Софийската епархия „Свети Йоан XXIII“ () е християнски диоцез в България, единствената епархия на източнокатолическата Църква на съединените с Рим българи. Софийският епископ има седалище в София, при катедралата „Успение Богородично“.

Граници Епархията обхваща цялата територия на България. Разделена е на три духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. На север граничи с архиепархията на Фъгъраш – Алба Юлия и Букурещката епархия „Св. Василий Велики“ в Румъния, на запад – с Епархията „Свети Николай“ на Руски Кръстур и със Струмишко-Скопската епархия, на юг – с Гръцката апостолическа екзархия от византийски обред и с Истанбулската апостолическа екзархия от византийски обред.

История Униатското движение по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан архиепископ.

Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. СлавейковЦончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. „Художник“, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в Киев, където умира след 18 годиниИстория на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954-621-213-X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 954-528-467-6, стр. 593 – 594. За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на успенците и възкресенците да изпратят свои братя в Цариград, Македония и Тракия.

След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.

През 1883 г., с декрет от Рим, Конгрегацията за разпространение на вярата издига 2 викариата – за Тракия и Македония, със съответните епископи – Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.

През 1925 г. папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраща Анджело Ронкали.

Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.

През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, Казанлък, Тополовград, Ивайловград и Малко Търново, в селата Студена, Дервишка могила, Мустракли, Присадец и Филипово, Свиленградско Покрован и Кобилино, Ивайловградско Зорница и Правдино, Ямболско Лесово и Гранитово, Eлховско Енина, Казанлъшко Ново Делчево, Петричко

За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село Куклен, Пловдивско и в Свиленград.Епископ Кирил Куртев На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати – 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.

На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ Йоан Гаруфалов. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с Дамян Теелен – епископ на Никополската епархия, и Иван Романов – епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли – апостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.

След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ Методий Стратиев.

На 11 октомври 2019 година папа Франциск издига апостолическата екзархия в Софийска епархия „Свети Йоан XXIII“ и управляващият епископ Христо Пройков получава титлата софийски епископ. Поради навършване на възраст на 8 април 2024 г. оставката на епископ Пройков като епархиен епископ е приета от папа Франциск и за епископ е назначен отец Петко Вълов.

Структура След последната административна реформа от 1 януари 2020 г., Софийската епархия има 12 енории в цялата страна, обслужвани от 16 свещеници. Епархията е разделена на 3 духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. В нея работят монашеските общества на отците успенци, възкресенци, салезиани, кармелити и сестрите кармелитки, евхаристинки, облатки и фоколарини от Марииното дело.

Към 2020 г. в екзархията служат 16 свещеници: 4 мирски и 12 монашески. На 1 свещеник се падат 625 католици. Освен това има 13 монаси и 40 монахини от различни ордени.

Енории Католически енории в България Софийско-пловдивска епархия (западен обред) Никополска епархия (западен обред) Софийска епархия (източен обред)

Софийската епархия е разделена на 12 енории: София: катедрална енория „Успение Богородично“ с ректорални църкви: Църква „Свети Франциск от Асизи“ Църква на сестрите евхаристинки „Свети папа Йоан XXIII“ Параклис „Свети Йосиф“ към манастира „Сестри евхаристинки“ Църква на монахините боси кармелитки „Свети Дух“ Параклис „Рождество Христово“ Пловдив: енория „Възнесение Господне“ Бургас: енория „Успение Богородично“ Стара Загора: енория „Св. св. Кирил и Методий“ Църква на монасите салезиани „Дева Мария – Помощница на християните“ Шумен: енория „Света Анна“ Ямбол: енория „Св. св. Кирил и Методий“ Казанлък: енория „Свети Йосиф“ Куклен: енория „Света Троица“ Малко Търново: енория „Света Троица“ Eпархийно светилище „Света Богодорица“ Ново Делчево: енория „Успение Богородично“ Правдино: енория „Свети Йосиф“ Покрован: енория „Успение Богородично“

Исторически енории Гранитово: енория „Света Тереза на Младенеца Исус“ Присадец: енория „Успение Богородично“ Зорница: енория „Рождество Богородично“ Кобилино: енория „Света Тереза на Младенеца Исус“

Статистика

| 1969 || ? || 8 500 000 || ? || 8 || 8 || || 0 || || || 21 || 20 |- | 1988 || 15 000 || ? || ? || 20 || 12 || 8 || 750 || || 16 || 40 || 18 |- | 1999 || 15 000 || ? || ? || 16 || 6 || 10 || 937 || || 10 || 39 || 20 |- | 2000 || 15 000 || ? || ? || 15 || 5 || 10 || 1000 || || 10 || 40 || 20 |- | 2001 || 15 000 || ? || ? || 17 || 5 || 12 || 882 || || 14 || 40 || 20 |- | 2002 || 15 000 || ? || ? || 18 || 5 || 13 || 833 || || 15 || 40 || 10 |- | 2003 || 10 000 || ? || ? || 19 || 5 || 14 || 526 || || 14 || 40 || 10 |- | 2004 || 10 000 || ? || ? || 21 || 6 || 15 || 476 || || 15 || 40 || 21 |- | 2009 || 10 000 || ? || ? || 21 || 5 || 16 || 476 || || 20 || 38 || 21 |- | 2013 || 10 000 || ? || ? || 20 || 4 || 16 || 500 || || 18 || 37 || 13 |- | 2016 || 10 000 || ? || ? || 17 || 4 || 13 || 588 || || 15 || 27 || 16

Вижте също Униатско движение

Бележки

Външни препратки Софийска епархия Eparchy of Saint John XXIII of Sofia (Bulgarian)