Музиката в Пловдив е важна част от пловдивската градска култура.
История Католическият мисионер отец Доменико Мартилети, свещеник в пловдивската католическа катедрала „Свети Лудвиг“ е първият хоров и оркестров диригент в Пловдив. Той обучава пловдивски младежи да свирят и пеят, като формира музикална група, в която са включени 4 цигулки, 1 контрабас, 4 флейти, 2 кларинета, 2 валдхорни, 1 флигорна – това дава основание да се счита, че в Пловдив е създаден първият български симфоничен оркестър.Райчевски, Г. „Пловдивска енциклопедия“, издателство „Библиотека Пловдив“, Пловдив, 1999. Неговият оркестър свири на тържествата при откриване на европейските вицеконсулства в града през 60-те години на XIX в. С това се поставя началото на организирания музикален живот в Пловдив. Отец Мартилети пристига в Пловдив през 1861 г. да монтира орган в катедралата („първият, който са виждали и чували в България“ – според отчет на епископ Андрей Канова). По това време за църквата са закупени също два хармониума – от Париж и Виена, както и други музикални инструменти – от Виена и Цариград. В писмо от 4 март 1864 г. до свой приятел в Одеса Найден Геров пише „Тук от някое време се е подкачило да се разпространява европейската музика“. През 1899 г. по време на погребението на принцеса Мария-Луиза композиторът Ангел Букорещлиев свири на органa в църквата. По-късно на коледни и великденски служби на органа свири и чеха Антон Тайнер.
През 1879 г. е създаден Пловдивският духов оркестър. Той се нуждае от подготвени ръководни кадри и по тази причина са привлечени чужди музиканти. Един от тях е чехът Франц Швестка. 26 музикални пиеси от репертоара на оркестъра по онова време са негово дело. Той влага много усилия в събирането и класифицирането на автентични народни мелодии от различни краища на България. Въпреки че умира твърде млад, Швестка успява да завърши един от замислените си трудове, основополагащ за българската музикална култура. Това е „Българска китка“ – сборник, съдържащ партитури на български, руски, чешки и турски народни песни, аранжирани за духов оркестър. Авторът го посвещава на Областното събрание на Източна Румелия.Калинкова, П. „Чешкият принос в пловдивското образование и култура“. сп. „Българи“, стр. 34, бр.1 /2010 г.
Колежът „Свети Августин“ играе ярка културна роля в Пловдив. Силно развитие в него получава музиката, която датира от времето на Първото пловдивско изложение през 1892 г. Тогава е създаден първият духов ученически оркестър, наброяващ над 60 музиканти в следващите години. През 1900 г. е основан т. нар. „струнен оркестър“, представляващ всъщност пълноценна симфонична формация с над 30 музиканти, 1/3 от които учители. През 1906 г. се създава и мандолинен оркестър. Училищните оркестри неизменно присъстват на всички тържествени прояви в града. Наред с оркестрите в колежа се организират и хорове, които участват в църковни служби и представления.
Певческото дружество в Пловдив е основано през 1894 г. с цел изучване, развиване и разпространение на българската народна песен и музика.Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016 Заедно с военната духова музика години наред са главани изпълнители на откритите тържества на 1 май на Бунарджика. През 1901 г. в Пловдив гостува италианска оперна група „Gonsales“. С това пловдивчани имат възможност да посетят за първи път опера. През 1905 г. пловдивският учител Димо Бойчев открива във Втора прогимназия „Марашлията“ детска музикална „китка“ (група), в която децата се учат да пеят и играят на сцената. Поставени са първите оперетки „При болния учител“ и „За птички“, композирани от маестро Георги Атанасов. Към 1906-1907 г. в много къщи в Пловдив се появява пианото.Алваджиев Н., „Пловдивска хроника“, издателство „Летера“, Пловдив, 2019
През лятото на 1923 г. пловдивски интелектуалци и общественици вземат решение в града да се създаде Дом на изкуствата и печата. Сред основателите са изявени представители на пловдивските културни среди: композиторите и диригентите Ангел Букорещлиев, Антон Тайнер, Христо Манолов, оперният певец Събчо Събев, музикантите д-р Павел Недков, Спас Софиялиев, Антон Цариградски, Аглая Барзова, и др.Калинкова, П., Дом на изкуствата и печата в Пловдив, сп. Българи, бр. 6, 2010 г. Сградата на дома е построена в началото на 1930-те г. Тя става база почти всички културни изяви на пловдивската интелигенция в областта на музиката, театъра, литературата и изобразителното изкуство. През 1944 г. в нея е настанено кино „Култура“. Днес е студио на Радио „Пловдив“.
