„Гарванът“ () е стихотворение на американския поет и разказвач Едгар Алън По. Публикувано е за пръв път през януари 1845 година и носи на автора си световна слава. Свръхестествената история разказва как в една тъмна нощ безименният разказвач е посетен от мистериозен говорещ гарван, който грачи „Никога вече!“ („Nevermore!“).

Първият български превод на стихотворението е направен от Елин Пелин през 1906. Впоследствие то бива превеждано нееднократно. Другите му преводи са на Кристин Димитрова и Владимир Трендафилов (пародийно от 1992), Любен Любенов (1993), Велико Боев (1988), Спас Николов (1967).

През 1945 издателство „Фама“ представя ново двуезично издание на така популярните стихове на По. Преводът е дело на Георги Михайлов, а богатите илюстрации са излезли изпод ръката на известния френски художник, илюстратор и гравьор – Гюстав Доре.

През 2005 издателство „Зограф“ събира всички преводи и критически текстове в сборника „Гарванът • Български преводи и критиката за тях“. През 2001 г. в ИК „Сребърен лъв“ излиза сборникът „Стихотворения и поеми на Едгар Алън По“, сред които „Гарванът“, „Ал Аарааф“, „Тамерлан“, „Камбани“ и др. в превод на Теменуга Маринова.

Дори и след смъртта си По разединява литературната общност. Едни го величаят като бог, други, сред които Марк Твен („За мен прозата му е напълно негодна за четене – също като тази на Джейн Остин“) го обвиняват в липса на мъжественост и талант. Друга лична нападка от У. Х. Оден оприличава любовния му живот на ридаене в нечий скут и правене на жертва. Некрологът му, написан от американски критик, започва с „Едгар Алън По е мъртъв. Той умря в Балтимор преди два дни. Това известие ще разтревожи мнозина, но малко ще скърбят за него“. Авторът на мрачните слова, Руфъс Уилмот Грисуолд, по-късно написва биографична статия за По, в която се опитва да екзекутира вече мъртвия, приписвайки му всички съществуващи пороци и злини. Не че животът на По не дава материал за подобни нападки, но от злоба Грисуолд изопачава истината по жесток начин.

Резюме

Поемата започва с думи на анонимен разквач, a действието се развива през декември. Обикаляйки една тъмна и празна стая и тъгувайки за смъртта на своята любимата на име Ленор. Изведнъж спокойствието му бива нарушено – чува почукване на вратата, но когато го чува повторно, се оказва, че то идва от прозореца. Поглеждайки да види какво се случва, черен гарван нахлувава в стаята и без да обръща внимание на мъжа каца на бюста на Палада, намиращ се над вратата.

Макар и малко разсеян от тази случка, мъжът решава да попита птицата как се казва, но единственото нещо, което повтаря тя е „Никога вече!“ („Nevermore!“). Разказвачът е шокиран от факта, че гарванът говори, макар да повтаря една съща дума. В един момент, пернатият му „приятел“ сякаш се готви да отлети, намествайки се на мястото си и мъжът отново се отдава на спомените за всички онези хора, които са „отлетели“ от живота му.

Разказвачът обаче не се отказва, издърпва своя стол и сяда точно срещу гарвана, решен да научи повече за него. Замислен в креслото си, той започва отново да мечтае за отминалите прекрасни дни и скъпата Ленор. Изведнъж въздухът в стаята се проеменя, става сякаш по-текъж и младият мъж започва да си мисли, че може би Бог му изпраща знак, че е крайно време да забрави своята Ленор и да продължи напред. Гарванът отново казва „Никога вече!“ („Nevermore“), което предполага, че той никога няма да може да се отърве от спомените си. Разказвачът се ядосва и нарича птицата „демон“ и „пророк на злото“. Накрая, останал без сили, мъжът пита гарвана дали поне на небето ще бъде заедно със своята любима. Когато гарванът реагира отново със своето „Никога вече!“ („Nevermore“), разказвачът е напълно разярен и заповядава на птицата да се върне обратно в „Плутоновия хор“, но тя така и не се помръдва от своето място.

Последното признание, което прави мъжът е, че душата му е хваната в плен на спомените и той завинаги ще остане под сянката на гарвана.

Анализ Загубената любима се превръща в основна тема в „Гарванът“ на По, но това далеч не е единственият автобиографичен елемент, който може да бъде открит в най-популярното стихотворение на американския поет. Социалната изолация присъства в света му, въпреки неговото дейно участие в литературния живот. Загубата на близки хора е чувство, което По за нещастие е познавал прекалено добре. Чувството на изолация е породено още от смъртта на родителите му, последвано от отказа да бъде осиновен, смъртта на Френсис Алън, съпругата на неговия благодетел, както и болезнената гибел на неговата съпруга – Вирджиния Клем.

