Саса () е село в Северна Македония, в община Каменица (Македонска Каменица), разположено в областта Осоговия.
География Селото се намира над град Каменица, разпръснато по горното течение на река Каменица.
История Предполага се, че селото е основано от саксонски рудари (саси), откъдето идва и името му. В края на XIX век Саса е голямо българско село в Кочанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Саса е населявано от 700 жители българи християни и 30 цигани.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Саса има 552 българи екзархисти и 6 цигани. В селото функционира българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През март 1915 година Наум Митев и Стоил са убити, а старецът дядо Никола и други двама селяни – обесени от сръбските власти.Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 121 – 122
След Втората световна война в съседство на селото е разработен оловноцинковият рудник „Саса“.
Манастирът „Свети Ахангел Михаил“ в Саса е изграден в XX век. Руиниран е и с благословията на митрополиот Стефан Брегалнишки цялостно е възобновен.
Според преброяването от 2002 година селото има 876 жители.
Националност Всичко македонци 874 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Саса Дядо Анто Сарафски, български революционер, деец на ВМРО, с писмо до Тодор Александров от 29 декември 1923 година Иван Бърльо предлага да бъде награден със значка на ВМРО „за заслуга като ръководител на с. Саса и за добросъвестно изпълнение рискованата служба пограничен куриер на Кочанската революционна околия“Писмо на Иван Бърльо до Т. Александров със списъци на участниците в Кюстендилските събития в Деветоюнския преврат, които да се наградят със значката на ВМРО, Кюстендил, 29 декември 1923 г., Военноисторически сборник, 1991, 60, 1-3, с. 145. Йордан (Йорданчо) Сарафски, български революционер, деец на ВМРО Велю и Стоян, дейци на ВМРО Коле, четник на ВМОРО, загинал на 2 октомври 1910 в КочанскоДебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4. Масо Димитриев Саравски, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5 Никола Сарафов (Кольо Сарафчето, 1865 – 1921), български революционер Паун Атанасов Иванов (1876 – след 1943), български революционер Стоимен Стоилов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов, македоно-одрински опълченец, 50-годишен, 2-а рота на 7-ма кумановска дружина Стоица Манев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов Трифон Саев, български революционер, деец на ВМРО Янко (Янкул) Илчов Богданов (1875 – след 1943), български революционер
Починали в Саса Вера Йоцич (1923 – 1944), народен герой на Югославия Дончо Ангелов (1884 – 1921), български революционер
Бележки
Категория:Села в община Каменица