Пловдивската опера е създадена през ноември 1953 г., когато се състои първия спектакъл на операта „Продадена невеста“. През 1965 г. започват и представления на открито. Първоначално на Бунарджика, а по-късно и на Античния театър.Опера в Пловдив - За нас
Градският духов оркестър е емблематична формация за града в продължение на 40 години. Оркестърът е закрит през 2000 година поради липса на средства за издръжка, но през 2007 г. са направени постъпки за възстановяването му. Международният фестивал на камерната музика е основан през 1964 г. Провежда се ежегодно през месец юни в Етнографския музей.
Пловдивската формация „Бели, зелени и червени“ е сред най-популярните български джазови формации, създадена през 1971 г. Днес групата е не само сред символите на съвременната музикална култура на града, но и сред основните двигатели на джазовия живот в България и участник във всички културни процеси в страната от 1970-те години до днес.
През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивска филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество - Пловдив. Днес дружеството поддържа съставите на оперни солисти, оркестър, хор и балетна трупа. Специално място в активната му дейност продължават да заемат представленията на открито.
Една от музикалните забележителности в Пловдив е Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (съкратено АМТИИ), основана от проф. Асен Диамандиев. Тя е второто висше музикално училище в България след Българската държавна консерватория в София. Акад. Николай Стойков създава там катедра „Музикален фолклор“, като по този начин поставя началото на академичното изучаване на българския фолклор.
Училища Училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“
Формации Камерен ансамбъл „Филипополис“ Професионален фолклорен ансамбъл „Тракия“.
Хорове Академичен народен хор Хор „Детска китка“ Хор „Евмолпея“ Хор на Пловдивските момчета и младежи Хор „Шоп“
Други Бели, зелени и червени Братя Аргирови Замунда банана бенд Интро квартет Квартет Българка Джуниър Паралел 42 Група „Ренегат“
Видни лица
Антон Тайнер (р. 1866) - чешки диригент, работил 47 години в Пловдив Ангел Букорещлиев (р. 1870), композитор Панайот Пипков (р. 1871), композитор Георги Шагунов (р. 1873), капелмайстор Георги Атанасов (р. 1882), композитор Константин Константинов (р. 1903), музиколог Борис Христов (р. 1914), оперен певец Александър Николов (Сашо Сладура) (р. 1916), музикант Любомир Сагаев (р. 1917), музиколог Кръстьо Марев (р. 1922), диригент академик Николай Стойков (р. 1936), композитор Милчо Левиев (р. 1937), пианист и композитор Тома Спространов (p. 1941), музикален редактор Мария Нейкова (р. 1945), композитор и певица Стойка Миланова (р. 1945), цигуларка Митко Щерев (р. 1945), певец, композитор Христо Кидиков (р. 1946), поп-певец доц. Стефка Оникян (р. 1951), певица и преподавател по пеене в НМА „Панчо Владигеров“ – София Венета Рангелова (р. 1957), поп певица Благовест Аргиров (р. 1959), поп изпълнител Светослав Аргиров (р. 1959), поп изпълнител Теодосий Спасов (р. 1961), кавал Румяна Георгиева – певица, „Трик“ Емил Василев – певец, „Тоника“ Мирослава Кацарова (р. 1971), джаз певица Добринка Табакова (р. 1980), композитор Васил Бележков (р. 1984), композитор и китарист
Фестивали Международен фестивал на камерната музика – провежда се ежегодно от 10 до 20 юни от 1964 г. Международен фестивал „Пловдивски джаз вечери“ – ежегоден джаз фестивал през септември в лятно кино „Орфей“. Международен фолклорен фестивал – провежда се всяко лято от 1993 г. Фестивал на старата градска песен „Нежни чувства“ – провежда се ежегодно от 2000 г. Тракия фолк (издание 2003 г.)
Галерия
Източници