, а и играе и печели първият тайбрек в мача си с Амели Моресмо (7 – 6(5), 6 – 7(3), 1 – 6).
През 1999 Дементиева представя Русия на финала на Фед Къп срещу САЩ като помага на Русия да спечели единствената си точка благодарение на победата над Винъс Уилямс с 1 – 6, 6 – 3, 7 – 6(5) след като губи мача с 1 – 4 в третия сет. През сезона взима участие и в първите си основни схеми на турнири от Големия шлем – чрез квалификации за Аустрелиън оупън, Ролан Гарос и „Уимбълдън“ и директно по право на ранкинга в Ю Ес Оупън. Достига втория кръг в Мелбърн и Ролан Гарос|Париж, отпада в първия в Лондон, но се компенсира за ранната си загуба с трети кръг в Ню Йорк. През годината стига и до първия си полуфинал – този в Палермо.
През 2000 тя влиза в топ 20, като за втора поредна година печели повече от 40 мача и прибавя в приходите си от наградни фондове над $600 000. Тя става първата рускиня в историята на тениса, достигнала полуфиналите на Ю Ес Оупън, където търпи поражение от Линдзи Дейвънпорт. През същата 2000 година на летните олимпийски игри в Сидни, Австралия, Дементиева печели среброто след като не успява да победи единствено най-добрата на олимпийския корт Винъс Уилямс с 2 – 6, 4 – 6. Първи полуфинал и на турнир от I категория – в Индиън Уелс. Стига и до Шампионата на WTA Тур, където в първия кръг побеждава защитаващата титлата си №2 в света Линдзи Дейвънпорт (за втори път в историята шампионът си тръгва толкова рано), а след това и Ким Клайстърс на четвъртфинала след като губи третия сет с 2 – 4. Все пак, не стига финал – пътя ѝ препречва Моника Селеш на полуфинала. През 2000 Дементиева получава и награда от WTA Тур – най-напреднал играч в световната ранглиста.
2001 е втората поредна година, в която „хубавата Елена“ Дементиева завършва сезона в челната двайсетица. По време на сезона, тя става първата ракета на Русия – позиция, която се е владеела от Анна Курникова от декември 1997. Въпреки това, Дементиева страда дълго от контузия в рамото докато играе в Австралия. За да продължи да играе, тя променя начина на изпълнение на своя сервис, като към изпълнението му прибавя сечена топка и променя придвижването си. След като рамото ѝ се оправя обаче, начинът за изпълнение на сервиса остава същия, и много специалисти го определят като „най-лошия сервис сред най-добрите играчи“. Тя е правила по цели 19 двойни грешки в един мач и е удряла първия и втория си сервис с удар от около 50 мили в час. Където ударът на топката трябва да е подобен на „1 часа“ (ако часовникът бе сложен над главата на сервиращия, топката трябва да е премине там където е стрелката за 1 часа), тя я удря като за „2 часа“.
За първи път сред най-добрите (2002 – 2003) През 2002 достига четвърти последователен финал на сингъл в Хертогенбош (губи от Данилиду след като е повела с 3 – 1 в третия сет). Също е и сред четирите най-добри в Акапулко и Филдерщат (побеждава №10 Хингис с 6 – 3, 6 – 1 – първата ѝ победа над състезател от елитната десетка от четвъртфинала срещу Хингис в Москва през 2001). Последни в четири турнира са мачовете ѝ на четвъртфинала – в Париж, Маями (губи от Винъс Уилямс след три сета), Амелия Айлънд (губи от Йелена Докич в три сета) и Бол. На Уимбълдън достига четвъртия си поред четвърти кръг и най-добро представяне на най-големия тревен турнир до този момент, но търпи поражение от Жустин Енен-Арден. Класира се за шампионата на WTA Тур, но отново губи от Енен-Арден още в първия кръг.
През сезона се оформя здрава връзка в играта на двойки със словашката тенисистка Хусарова – заедно вдигат високо трофеите в Берлин, Сан Диего, Москва и купата на шампионата на WTA Тур, а остават втори в класирането на Ю Ес Оупън. Некласирана на двойки на 1 април 2001, започва 2002 като №94, достигайки №6 в края на сезона (и личният рекорд – №4 на 14 април 2003).
