Кибритът е средство за запалване на огън по сравнително безопасен начин. Представлява клечки от дърво или пресована хартия, в единия си край напоени със смес, които при висока температура, постигната чрез триене, се възпламеняват. Дървените клечки са пакетирани в кибритени кутии от тънко дърво или картон, докато тези от хартия са захванати за чистия си край в специални кибритени книжки. Кибритите са два основни вида: такива, които се запалват при триене във всякаква повърхност, и т.нар. безопасни кибрити, запалващи се при триене само в определена повърхност, която е част от кибритената кутия. Клечките са импрегнирани с парафин, подпомагащ горенето.
Етимология Думата „кибрит“ е проникнала в българския език от арабския през турския език; турската дума kükürt значи 'сяра'.
История на кибрита Смята се, че първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577 г. по времето на династията Ци, управлявала Северен Китай (550 – 577), от придворни дами, които при военна обсада остават без огън и прахан. Първите клечки са направени със сяра. Описание за тях дава Тао Гу в книгата си „Свидетелства за невероятното и свръхестественото“ (ок. 950 г.):
През 1270 г. кибрит е продаван свободно на пазара в китайския град Ханджоу.
Първият кибрит, запалващ се от всякаква повърхност, е изобретен през 1826 г. от Джон Уокър, английски химик и фармацевт. Въпреки че вече са били известни няколко химически смеси, които се самозапалват, проблем е да се предаде пламъкът на бавно горящото дърво. При един експеримент клечка потопена в смес се самозапалва при случайно триене в огнището. Той оценява практическата стойност на откритието и започва производство на кибрит от дървени или картонени пръчици, третирани със сяра и камфор, със смес на върха от антимонов сулфид, калиев хлорат, смола и други тайни съставки. Сярата подпомага запалването, а камфорът подобрява миризмата им.Crass, M. F. – „A history of the match industry“, Journal of Chemical Education, vol. 18, issue 3/1941, p. 116 В кутийката с 50 клечки е имало сгънато парченце шкурка, където да се търкат клечките, за да се запалят. Тези първи кибрити имат редица проблеми – първоначална бурна реакция, нестабилен пламък и неприятна миризма и изпарения, както и риск от предизвикване на пожар от паднали огънчета.
През 1830 г. французинът Шарл Сория (Charles Sauria) замества антимоновия сулфид с бял фосфор.Goldfrank's Toxicologic Emergencies Кибритените клечки с бял фосфор трябвало да се съхраняват в херметично затворени метални кутии, въпреки това стават много популярни.
През 1843 г. Уилям Ашгард заменя сярата в пръчиците с пчелен восък, намалявайки неприятните изпарения, а през 1862 г. Чарлз Уилям Смит го заменя с парафин.
През 1855 г. шведският индустриалец и химик Юхан Едвалд Лундстрьом патентова кибрита във вида, който практически се ползва и до днес.
От 1870 г. започва импрегнирането на главата на кибритената клечка с огнеупорни химикали като стипца, натриев силикат и други соли, които предотвратяват случайното изгаряне на пръстите при употреба.
Филумения
Колекционирането на кибрити, кибритени кутии и кибритени етикети е известно като филумения ( – „обич“ и – светлина). Терминът е предложен от британската колекционерка Марджори С. Еванс през 1943 г., която по онова време е председателка на Британското общество за кибритени етикети и книжки.
Външни препратки
История на кибрита 100 години история Репортаж по bTV за български колекционер на кибрити от Ямбол Колекция на Сави Савев История и каталог на българския кибрит Клуб на колекционерите на кибрити
Източници
Категория:Пиротехника Категория:Химия Категория:Огън