Капитан Петко войвода е село в Южна България. То се намира в Община Тополовград, област Хасково.
География Село Капитан Петко войвода се намира в силно насечения Сакарски край. Самото село е разположено на около 8 км източно от общинския център Тополовград. С общинския център се свързва посредством единствения настилен асфалтов път, водещ до селото. Най-близкото селище е село Орешник на около 4 км западно от село Капитан Петко войвода. Най-близката ЖП гара е в град Елхово на 34 км североизточно, най-близкият ГКПП е при село Лесово на българо-турската граница, отстоящо на около 50 км югоизточно, областният център Хасково е на 94 км в западна посока.
Население Към 2005 г. населението на селото възлиза на 206 души.
Година Население (души)Година Население (души)1878 591 1965 6681893 786 1985 4471926 885 1992 3611934 777 2001 2361946 915 2011 151 1956 878 2021 84
История Първоначално селото е носело имената Доганджа, Доганоглу, Доган и Велел. Най-ранните му жители се числели към т.нар. доганджии (соколари) – население, освободено от определени данъци срещу задължение да осигурява и дресира ловни соколи за султански двор. Оттук произлиза и самото име на селото. Едни от първите сведения за Дуганово датират още от 1485 г., когато се споменава в османски документ като мюлк на турския сановник Айаз паша. През XVI век селото става вакъф, средствата от които били давани на мюсюлманския приют в Силиврия, а през средата на следващия XVII в. е отбелязано, че в Дуганово живеели 80 християнски семейства. През следващите векове тенденцията към промяна на етническия състав на селото вероятно е продължила и в края на XIX и началото на ХХ век цялото му население било гръцко (т.нар. кариоти).
След Освобождението на България през 1878 г. селото попада в пределите на Източна Румелия и е включено в състава на Каваклийската околия като център на селска община. След премахването на Каваклийската околия през 1901 г., Дугановската община преминава към Къзълагачка (Елховска) околия, където остава до 1945 г.
През първата половина на 1920-те години Дуганово отново напълно променя етническия си облик. В резултат на Спогодбата Моллов - Кафандарис българското население от Беломорска Тракия е изселено и голяма част от него настанена в района на Сакар, а местното гръцко население се изселва в Гърция. В Дуганово през 1923 – 1924 г. пристигат множество бежанци, които са основно от селата Пишманкьой (Пишмен, Софлийско) и Дерекьой (дн. Пандросос, Гюмюрджинско), както и единични семейства от Дервент (Дедеагачко), Козлукьой (дн. Каридия, Гюмюрджинско), Теке (Софлийско) и Одринска Тракия. Изселилите се от Дуганово гърци се установяват основно в селата Кровили (Гюмюрджинско), днес в гръцката област Родопи, и в Антия (Дедеагачко), днес в гръцката област Еврос. След връщането през 1941 г. на Беломорска Тракия в пределите на България, част от дугановското население (основно бежанци от с. Дерекьой) отново заминават по родните места, установявайки се главно в Гюмюрджина и с. Козлукьой, но три години по-късно след гръцката реокупация на областта, са принудени да се завърнат в Дуганово.
След установяването на народната власт (9 септември 1944 г.) в селото настъпват значителни промени, свързани предимно с неговото благоустрояване и стопанско развитие. През 1954 г. то е електрифицирано, а в 1957 г. е извършена колективизация на земята и създадено ТКЗС „Сила“. По това време Дуганово е лишено от статута на общински център и е включено в състава на Княжевската община (Тополовградска околия), известно време се намира и под административната юрисдикция на съседното село Мрамор.
С Указ № 2902 от 20 декември 1989 г. на председателя на Държавния съвет на НРБ село Дуганово е преименувано на Капитан Петко войвода, в чест на големия български революционер и хайдутин Петко войвода.
Кметове Кмет Мандат Помощник-кметШидер Петров (1)1885 – 07/11/1887 Шидер Петров (2)07/11/1887-Панайот Х. ШидеровКостадин Димов 21/05/1893-08/06/1893 Панайот Карадимитров Панайот Карадимитров13/06/1893-Манол П. Панайотов Димитър [Димов] Димадис28/02/1895-Гиню НиколовХристо Попов (1)31/12/1896-Никола ЛоловИлия Ночов [Ночев]18/12/1898-28/03/1899Манол ДимовХристо Попов (2)28/03/1899-16/02/1901Манол ДимовМанол Димов (1)16/02/1901-28/04/1901Панайот Шидеров БанудиХристо Попов (3)05/05/1901-Георги Шидеров Христо Попов (4)15/01/1903-Георги Иванов ДжинудиГеорги Димитров Бичинаруди15/11/1904-26/05/1905Георги Иванов ДжимудиГеорги Шидеров 26/05/1905-23/11/1905 Манол Димов (2)23/11/1905-Панко Димитров1908 – 19/06/1909Панайот Шидеров БаласудиПанайот Ш. Баласуди16/06/1909-27/05/1910Димитър П. Хаджиев Никола Ш. Джинуди27/05/1910- Георги Д. Димов1913- Георги Н. ЛолудиКостадин П. Василев19/08/1915-1920Панайот Н. МуковИлю [Илия] Георгиев1920 – 1922Делю Андонов1922 – 1923Никола Димитракиев06/09/1924-1925Георги Д. ПаскудиПетър С. Сапунджиев (1)1925 – 1926 Димитър Стоев Кирекчиев1926 – 1928Петър С. Сапунджиев (2)1928 – 13/12/1929 Станко Стоянов 13/12/1929-1930Петър Грозев1930 – 1931Никола Русев1931 – 1932Атанас Иванов Каракиров04/05/1932-1934Никола П. ДубараджиевРади Куртев Узунов1934 Ангел Друмев1934 – 1935 Иван Христозов Митев (1)1935 Атанас Ангелов Друмев 1935- Спас Пенев1942Стою Пеев Кирекчиев1942 – 1943Иван Христозов Митев (2)1943 – 1944Димитър Иванов Атанасов1944Никола Атанасов Ляпчев 1944 – 1945Димитър Петров Домузов Вълчо Тънтъров Ради Димитров Куртев Ради Костадинов Вълков Яни Николов Заптиев1951 – Михал Стоянов Тодоров (1) 30/05/1976-25/03/1979 Михал Стоянов Тодоров (2) 25/03/1979-1979 Петър Димитров Домузов Вълчо Николов Димитров (1) 13/06/1986-07/02/1988Вълчо Николов Димитров (2) 07/02/1988-13/10/1991Димитър Стоянов Берберов 13/10/1991-20/10/1995 няма Вълчо Николов Димитров (3)20/10/1995-2005няма Карю Ивилов Карев2005 – 2006няма, кметски наместникТодор Вълчев Тодоров (1)2006 – 28/10/2007 няма, кметски наместникТодор Вълчев Тодоров (2)28/10/2007-2008 няма, кмет, отстранен с решение на ОбИКТодор Атанасов Димитров (и.д.)02/09/2008- няма, назначен с решение на ОбС-Тополовград
Галерия
Категория:Села в област Хасково Категория:Населени места в община Тополовград Категория:Обекти, наречени на Петко войвода