Несъмнено голяма част от мистерията, която обвързваме с поемата е свързана с образа на гарвана и символа гарван като цяло. Според други източници е имало вариант гарванът да бъде заменен от сова или бухал – нощна птица, символизираща мъдростта. След това обаче го е заменил с гарван, заради сонорното „р“. Гарванът определено е символ, който е натоварен с много значения и има богата предистория. В гръцката митология, Палада, въплъщение на мъдростта, е изначалната господарката на гарвана. Неслучайно в поемата гарванът каца именно на бюста на Палада. Мотивировката на По звучи така: „Накарах птицата да кацне на бюста на Палада, също за да създам контраст между мрамора и цвета на перата ѝ – и, както се подразбира, бюстът беше изцяло внушен от птицата, а беше избран точно бюстът на Палада, първо, защото най-добре подхожда на ерудицията на влюбения и, второ, поради звучността на самата дума Палада.“

„Гарванът“ като че ли е събрал цялата тъмнина, скръб, злощастна съдба и обреченост, преследваща Едгар Алън По през целия му живот. Парадоксално е, че творба, показваща такава голяма емоционалност и чувства, е написана с изключителна прецизност и премисляне на всеки детайл. „Гарванът“ е съчетание на изключителния гений, литературен усет, талант, чувство за ритъм, дори някаква степен литературна научност и междувременно ни открива част от една дълбока душевност и съкровено страдание.

Въпреки почти математическия подход, който поетът твърди, че е приложил при написването на своята поема, няма как личното му преживяване и вътрешни чувства да не са повлияли на настроението, което поемата носи. Факт е, че поемата е изключително добре структурирана и всеки детайл в нея е обмислен, но това, което прави най-ярко впечатление е усещането, което носи, което едва ли би могло да бъде предадено толкова добре, ако По не бе преживял загубата на любим човек.

Композиция В своето есе „Философия на композицията“ По сам мотивира по какъв начин е избрал размера, темата, рефрена и като цяло настроението на поемата и именно тези премислени избори са причината за нейния успех.

В това есе той описва даже прекалено подробно всеки един свой мотив, като например: гарванът търсил подслон в стаята, защото искал да се спаси от бурята навън (все пак действието се развива през една от нощите на месец декември) и белият бюст на Палада, на който каца е, за да послужи като контраст срещу черната птица.

Колкото до повтарящата се във всяка строфа дума „Nevermore“, авторът пише, че я използвал заради ефекта на дългите гласни, от които е създадена (въпреки че има и друга теория, че По е бил вдъхновен да използва думата от произведенията на лорд Байрън или Хенри Уодсуърт Лонгфелоу).

Поетът сам признава, че пише поемата с цел тя да получи признание. Впоследствие той със сигурност се е гордеел изключително много от получения краен резултат.

Илюстрации Няколко години по-късно, когато започва преиздаването на „Гарванът“, в него започват да се включват произведения на изкуството от известни илюстратори. Най-забележителният тираж е този от 1858 г., когато поемата дели страниците с илюстрации от Джон Тениъл, който е илюстратор на „Алиса в страната на чудесата“.

През 1875 г. е публикувано френско издание с английски и френски текст, с литографии от Едуар Мане и превод от Стефан Маларме.

Много художници от 20 век и съвременни илюстратори създават произведения на изкуството и илюстрации, базирани на „Гарванът“, включително Едмънд Дулак, Ищван Ороз и Райън Прайс.

Някои от илюстраторите към неговите произведения са рисували изображения към „Гарванът“, които имат доста голяма прилика със самия По.

Източници

Хаджикосев, Симеон. Западноевропейска литература, Сиела, София, 2005, част 3

По, Едгар Алън. Философия на композицията, с.69 – в: сб. „Слово и символ“, Наука и изкуство, 1971, София

Външни препратки

„Гарванът“ – пълен текст на първото издание, от American Review, 1845 година „Гарванът“ – пълен текст на последното авторово издание, от Richmond Semi-Weekly Examiner, 1849 година „Гарванът“ – шест превода на стихотворението в „Литературен клуб“ "The Raven – Amore в ре-минор от Владимир Воронски"

Категория:Стихотворения Категория:Творби на Едгар Алън По