Радибуш () е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География Селото е разположено в областта Славище на 2 километра северно от общинския център Ранковце.
История Етимология
Според академик Иван Дуриданов първоначалната форма е Радибоужда, което е притежателно прилагателно със суфикс jā, женски род (според вьсь, женски род „село“) от личното име *Радибуд.
Според Йордан Заимов първоначалната форма е Радибѹждь.Заимов, Йордан. Български географски имена с јь. Принос към славянския ономастичен атлас, София, 1973, стр. 146.
Средновековие Село Горно Радибужд (И Радибоуждоу Горню) е споменато в грамота на цар Стефан Душан от XIV век.
В Османската империя
В 1683 година патриарх Арсений III Черноевич споменава в дневника си село Радибужд (въ сєло Радибѹждь).
В края на XIX век Радибуш е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1859 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Радибуш е населявано от 860 жители българи християни и 40 цигани.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радибуш има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
През декември 1906 селото (общо 127 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско. Местният свещеник е убит от сръбски четници и на негово място скопският сръбски митрополит ръкополага собствения му син. През юли 1908 година, след Младотурската революция, Радибуш отново става екзархийско село. На 8 септември 1909 българският свещеник в Радибуш поп Арсо е убит от сърбоманите Мило Филипов от Радибуш, Стойчо Димитров от Станча и Стефан Стойков и Ангел Тасев от Гулинци.Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
В 1910 година, при съдействието и на турските власти, 14 къщи от селото (от общо 130) стават сърбомански.Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония /Краят на XIX – началото на ХХ век/. Нови документи, София 1995, с. 436, 495, 498, 500
По време на Първата световна война Радибуш има 888 жители.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Величко Д. Златков е български кмет на Радибуш от 7 ноември 1941 до 9 юни 1942. След това кметове са Владимир Ив. Секираров от Куманово (22 юни 1942 - 19 ноември 1943) и Благой Ст. Андреев от Теарце (18 февруари 1944 - 12 август 1944).
Според преброяването от 2002 година селото има 157 жители.
Националност Всичко северномакедонци 156 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 1
Личности
Родени в Радибуш Арсо Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50 Йосиф Пенов Биджо (или Пешев), български революционер, паланечки войвода на ВМОРО Йосиф Спасев, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година Кире Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година Мите Джелепче (? - 1915), български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година, загинал в сражение Стефан Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Трайко Павлов, носител на орден „За храброст“ ІV степен Стефан Анчин, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, четата на Трайко Павлов Стойчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина Трайко Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4 Трайко Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев Яким Цветанов (1878 – 1973), български строителен предприемач Иван Георгиев, македоно-одрински опълченец, редник във 2-ра дружина, 1-ва рота, починал в гр. Кочани на 27 юни 1913 г., погребан в гр. Кочани ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 17
Починали в Радибуш Стоян Параспуров (? – 1907), деец на ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Ранковце