Историята на Русия води началото си от историята на източните славяни и на угро-финските народи. Традиционната начална дата на специфично руската история е 862 г., създаването на държавата Гардарики, управлявана от варяги, в Новгород. Тя обхваща всичките земи, населени с илменски (новгородски) славяни, вепси и воти, и е основана от варяжкия предводител Рюрик. През 882 г. Рюриковият наследник, новгородският княз Олег, превзема Киев, обединявайки северните и южните земи на източните славяни под единно управление, премествайки центъра на властта в Киев към края на X век и запазвайки значителна автономия на северните и южните части. Киевска Рус приема християнството през 988 г. при управлението на Владимир I. С това започва синтезът на византийска, славянска и скандинавска култура, които определят руската култура през следващото хилядолетие. Киевска Рус в крайна сметка се разпада под натиска на монголските нашествия през 1237 – 1240 г. След XIII век Великото московско княжество се откроява като значителна политическа и културна сила, движеща обединението на руските територии. Към края на XV век много от дребните княжества около Москва са обединени с московското, което поема пълен контрол над собствения си суверенитет при Иван III Велики.

Иван Грозни преобразува Великото московско княжество в Руско царство през 1547 г. През 1598 г. смъртта на неговия син Фьодор I, който няма деца, създава криза на наследяването и настъпва период на хаос и гражданска война, известен като Смутното време. То завършва през 1613 г. с коронацията на Михаил Романов за първи цар от династията Романови. През останалата част от XVII век Русия завършва изследването и завладяването на Сибир, като до края на века претендира за земи чак до Тихия океан. Във вътрешната политика царската власт се сблъсква с множество въстания, например това през 1670 – 1671 г. с казашкия водач Стенка Разин. През 1721 г., след Северната война, цар Петър Велики преименува държавата на Руска империя. Петър е известен и с това, че основава Санкт Петербург като нова столица на своята империя и че въвежда западноевропейската култура в Русия. През 1762 г. императрица Екатерина Велика продължава западната политика на Петър Велики и поставя началото на ерата на руското просвещение. Внукът на Екатерина, Александър I, отблъсква нашествие на френския император Наполеон, което спечелва на Русия статут на една от великите сили.

Селските бунтове се засилват през деветнадесети век, кулминирайки през 1861 г. с премахването на руското крепостничество от Александър II В следващите десетилетия реформаторски усилия като Столипинските реформи от 1906 – 1914 г., конституцията от 1906 г. и Държавната дума (1906 – 1917 г.) се опитват да отворят и либерализират икономиката и политическата система, но императорите отказват да се откажат от автократичното управление и се съпротивляват на намаляването на едноличната си власт. Комбинацията от икономическа криза, незадоволително участие на Русия в Първата световна война и недоволство от самодържавието предизвикват Руската революция през 1917 г. Февруарската революция слага край на монархията и довежда на власт коалиция от либерали и умерени социалисти, но неуспешните им политики завършват с Октомврийската революция. През 1922 г. Руска СФСР, Украинската ССР, Беларуската ССР и Закавказката СФСР подписват Договор за създаването на СССР, официално обединявайки и четирите републики, за да образуват Съветския съюз като единна държава. Между 1922 и 1991 г. историята на Русия по същество е история на Съветския съюз. През 40-те години на XX век СССР е сред победителите във Втората световна война, макар че първоначално подписва пакт за ненападение с нацистка Германия и двете страни нахлуват в Полша. След изненадващото нашествие на Германия в Съветския съюз през юни 1941 г. започва т.нар. Велика отечествена война за СССР. В последните етапи на войната Червената армия напредва до Берлин. В резултат на победата в сферата на влияние на СССР попадат редица държави в Източна Европа, които формират социалистически Източен блок. Това спомага през втората половина на XX век СССР да се превърне в суперсила, конкурираща се с другата суперсила Съединените щати и с други западни страни в Студената война.

Към средата на 80-те години на XX век, когато слабостите на съветските икономически и политически структури стават все по-изразени, Михаил Горбачов предприема големи реформи, които в крайна сметка отслабват влиянието на комунистическата партия и водят до разпадане на Съветския съюз. В Източна Европа протичат демократични революции, Русия остава сама и започва историята на постсъветска Русия. Руската съветска федеративна социалистическа република се преименува на Руска федерация и става основен приемник на Съветския съюз.Article 1 of the Lisbon Protocol from the U.S. State Department website. Русия запазва ядрения си арсенал, но губи статута си на суперсила. Премахвайки централното планиране и държавната собственост в икономиката през 90-те години на XX век, нови лидери, сред които изпъква Владимир Путин, поемат политическата и икономическата власт след 2000 г. и провеждат външна политика, която се стреми към възстановяване на престижа на суперсила. В съчетание с икономическия растеж, Русия постепенно възвръща значителен глобален статут. Спорното Анексиране на Крим от Русия през 2014 г. е последвано от икономически санкции, наложени на Русия от Съединените щати и Европейския съюз. Санкциите са значително разширени след агресивното руско нападение над Украйна през 2022 г. Под ръководството на Путин корупцията в Русия е оценена като най-лошата в Европа, а положението с човешките права в Русия е все по-критикувано от международни наблюдатели.

Античност

В края на VIII век пр.н.е. древногръцки търговци посещават търговските центрове Танаис и Фанагория.Esther Jacobson, The Art of the Scythians: The Interpenetration of Cultures at the Edge of the Hellenic World, Brill, 1995, p. 38. . Херодот описва скитския град Гелон като огромен град (най-големият в Европа), укрепен със земни насипи и дърво, обитаван около 500 г. пр.н.е. от скитските племена хелони и будини. През 513 г. пр.н.е. цар Дарий I започва военна кампания на Ахеменидската империя покрай Черно море към Скития (Скитска война), съвременна Украйна, като в крайна сметка достига река Танаис (Дон).

