Миленко Петров Балкански (роден Миленко Пенев Богойн) е български офицер (генерал-майор).

Биография Генерал-майор Миленко Петров Балкански (Миленко Пенев Богойн) е роден на 14 октомври 1868 г. в село Църква (днес квартал на гр. Перник), Самоковска епархия.

Завършва Военното Княжеско Училище (11ти випуск) на 18 май 1889 година с чин подпоручик, а на 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. От 1899 г. до 1902 г. учи в Александровската Военноюридическата Академия в Санкт-Петербург, Русия и се дипломира като военен юрист. На 1 януари 1900 г. е повишен в чин капитан, а на 1 януари 1905 г. в чин майор.

Служи първо като следовател в 6-и пехотен Търновски полк на 1-ва пехотна Софийска дивизия в състава на 1-ва армия, след което в Русенския военен съд (от 1905 г.). През 1909 г. се премества във Военно-съдебното ведомство в София – първоначално като следовател, а от 1911 г. като военен прокурор в Софийския военен съд. На 1 януари 1910 г. е повишен в чин подполковник, а на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник.

От началото на 1915 г. заема длъжността помощник-началник на Военно-съдебната част към Щаба на Българската войска. След влизането на България в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. до края на войната Миленко Балкански е началник на Военно-съдебната част към Щаба на Действащата армия в Кюстендил. Председател е на Серския полеви съд от 1916 г. На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор.

Членувал е във военното братство «Светлина».

Награждаван е с българските военни ордени «За заслуга» на обикновена лента – 1905 г.; Народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента – 1910 г.; «Св. Александър» V ст. с мечове – 1913 г.; Народен орден «За военна заслуга» III ст. – 1917 г.

Освен това е удостоен с руския военен орден «Св. Анна» III ст. – 1903 г.; германския «Железен кръст» II ст. – 1917 г.; османските военни отличия «Железен полумесец» и «Меджидие» III ст. от 1917 г., както и на австро-унгарския военен орден «Франц Йосиф в. д.» – 1918 г.

Генерал-майор Миленко Петров Балкански умира 52-годишен на 13 април 1921 г. в София вследствие на тежестите от участието му в трите обединителни войни от 1912 – 1918 г. Семейство Миленко Балкански е роден в семейството на Пене Богойн, син на Цвятко Мавродинов Богойн, наследник на един от основателите на село Църква, дядо Богоя. Има сестра на име Мария. Генерал-майор Миленко Балкански е женен за Олга Станчова Балканска, сестра на Поликсени Станчова Стамболова (съпруга на Стефан Стамболов) и има две дъщери.

Военни звания Подпоручик (18 май 1889) Поручик (2 август 1892) Капитан (1900) Майор (1905) Подполковник (1910) Полковник (1 ноември 1913) Генерал-майор (15 октомври 1917)

Награди Княжеский орден „Св. Александър“ V степен с мечове Народен орден „За военна заслуга“ 5-и клас на обикновена лента Орден „За заслуга“ на обикновена лента Народен орден „За военна заслуга“ III ст. – 1917 г. Руски военен орден „Св. Анна“ III ст. – 1903 г. Германски „Железен кръст“ II ст. – 1917 г. Австро-унгарски военен орден „Франц Йосиф в. д.“ – 1918 г. Османско военно отличие „Железен полумесец“ Османско военно отличие „Меджидие“ III ст. – 1917 г.

Източници

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 134 Найденов, М., К. Костадинов, Родови записки на фамилия Богоини от село Църква, Пернишко, Ръкопис, 9.06.2001 г. Списък на наградените лица с княжески български ордени от 1879 до 22 септември 1908 година, Канцелария на българските ордени, София 1911, Държавна печатница, стр. 182 Списък на офицерите, наградени от Негово величество царя с ордени за показаните от тях отличия и заслуги през войните 1912/1913 години, Приложение на заповедта по Военното Ведомство № 81/1916 год., Държавна печатница, София 1916, № 360, стр. 18 Списък на офицерите, наградени с ордени от Негово величество царя за бойни отличия и заслуги през войната в 1915/1916 год., към заповед на Действ. Армия № 679/917 г., Печатница «Военен Журнал», София 1917, № 29, стр. 4 Списък на офицерите от Българската войска (на действителна служба) към 1 март 1918 год., № 1/43, Щаба на Действащата Армия, Кюстендил – печатн. Щаб Действаща Армия – 1918

Бележки

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Единадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в София Категория:Починали в София