Ерида̀н (, на латински: Eridanus) в древногръцката митология е името на митична река, както и на речен бог. Същото име, като „небесна река“ носи и съзвездието Еридан.
Река Еридан Според митологията в река Еридан пада Фаетон, след като светкавицата на Зевс го поваля от колесницата на баща му Хелиос. (Филострат Стари, Imagines, 1, 11).
Според преданието реката е богата на кехлибар (Овидий, Метаморфози, 2: 365; Херодот, История), представян като застиналите сълзи на Хелиадите, оплакващи смъртта на брат си Фаетон (Филострат Стари, Imagines, 1, 11). Към нимфите на Еридан се обръща героят Херакъл, с молба помощ, в търсене на вълшебната градина на Хесперидите.
Според Вергилий (Енеида, VI, 659) това е една от реките в Хадес. В Древността с Еридат се асоциират и следните реални реки: Една от реките в гръцката област Атика. Река, разположена северно от Гърция – може би Истър (Дунав) или Западна Двина. Павзаний (Описание на Елада, Кн. 4) поставя Еридан в северните европейски страни, където живеят галатяните (келтите). По – река в днешна Северна Италия, където се е добивал кехлибар (Полибий, Всеобща история, II, 16, 6). Дионисий Периегет (Описание на света, 288 - 289) локализира извора му на изток, западно от река По, докато Страбон (География, V, 1, 9) твърди, че Еридан не е никъде по Земята, въпреки че е свързван с По. Рона (според Есхил) – река в днешните Швейцария и Франция. В своята „Аргонавтика“ (Argonautica, IV, 622 - 629) Аполоний Родоски твърди, че река Еридан, по която плават аргонавтитe, се влива директно в река Родан (Рона). Река в Западна Европа, която се влива в Северно море, откъдето се добива кехлибар. (Херодот, История, III 15).
Бог Еридан Под името Еридан е известен и речен бог, брат на океанидите, за когото се твърди, че живее в древното северно царство на Хиперборея,. Според Хезиод (Теогония, 338), Нон от Панополис (Деянията на Дионис/Дионисиака, 23.236) и Хигин (Fabulae, 14) той е син на титана Океан и на нимфата Тетия и баща на Зевксипа (на старогръцки: Ζευξίππη) – майка на атинския герой Бут.
Според Овидий (Метаморфози, 2319) Еридан е баща на наядите Хеспериди (на старогръцки: Ναιαδες Ἑσπεριαι). Според Вергилий (Георгики, i, 482) и Овидий (Метаморфози, ii, 324) той е цар на реките и по бреговете му има кехлибар.
Има място сред звездите като съзвездието Еридан (Арат от Соли, Небесни явления, 360 - 365). Изобразява се и като бик (Вергилий, Георгики, IV, 371).
Вижте също Борей Падуа Ойкумене Син кехлибар Съзвездие Бик Източници
Eridanos, на уеб страница Theoi.com Eridano, в Treccani Enciclopedia on-line Эридан, Еридан (Любкер. Реальный словарь классических древностей) Эридан, «Мифы народов мира». Энциклопедия. (В 2-х томах). 2-е изд. Гл. ред. С. А. Токарев. — М.: «Советская энциклопедия», 1987. Т. II, с. 666.
Библиография
Арат, Явления (Феномени). Apollonius of Rhodes, Apollonius Rhodius: the Argonautica, translated by Robert Cooper Seaton, W. Heinemann, 1912. Internet Archive. Вергилий, Буколики. Георгики. Енеида. Изд. Народна култура 1980. Virgil, Bucolics, Aeneid, and Georgics Of Vergil. J. B. Greenough. Boston. Ginn & Co. 1900. Online version at the Perseus Digital Library Dionysius Periegetes, Lightfoot, J.L. (ed.). Description of the Known World. Oxford: Oxford University Press., 2014. ISBN 978-0-19-967558-6. Nonnus, Dionysiaca; translated by Rouse, W H D, III Books XXXVI– XLVIII. Loeb Classical Library No. 346, Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1940. Internet Archive Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. Полибий, Всеобща история. Публий Овидий Назон, Метаморфози. ИК „Народна култура“, София, 1974. Ovid, Metamorphoses, Brookes More. Boston. Cornhill Publishing Co. 1922. Online version at the Perseus Digital Library. Страбон, География Хезиод, Теогония, в Теогония, Дела и дни. Омирови химни. С. „Народна култура“, 1988. Hesiod, Theogony, in The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White, Cambridge, Massachusetts., Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1914. Online version at the Perseus Digital Library. Херодот, История, НБУ 2019, ISBN 978-954-535-618-6. Hyginus, Gaius Julius, Fabulae in Apollodorus Library and Hyginus Fabuae: Two Handbooks of Greek Mythology, Translated, with Introductions by R. Scott Smith and Stephen M. Trzaskoma, Hackett Publishing Company, 2007. ISBN 978-0-87220-821-6. Elder Philostratus, Younger Philostratus, Callistratus. Translated by Fairbanks, Arthur. Loeb Classical Library Volume 256. London: William Heinemann, 1931.
Категория:Места в гръцката митология Категория:Древногръцка митология