През VII и VI век пр.н.е. древни гърци, предимно от Милет, колонизират големи части от съвременен Крим и Азовско море, като в крайна сметка се обединяват в Боспорското царство до 480 г. пр.н.е. и са включени в голямото Понтийско царство през 107 г. пр.н.е. То в крайна сметка е завладяно от Римската република, а Боспорското царство става клиентска държава на Римската империя. Около II век сл.н.е. готите мигрират към Черно море, а през III и IV век сл.н.е. в Южна Русия според Йорданес съществува полулегендарното готско царство Ойум, по-късно завладяно от хуните. Между III и VI век. Боспорското царство е завладяно от последователни номадски вълниPeter Turchin, Historical Dynamics: Why States Rise and Fall, Princeton University Press, 2003, pp. 185–186. . на войнствени племена, които често мигрират към Европа, например хуните и тюркските авари.

Степите в долната част на Волжския басейн между Каспийско и Черно море до VIII век са обитавани от хазарите.David Christian, A History of Russia, Central Asia and Mongolia, Blackwell Publishing, 1998, pp. 286–288. . Известни със своите закони, толерантност и космополитизъм,Frank Northen Magill, Magill's Literary Annual, 1977 Salem Press, 1977, p. 818. . хазарите са основната търговска връзка между Балтика и ислямската империя на Абасидите със столица Багдад.André Wink, Al-Hind, the Making of an Indo-Islamic World, Brill, 2004, p. 35. . Те са важни съюзници на ВизантияAndrás Róna-Tas, Hungarians and Europe in the Early Middle Ages: An Introduction to Early Hungarian History, Central European University Press, 1999, p. 257. . и водят серия от успешни войни срещу Арабските халифати.Daniel H. Frank and Oliver Leaman, History of Jewish Philosophy, Routledge, 1997, p. 196. .

Ранните славяни Някои от предците на съвременните руснаци са славянски племена, заселили се първоначално според някои учени около Припятските блата.For a discussion of Slavic origins, see Paul M. Barford, The Early Slavs, Cornell University Press, 2001, pp. 15–16. . Първите източни славяни постепенно заселват Западна Русия на две вълни: едната се движи от Киев (днешна Украйна) към днешни Суздал и Муром, а другата от Полоцк (днешна Беларус) към Новгород и Ростов.

След VII век източните славяни съставляват по-голямата част от населението в днешна Западна Русия и бавно завладяват и асимилират местните финландски и балтийски племена, като меря, муромяните и мещера.

Още през 825 – 850 г., а може би дори по-рано, на север от средното течение на Днепър съществува политическа йерархия. Всъщност, според „Бертинските летописи“, някои Роси (Rhōs, както са били известни на византийците) придружават византийско пратеничество до двора на франкския крал Лудвиг Благочестиви, молейки за помощ да се завърнат в родината. На техния владетел се приписва титлата каган, подобно на хазарите, но те все пак твърдели, че принадлежат към „народа на шведите“. Конкретните факти, свързани с този хипотетичен Руски каганат, обаче са обект на множество противоречиви исторически тълкувания.

Киевска Рус (862 – 1240)

Скандинавските завоеватели, известни като викинги на Запад и варяги на Изток, съчетават пиратство и търговия в цяла Северна Европа. В средата на IX век те започват да проникват по водните пътища от източно Балтийско море до Черно и Каспийско море.Dimitri Obolensky, Byzantium and the Slavs, St Vladimir's Seminary Press, 1994, p. 42. . Според легендарното „Призоваване на варягите“, записано в няколко руски хроники, като Новгородската първа летопис и Повест за миналите времена, варягите Рюрик, Синеус и Трувор са поканени през 60-те години на IX век, за да възстановят реда в три града: Велики Новгород (повечето текстове) или Стара Ладога (Ипатиев кодекс); Белозерск; и Изборск (повечето текстове) или „Словенск“ (Псковска трета летопис).Kievan Rus' and Mongol Periods , excerpted from Glenn E. Curtis (ed.), Russia: A Country Study, Department of the Army, 1998. . През 862 г., е създадена държавата Гардарики, управлявана от варяги, в Новгород. Тя обхваща всичките земи, населени с илменски (новгородски) славяни, вепси и воти, и е основана от варяжкия предводител Рюрик. Твърди се, че техните наследници се преместват на юг и разширяват властта си до Киев, който преди това е владян от хазарите.

Така през IX век по долината на река Днепър възниква Киевска Рус – първата източнославянска държава на етноса Рус. Като координирана група от княжества с общ интерес от поддържане на търговията по речните пътища, Киевска Рус контролира търговския път за кожи, восък и роби между Скандинавия и Византийската империя по реките Волхов и Днепър.

Към края на X век малцинствената варяжка военна аристокрация се е сляла с местното славянско население, което е обект на византийско християнско влияние в хода на многобройните кампании за плячкосване на Константинопол.See Dimitri Obolensky, "Russia's Byzantine Heritage," in Byzantium & the Slavs, St Vladimir's Seminary Press, 1994, pp. 75–108. . Една такава кампания отнема живота на най-видния славянски водач, Светослав I, който е известен с това, че прекратява властта на хазарите по Волга.Serhii Plokhy, The Origins of the Slavic Nations: Premodern Identities in Russia, Ukraine, and Belarus, Cambridge University Press, 2006, p. 13. .