През сезон 2003 участва на повечето турнири като част от „елитната десетка“ (27). Започва годината като №20, отново се завръща в десетката след като достига номер 8 – най-голямото си постижение до този момент – и номер 1 на Русия – между 15 септември и 2 ноември. Печели общо три титли, като с тази в Амелия Айлънд взима първия си трофей от общо 92-рото си участие на турнир на сингъл, като по пътя си се изправя срещу №1 Жустин Енен-Арден (спасява мачбол) и №2 в схемата Линдзи Дейвънпорт (превъзмогва временната загуба от 4 – 6, 2 – 4 до крайното 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3). Достига полуфинал в Париж, Торонто, Ню Хейвън и Москва (слага края на кошмарния баланс 0 – 10 срещу Моресмо) и се класира за Шампионата на WTA Тур – губи от Моресмо и Ким Клайстърс, но инфарктната победа срещу Чанда Рубин след като е губела мача с 4 – 6, 2 – 5 30 – 15 дава шанс на бъдещата френска номер 1 да продължи на полуфинала. Играе доста често с Жустин Енен-Арден през сезона и единствена успява да я победи в три сета между януари и септември; бие я в Амелия Айлънд, а по-късно в третия кръг в Сан Диего губи, след като е водела с 6 – 4 4 – 2, като все пак удължава мача до три сета. За втора поредна година губи мач на собствения си рожден ден – в Люксембург двубоя с Надя Петрова. На двойки грабва титлата в Хертогенбош заедно с Лина Краснорутская и двете заедно успяват да победят защитващите шампионки от Уимбълдън сестри Уилямс, които търпят първо поражение от Сан Диего '99.
Истинският връх (2004 – 2005) Сезон 2004 е най-добрия в кариерата на младата московчанка – достига два от финалите за Голям шлем (и единственият тенисист през 2004 с подобно постижение); на Ролан Гарос отбелязва първата си победа срещу Смашнова в третия кръг след 6 – 0, 6 – 7(2), 2 – 0, след това прегазва и Дейвънпорт в следващия си мач с 6 – 1, 6 – 3 (за първи път достига толкова далеч в открития шампионат на Франция, №3 и местна любимка Моресмо с 6 – 4, 6 – 3, а на полуфинала и Суарес отпада от голямата битка след мача с Дементиева, завършил 6 – 0, 7 – 5. На финала губи срещата си с шестата в схемата Анастасия Мискина – 6 – 1, 6 – 2 – първият в историята изцяло руски финал на турнир от Голям шлем. Другият голям финал е този в Ню Йорк – след шеметните победи над номер 2 Моресмо на четвъртфинала с 4 – 6, 6 – 4, 7 – 6(1) и номер 8 Каприати 6 – 0, 2 – 6, 7 – 6(5) на полуфинала я довеждат отново в битката за титлата във втория (и последен) изцяло руски финал, но Елена отново губи – този път 3 – 6, 5 – 7 се оказват достатъчни за Светлана Кузнецова да грабне първия си голям трофей. След това дебютира в топ 5 (на 13 септември) на позиция номер 5. Като поставена под номер 1 стига финала в Хазелт без да загуби сет, но губи първия си сет във финала за да отвее по-късно от него Бовина (0 – 6, 6 – 0, 6 – 4, след като е губела третия сет с 1 – 4) по пътя си към първата и единствена титла през сезон 2004. Достига и до още два финала на турнири от първа категория – в Маями (отстранява трикратната носителка на титлата Винъс Уилямс с 6 – 3, 5 – 7, 7 – 6(3) на четвъртфинала) и в Москва (отмъщава си на Кузнецова за загубения финал на Ю Ес Оупън като ѝ натрива носа на четвъртфинала). Отпада на полуфиналите в Лос Анджелис (губи срещу Серена Уилямс, Сан Диего (губи от бъдещата шампионка Дейвънпорт), Ню Хейвън (губи от бъдещата шампионка Елена Бовина) и Цюрих (губи срещу Шарапова в три сета, като през следващата седмица стига до актуалния и днес връх в кариерата си №4 в света. Четвъртфиналите се оказват непреодолими в Сидни (срещу Линдзи Дейвънпорт) и Париж (губи мача си с Татяна Головен). На другите два големи турнира през годината – Шампионат на WTA Тур и Олимпийските игри в Атина търпи пълен провал – губи още в груповата фаза и трите си мача, а на олимпийския корт губи срещата си от първия кръг на двойки.